Той става впечатляващ майстор, чийто хоровац и долма стават едни от най-търсените кулинарни изкушения в Америка. Лично Елинор Рузвелт е чест гост в ресторанта му "При Омар Хаям".
Той показва какво означава умението да приготвяш вкусни и впечатляващи ястия в кухнята. Той успява да преодолее, да надмогне болката, страданията и глада, преживени в годините на Геноцида над арменците, избирайки кулинарията и благотворителността. Той изминава трудния път от съдомияч до световно известен собственик на ресторант в Сан Франциско и филантроп, посветил живота си да помага на хората. И никога не губи усмивката си. Този човек се нарича Джордж Мардикян…
Роден е през 1903 г. в град Байбурт, Западна Армения, в семейството на Макар и Хайгануш Мардикян. Фамилията му сякаш не е случайна – „мардик“ означава „воин“, а всички негови роднини по бащина линия са били федаини. По майчина линия пък близките му са едни от най-влиятелните хора в града. Моминската фамилия на майка му е Амирян, а Джордж е племенник на един от най-впечатляващите арменски федаини – Крикор Амирян.
Баща му Макар Мардикян става един от онези над 250 представители на арменската интелигенция, които падат първи, когато започват гоненията над арменците. Убит е на 24 април 1915 г. Фамилия Амирян са прокудени от домовете си и изтласкани от Ерзинджан. Баба му Вартануш Амирян завършва живота си трагично – със самоубийство. Останалите или са убити, или са изгорени живи.
Виждайки как унищожават семейството му, 15-годишният Джордж се заклева да отмъсти за тяхната смърт, бяга от дома си и се присъединява към арменските отряди за самоотбрана. Участва в защитата на Алашгерд, а после се присъединява към Арменския легион на честта, проявява впечатляваща храброст в битката край Дамаск, за което получава медал от командира на военното обединение. След края на Първата световна война младежът се връща у дома при майка си като герой. А през лятото на 1920 г. се договаря с капитан Еди Фокс и майор Джордж Вайт за създаването на отделен Арменския военен корпус. Това е голямо постижение, защото тъкмо по това време войната между първата Република Армения, Турция и Русия е в разгара си. Времето е съдбовно и Мардикян призовава сънародниците си, най-вече младите хора, да се присъединят към битката за свобода.
Оценявайки качествата на младия арменец капитан Фокс му предлага да поеме командването на 10 отделни отряда, но той отказва и предпочита да избере друг път – тръгва към Армения, за да воюва там като обикновен войник. И както винаги е смел, дързък, неудържим. Но по време на едно сражение е заловен и хвърлен в турски затвор. Оцелява благодарение на намесата на майор Вайт, който настоява войникът му да бъде освободен незабавно. Така той спасява живота му и всъщност му връща „жеста“, след като Мардикян спасява неговия през 1916 г. След като е пуснат от зандана, по негов съвет и този на близките си, се отправя към САЩ. И първото, което прави, е да се свърже с местната арменска общност, за да продължи да бъде полезен и да защитава арменските интереси.
Ситуацията обаче рязко се променя, след съветизирането на Армения и Джордж решава да доведе оцелелите от семейството му в Сан Франциско. Взима и друго решение – да се заеме със собствен бизнес. Все пак трябва да работи и да осигури добър живот за близките си. Оказва се, че е не само отличен войник, но и талантлив готвач. Освен това открива, че има качествата да управлява.
Началото е трудно. Когато през 1922 г. се установява в Сан Франциско, започва работа в един местен ресторант като мияч. След време е повишен и става управител на заведението. Скоро обаче напуска и е нает като стюард на разкошния лайнер „Президент Уилсън“. Така започва да пътува по света, да се запознава с кухните на различни народи, да се среща с представители на арменската общност в Шанхай, Египет, Сингапур. Заема се да събира и стари арменски рецепти и в това отношение особено му е полезно посещението на остров Сен Лазар във Венеция. По-късно ще напише: „Именно благодарение на тези плесенясали стари ръкописи научих, че арменската кухня е на повече от 3900 години“.
След четиримесечно околосветско пътешествие Джордж се връща в Калифорния. Започва работа като су-шеф в елитния ресторант „Комптън“ и след по-малко от година е назначен за негов главен мениджър. През 1930 г. открива първото си заведение, което решава да нарече „При Омар Хаям“ в чест на великия персийски поет. То е доста скромно, по-скоро е нещо като малък павилион, но се радва на голям успех, въпреки че е времето на Голямата депресия. Постепенно разширява ресторантьорския си бизнес, а четири години по-късно е определен като бизнесмен на годината в щата Калифорния. През 1938 г. успява да открие и истински ресторант в Сан Франциско със същото име. А съпругата му Назеник е неговия основен помощник.
Арменският ресторант с нетипичното име „При Омар Хаям“ и със своя елегантен близкоизточен декор става най-популярното заведение сред жителите на града. И така повече от 40 години. За военнослужещите и за бежанците храненето в заведението е безплатно. Затова пък знаменитостите, политиците и хората, които имат висок статус, плащат сериозно, за да опитат от уникалните блюда на арменския готвач. Те обичат да посещават мястото, в което слизат по стълби в слабо осветено помещение (бивше мазе), чиито стени са облицовани с ламперия от орехово дърво и с фрески, изобразяващи сцени от творби на Омар Хаям. Там им харесва, защото могат да опитат от екзотичните за онова време блюда на Анадола, Армения, Близкия изток и Кавказ. Менюто на Мардикян включва арменско кюфта, казъртма, супа от леща с подправки, печен патладжан, пилаф от булгур, пържен агнешки джолан, пилаф, долма и неговото авторско чахохбили от пилешко месо. Американските посетители първо опитват лаваша, шашлика и кебапа, както и супата от еленско месо, за която Мардикян твърди, че арменските крале са поднасяли в дворовете си като ястие за победа. За десерт главният готвач поднася баклава и сладко от розови листенца.
Популярността на „При Омар Хаям“ идва в годината, когато САЩ решава да влезе във Втората световна война. И тогава арменецът отново се заема с благотворителност – помага на американските войници, приема в ресторанта си безплатно ветераните. Освен това сам избира да стане доброволец като консултант в армията на Щатите и повече от 10 години се занимава с подобряването на храната на военнослужещите по време на военни действия. За тази своя безкористна служба майсторът е удостоен с най-високата гражданска награда на Америка – Медал на свободата, връчен му лично от президента Хари Труман през 1951 г. А преди това - през 1943 г. получава благодарност от президента Франклин Рузвелт за въведените от експерта радикални промени в системата за материално обезпечаване на американските въоръжени сили. Тук е мястото да споменем, че сред гостите на ресторанта му е и съпругата на видния политик Елинор Рузвелт.
Мардикян оказва помощ и на арменците по света. След като се среща със свои сънародници – бежанци в Европа, той създава Американския комитет за помощ на бездомните арменци и изиграва важна роля за привличането на хиляди арменски имигранти в САЩ. Организацията му се занимава с взимането на разрешения за влизане в страната, оформя нужните документи, плаща за идването им в Щатите, дори предоставя някакви суми на нуждаещите се, за да се устроят. Така той протяга човешката си ръка за подкрепа на близо 10 000 арменци. А неколцина от бежанците взима на работа в своя ресторант.
Последните години от своя богат на преживявания живот Джордж прекарва в своя дом в района на Пасифик-Хайтс в Сан Франциско и в ранчото си на остров Света Елена. Умира през октомври 1977 г. на 73 години от сърдечен пристъп, погребан е в арменското гробище във Фрезно. Неговият ресторант „При Омар Хаям“, който е легендарен в града, работи още три години след смъртта му, докато пожар не го унищожава из основи.