В Майчиния престол на Свети Ечмиадзин на 28 и 29 септември са планирани две церемонии – освещаване на светото Миро и повторното освещаване на катедралния храм. Решението е на Висшия духовен съвет, а на тези дати се отбелязват и два големи църковни празника съгласно арменския календар – Деня на Светия пълководец Кеворк и намирането на кръста на планината Варак.
Миналата година храмът на Първопрестолния Свети Ечмиадзин навърши 1720 г. и бе планирано тогава да се извърши преосвещаването му, както и да се приготви свето Миро. Само че поради продължаването на реставрационните дейности, които започнаха още през 2018 г., двете събития бяха отложени за 2024 г. Миряните се надяват, че след като катедралата бъде обновена и осветена наново, това ще стане началото на края на смутния период за новата история на Арменската апостолическа църква.
Плановете бяха работата по реновирането на духовната обител да приключи доста по-бързо, но се оказа, че има доста повече работа от предвиденото.
Основният архитектурен паметник в Ечмиадзин е едноименната катедрала, която е най-старият християнски храм в Армения, един от първите в целия християнски свят. Първият камък в основите му според легендата е положен през 301 г. от св. Крикор Лусаворич (Григорий Просветител), който става първия католикос на арменската църква. Храмът, основан през IV век, се доизгражда в течение на не едно столетие. Първоначално е построен от дърво под формата на базилика. Но вече през 483 г. е престроен, придава му се кръстовидна форма, увенчана с купол. През VII век катедралата е преустроена с камък, а десет века по-късно са издигнати нов модерен купол и тристепенна камбанария. През XVIII век от трите страни на катедралата са издигнати ротонди с шест колони.
Вътрешната стенопис на катедралата, завършена през XVIII век, впечатлява с византийски разкош и се отличава с разнообразие от флорални мотиви, изпълнени в оранжево-червени и синьо-люлякови тонове. Освен орнаменти и други декорации, има изрисувани много сцени на теми от светото писание. Направени са повече от 120 портрета с изображения на светци и апостоли. През следващите години много от стенописите са унищожени.
През ХХ век (50-те години) е извършена цялостна реставрация. Укрепени са колоните и арките, поддържащи купола, а самият купол е облицован с олово. Изграден е нов олтар от мрамор. Подът на църквата също е настилан с мрамор. Осъвременени са и са допълнени фреските вътре в храма. В нишите на стените са монтирани много хачкари.
Основната особеност на катедралата е, че в допълнение към главния храм има още три олтара. Два от тях са разположени в южната и северната ниши. Третият се намира в центъра на храма и е по-скоро свято място, където според легендата Христос се е явил на Григорий Просветител и му е наредил да се построи там Божи дом. Впрочем от това събитие идва и названието „Ечмиадзин“ – „слязъл единородния“.
Със започването на реставрационните работи фрагмент по фрагмент реставраторите пресъздават стенописите по стените на катедралата и ги връщат по местата им. Преди да започне ремонтът се е наложило да бъдат премахнати над 500 квадратни метра боя, при което някои от фреските са пострадали.
Много усилия са положени за възстановяването на купола, където лежи най-старият слой от стенописи на художника Ховнатан Ховнатанян. „Ние ги разкриваме изцяло от късни записки. Така че може куполът да се смята за оригинален. На останалите места има много от оригинала, но на други места фреските са напълно пренарисувани, така че взимаме за основа записките от 54-а година“, разказва реставраторът Аветис Степанян.
Извършена е работа по укрепване на основата и стените, покрити са шевовете между каменните плочи с тънък слой мазилка. „Изглежда, че това не е толкова важна работа, но не е така. Ако оставите празнини между стените, водата ще се натрупа в камъните, те ще загубят здравината си, ще започнат да се развалят и постепенно да се рушат“, твърди майсторът Норик Гадоян.
„Това е храм, който олицетворява нашата национална идентичност, храм, където се предава благословението, благословението на Свети Ечмиадзин, храм, който олицетворява присъствието на единородния Син Божи Христос на нашата обетована арменска земя. Този храм ни обединява по целия свят, където и да има арменец“, отбелязва Вахрам Меликян – ръководител на секретариата на Католикоса на всички арменци.
По време на ремонтните дейности експертите най-накрая слагат край на един дългогодишен спор. Те опровергават твърдението, че катедралата първоначално е построена като правоъгълна сграда от типа на ранносредновековна базилика, а по-късно е преустроена в централно-куполна. Бяха открити и доста глинени и други съдове.
Както вече споменахме, напълно обновен и възстановен, след ремонт, продължил шест години, Първопрестолният Свети Ечмиадзин ще бъде преосветен.
Що се отнася до светото Миро, то се приготвя и освещава веднъж на седем години. Затова тази церемония трябваше да се извърши миналата година, но тъй като реставрацията не бе приключила, процесът бе отложен за тази година. В параклиса-кръщелно „Свети Йоан Кръстител и св. Вартан“ се съхранява 130-годишен котел, в който се държи специалната течност. Съдът е отлят в края на XIX век в една от известните московски работилници – тази на Овчинников и е дарен на светата обител от Каспар Харутюнян-Гарабедоглян – търговец от Нор Нахичеван. Сребърният съд е украсен с релефни рисунки, изобразяващи „Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител“, „Кръщението на цар Абгар от св. апостол Тадей“, „Кръщението на царското семейство от Григорий Просветител“, „Слизането на Единородния”, „Катедралата Свети Ечмиадзин”, „Слизането на Светия Дух”.
Първото миро в това котле е приготвено с благословията на католикос Мъгърдич I Хримян.
За Арменската църква мирото има специално значение. Съгласно Стария завет за първи път по Божие повеление миро приготвя пророк Мойсей. Църковните предания гласят, че последният остатък от него се е пазел при бащата на Йоан Кръстител – свещеномъченик Захария. Част от него попада у апостол Тадей (Татеос), която той отнася със себе си в Армения. Легендата разказва, че в 33 година от Рождество Христово той изцелява сина на арменския цар Абгар (Апкар), който приема Христовата вяра. На места се сочи, че излекуваният е самият владетел.
Апостол Татеос скрива мирото под едно вечнозелено дърво в провинция Тарон. Крикор Лусаворич „открива растението и пазеното под него свято съкровище, така че при варенето на ново миро той добавя капки от него. Оттогава остава обичаят веднъж на всеки седем години остатъкът от старото свето масло да се добавя към прясното, поради което и до днес в мирото, използвано от Арменската апостолическа църква, има частица от това на Мойсей. Така се поддържа приемствеността от времената, когато „Бог говореше под формата на горящ храст директно с човека“.
Подготовката за една от най-тайнствените и свещени церемонии на нашата Света Църква – Мироваренето, започва в Майчиния престол на Свети Ечмиадзин четиридесет дни преди церемонията по освещаването. След вечерната служба в олтара на катедралата се поставя сребърен котел, пълен със зехтин и покрит с воал. От този ден започва подготовката на четиридесетдневния ритуал, който е придружен от ежедневни молитви.
Преди да приготви мирото, Католикосът на всички арменци благославя индивидуално всички компоненти, които се добавят в него. Основата за приготвяне на маслото е зехтинът, към който се добавят 40 вида различни билки, цветя, корени и листа от ароматни треви, както и балсам – сок от специално вечнозелено дърво, което расте в Египет. В единия котел се варят зехтин и маточина, в другия – ароматни билки, смесени със зехтин, вино и розова вода. Гърлото на казана с растения се покрива с тесто, за да не се изпари тамянът. Така елеят се вари три дни и три нощи, съпроводени с молитви и песнопения. И двата казана се пазят отделно до освещаването на мирото и едва тогава съдържанието им се смесва, а старото се излива в новото. След това котелът се поставя на главния олтар и се покрива с воал. Преди освещаването се четат молитви и проповеди 40 дни след вечерните служби.
В деня на освещаването на мирото епископите на Арменската апостолическа църква издигат до олтара светинята на Арменската църква – Копието (Гегард), с което воинът Лонгин пронизва хълбока на Христос на кръста, поставят частица на животворящия кръст, която се пази в Свети Ечмиадзин и ръката на Крикор Лусаворич, с която Върховният Патриарх и Католикос на всички арменци освещава мирото. След тази церемония скъпоценното масло се изпраща до всички епархии на Арменската апостолическа църква.