Или как езическият празник навлиза трайно в християнския календар
На 14 февруари 
Арменската апостолическа Света църква отбелязва един от своите неподвижни празници – Деарънънтарач или Сретение Господне. Той е посветен на деня, в който родителите на младенеца Иисус Христос Мария и Йосиф го отвеждат в Йерусалимския храм. Отбелязва се на 40-ия ден след Рождество и затова се чества на една и съща дата. В духовната обител Светото семейство е посрещнато от стареца Симеон, комуто е предречено, че ще умре едва след като посрещне на входа й Спасителя. Това събитие се смята за едно от най-важните в земния живот на Божието чедо.
Отбелязването на празника започва от предходната вечер – 13 февруари. Според каноните на арменската църква, в навечерието на Сретение се отслужва вечерна литургия, с което се дава началото на „Деруни“. Обикновено в края на предпразничната церемония се извършва църковният обряд Антастан, по време на който се освещават четирите страни на света. А после се освещават свещите и с взет от църквата огън се запалват огньове в църковните дворове като символ на спасителната Христова светлина.
Този празник
обаче не датира от времето на приемането на християнството като държавна религия от арменците, има много по-далечни и дълбоки корени. Той ни отвежда към периода на езичеството, когато се е наричал „Дрендез“ (Търентез - тур е врата, а тез - сноп сено), което се превежда от арменски дословно като „сноп сено пред вашия дом“. Когато през 301 г. Армения приема християнството, се променя и названието на празника, като в основата му се залага арменската дума „тер“ (дер), сиреч Творец, стопанин.
В основата на отбелязването на Търндез е заложена идеята да бъде изпратена зимата и да се отправи призив за посрещането на пролетта. Затова и се палят големи огньове, които се прескачат за здраве и успешна, плодородна година. Но за това – малко по-късно. А сега нека да обърнем поглед към митологията.
Много от празниците, заложени в християнския календар, имат своята подплата в периода, когато арменците са били езичници. И са пряко свързани с митовете, създадени за боговете в онези времена. Произходът на Търндез устното народно творчество свързва с мита за бога на огъня Вахагън. Уморени от лютата зима, арийците палели огньове, за да помогнат на слънцето и да ускорят настъпването на пролетта. Армен (Ар-мен, сиреч ариецът Ман) – прародител на арменците, изкопава съкровища от недрата на планината Аракац. Тръстиките, огрени от утринното слънце, се запалват и от този божествен огън той изковава меч от съкровищата. От този огън се ражда Вахагън, който превръща меча на Ман в светкавичен и убива титаните, които са слуги на Вишаба (Дракон), пазещ водоизточника, който дава вода на хората в замяна на човешки жертви. Водата бива освободена и потича спокойно, а земята разцъфтява. Така огънят помага да се победи зимата. Затова и огънят е главният символ на този празник.
И до днес след края на църковната служба арменците по света палят своите огньове или в двора на храма, или в дворовете на домовете си, а влюбените двойки, най-вече сгодените или обвързаните по-малко от година младоженци, както и другите участници в тържеството, го прескачат. Празникът се смята за ден за благославяне на семейството, особено ако в него има новородено.
Разбира се като всяка народна традиция и тази има своите знаци и чудеса. Смята се, че ако прескачащите огъня двойки не си пуснат ръцете, то семейството им ще бъде крепко, а любовта – вечна. Прието е младите да бъдат обсипвани с житни и конопени семена като залог за щастие и благополучие. Не е голяма беда и ако младите хора, скачащи през огъня, не скочат достатъчно високо и пламъкът „лизне“ петите им. Това се счита за знак, който ще им донесе обновителна енергия и късмет.
В силата на Търндез вярват и бездетните жени. Те също скачат връз огъня с надеждата, че ще могат да познаят радостта от майчинството. Мълвата гласи, че това се е случва дори и с онези, които не вярват в чудодейната сила на огъня. Следват неомъжените девойки, за които вярването казва, че ще си намерят през годината своя спътник в живота. А останалите участници в празненството – малки и големи, които се включват в прескачането на вече поутихналите пламъци, се надяват да премахнат неудачите си и лошия късмет. А после всички се хващат за ръце и извиват хоро около огъня с песни. Смята се, че трябва да се направят седем кръга.
Около Търндез има още няколко народни вярвания. За добра поличба се смята, ако краищата на дрехата бъдат „лизнати“ от огъня, защото това има пречистваща сила. Навремето дори някои запалват специално одеждата си. Счита се, че така с него се изгарят всички неуспехи и болести от изминалата година. Хората хвърлят стари дрехи в огъня, така че всичко лошо да изгори в него: злото око, болестите. Тук е мястото да споменем, че в този огън могат да се хвърлят и изсушените от предходната Цветница върбови клонки, както и цветята, които съгласно арменската църковна традиция отнасяме по домовете си след Разпети петък.
Традицията повелява също огънят в никакъв случай да не бъде угасен, той трябва сам да изгори напълно. Щом угасне, всяка домакиня взема малко пепел, носи я в дома си и я разпръсва на прага – "за прибавяне към семейството". Малко пепел се разхвърля и в плевнята – за потомство. Останалата пепел отива по нивите – за да е плодородна годината. След това всички сядат на празничната трапеза, на която има наредени предимно сладки изделия, защото колкото повече са сладкишите, толкова по-сладък ще е животът през настоящата година.
В този празничен ден хората обличат най-хубавите си одежди. Най-близките роднини гостуват на младоженците или пък на сгодената девойка. И задължително се носят подаръци на младите, но най-вече разнообразни сладкиши.
Както повечето езически празници, и Търндез става част от църковния ни календар. В първите години от приемането на християнската вяра църковните дейци ясно осъзнават, че народът трудно ще се откаже и ще изостави своите традиции, любимите си празници, на които се весели и наслаждава. Така езическите празненства започват да получават ново християнско звучене и обяснение. За Търндез се оказва, че не е лесно да му се даде ново тълкувание, защото основният му атрибут е огънят. Но и тук църквата успява да намери подходящ начин: светлината на огъня символизира спасителната светлина на Христа. А празникът получава названието „Деарънънтарач“, т.е. „С Господ напред“.
Ако Търндез съвпадне с Великите пости, то се отварят завесите на олтарите в храмовете и се отслужва открита литургия.
В София, в храма „Света Богородица“ бе отбелязано Сретение Господне след Светата литургия на 12 февруари т.г. А частта с паленето и прескачането на огъня ще се състои на 19 февруари от 17.00 часа в двора на Арменския народен дом.