„Идеята не е моя. През 2014 г. е имало такова предложение, което не се е реализирало - поради някакви обективни или субективни причини, които няма да коментирам. Поех ангажимента да го изпълня с подкрепата на Община Чирпан, фондация „Яворов“ и местните власти. В края на май 2022 г. започнаха процедурите по установяването на Хачкара. Трябваше да се внесе официално предложение до Общинския съвет за поставянето на паметния знак и аз като член на настоятелството на Фондацията подготвих и входирах писмото, то бе обсъдено и одобрено.
Остана техническата част, избора на мястото за поставяне, доставянето на паметника и т.н. С дер Храч – духовен пастир на арменците в Пловдив отидохме в Чирпан и с ръководството на музея и на фондация "Яворов" определихме заедно къде да бъде поставено дарението. Преценихме, че е най-подходящо това да бъде между родната къща и новата експозиционна зала. В края на октомври започна подготовката – изливането на основата и изработката на Хачкара. Сумата за направата е дарение от моето семейство. Обявихме и кампания, който иска да се присъедини. Включиха се частни дарители от различни места, както и Църковното настоятелство към арменския храм в София. Благодарен съм на всички, които подкрепиха инициативата.
Събраха се достатъчно средства, които да покрият останалите разходи. Сънародникът ни Виген Навасардаян пък пое организирането на транспорта, работата по съпровождащите документи и разходите за доставянето на каменния кръст до България. Той пропътува близо 2500 км – от Армения, през Грузия, оттам по Черно море до Бургас и после до крайната спирка – Чирпан.
Трябва да добавя, че екипът – архитекта за проекта, членовете на фондацията, защитихме нашето виждане и пред Министерството на културата, което също трябваше да даде своето одобрение. Имаше препоръки, с които се съобразихме и най-сетне на 1 март получихме потвърждение, че Хачкарът може да намери своето място в двора на родния дом на великия поет Яворов.
Работихме активно, с вяра и любов близо 3-4 месеца и ето че резултатът е налице. Още един арменски знак на почит към големия български творец ще стои в Чирпан“.
Така започна разговорът ми с Крикор Сренц – син на нашия виден сънародник Агоп Сренц, юрист, активен общественик, родолюбец и далеч не на последно място – експерт по подводно гмуркане, който предава своите знания и умения на сънародниците ни в Арцах.
Откриването на Хачкара в двора на къщата, където е роден Яворов, се състоя на 11 март с впечатляващо тържество в присъствието на архиерейския наместник на нашата епархия в България епископ Датев Агопян, който лично дойде за събитието от Букурещ, където се разполага резиденцията му. Той, заедно с арменски свещеници освети паметника и припомни, че Яворов е сред първите, които издигат глас в защита на арменците. Неговата елегия „Арменци“ е не само един от великолепните бисери в българската лирика, но и откровение, поднесено с тънка чувствителност и разбиране към страданията, на които е подложен арменския народ в Османската империя в края на XIX век.
Каменният кръст е изработен изцяло съобразно арменската традиция от туф камък. „Един от известните майстори в Армения на хачкари – Артак Хампарцумян, е автор на творбата, която поставихме в Чирпан. Негови работи могат да се видят и на други места в България. Контактът с него се осъществи благодарение на отец Храч Мурадян, който движеше всички детайли в Армения и спести много време и усилия. Бяха ни представени няколко варианта и ние се спряхме на този, който се откри преди няколко дни. Доколкото знам, моделът е уникален. Освен това помолихме майстора за малка промяна. Пожелахме под кръста да бъде изобразена незабравката – знакът, който съпътства 100-годишнината от Геноцида над арменците и се превърна в своеобразен символ на преживяната от народа ни трагедия“, продължава разказа си Коко Сренц.
„Яворов изгради най-здравия мост между нашите два народа“, подчерта извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Н. Пр. Армен Едигарян при откриването на паметника, определяйки го като "важна мисия". Той благодари и на поета, и на българския народ, за топлото отношение към сънародниците му. „Пейо Яворов въплъщава вековната арменско-българска дружба, културната близост на арменския и българския народ и сходството на историческите съдби. И двата народа са обединени от исторически спомени както за трагичните събития, така и за съвместната героична борба за свобода. Творчеството на Яворов е скъпо за арменците...
Със стихотворението „Арменци” известният поет популяризира националната болка и непреходната издръжливост на арменския народ. Арменците са дълбоко признателни на българския народ, който им дава подслон и помощ в трудни дни, а Пейо Яворов и неговата поезия с право са получили най-високата им оценка", подчерта дипломатът. И припомни, че в Ереван 131-во училище носи името на лирика и харамията, че там свято се пази паметта му и че неговият бюст се издига пред сградата на школото.
Председателят на фондация „Яворов“ Тодор Иванов, който дълги години бе директор на къщата-музей на бунтаря в Чирпан, също взе думата. Той е отколешен приятел на арменците, знае много за нашата история и за контактите на Пейо Крачолов с онези, които възпява като „изгнаници клети“. „Арменците идват в дома на Яворов като в свой дом, защото носят поета в сърцата си“, подчерта той.
Под Хачкара стои единствено подписът на Яворов. Питам Сренц защо е направен точно този избор. „Мислехме различни варианти, за български символи, имаше различни предложения. Но в крайна сметка и след разговори със специалисти се стигна до виждането, че подписът ще стои силно, че е отличаващо се, подчертава личността и характера на самия поет. Честно казано и майсторът на каменния кръст даде като вариант да има подпис и ние го харесахме. Искахме да акцентираме върху нещо, свързано с нещо индивидуално.
Беше обсъден, разбира се, и вариантът да бъде поставен откъс от елегията „Арменци“, но около Хачкара има два надписа и на единия има цитат от творбата. Информационната табела и другите текстове са на български и английски езици", обяснява моят събеседник.
Тържественото откриване на паметника бе съпътствано и с кратка, но емоционална програма с участието на прекрасните танцьори от арменския самодеен танцов състав към ОАБС „Парекордзаган“-Пловдив "Йеразанк" и на прекрасния ни композитор Хайгашод Агасян, които изпълни своята великолепна песен „Арменски очи“ (по текст на Ваня Петкова).
„Не очаквах, че откриването ще бъде толкова емоционално. Дер Храч и Фондацията свършиха много работа в това отношение. Събитието беше на ниво, пореден символ на дружбата между двата ни народа и връзките от миналото, които не трябва да забравяме.
Лично за мен беше въпрос на чест и на отговорност да завърша задачата и да оправдая доверието, което ми беше гласувано. Бих искал да благодаря на още двама души – техническия екип, който беше през цялото време до мен. Това са инж. Агоп Крикорян и инж. Ж. Бадваганян, които проследиха всичко до последния детайл.
А сега накъде, ли? Никога не съм търсил предизвикателства, те ме намират. Нищо случайно няма. Вероятно ще се отворят други врати за развиване на приятелството между нашите два народа. Може би нещо по посока на училището „Яворов“ в Ереван, не знам. Нека да има ясна концепция. Поел съм ангажимент към музея и Фондацията да създам тесни връзки.
За мен е важно да бъдем отговорни към паметта си, към тази на предците ни и на хора като Яворов, които са имали отношение към арменците. Важно е да възпитаваме поколенията да пазят тази памет“. Думите отново са на Крикор Сренц.
Честта да открият каменния кръст бе на Крикор Сренц и Тодор Иванов. Официалните гости, сред които беше и зам.-министърът на икономиката Янко Топалов (доскоро зам.-кмет на Чирпан) поднесоха венци и цветя пред новооткрития паметник. Събитието бе почетено от множество гости, сред които имаше и арменски скаути от Пловдив.
Поставянето на Хачкара бе посветено на няколко знакови събития: 100-годишнината от идването на голямата вълна арменски бежанци, бягайки от гоненията, организирани в пределите на Османска Турция; 123 години от написването на елегията „Арменци“; 107 години от Геноцида над арменците. Трябва да допълним, че каменният кръст стана част от интериора на Яворовия дом в навечерието на 145-годишнината от рождението на поета.
Преди няколко години по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в дома-музей се организира запомнящ се фестивал на арменското изкуство – песен, танц, поезия, театрален спектакъл. Тогава в дар бе поднесен и бюстът на Яворов, изработен през 30-те години от арменския скулптор проф. Крикор Ахаронян или по-точно гипсова отливка, от която е направен паметникът на поета в Борисовата градина, открит през 1935 г.
Ставайки свидетел на неволите на арменските бежанци, установили се в село Скобелево, където поетът работи през 1896 г. за кратко на местната железопътна гара, той не само се сближава с тях, но и описва трагичната им съдба. За първи път елегията „Арменци“ е преведена на арменски от известния юрист и публицист Степан Хиндлиян, а преводът е публикуван през 1909 г. в списание „Ширак“, издавано в Истанбул.
На финала на нашия разговор с Крикор Сренц не можех да не го попитам как той усеща политическия ритъм днес в Армения. Не е тайна, че юристът е тясно ангажиран с темата, че по време на протестите, организирани от опозицията в републиката, бе там, както и че по време на 44-дневната война в Арцах организира събиране на помощи и лично участва в разпределянето им. „Няма как да съм безразличен към всичко, което се случва през последните години в Армения и Арцах. В постоянна връзка съм с приятелите си там. В последно време изпратихме отоплителни печки и други предмети.
Нещата ме тревожат, но не ме изненадват, закономерна последица са от безизходицата, в която се намира арменската политика по отношение на Арцахския въпрос. Безхаберието, бягането от отговорност логично доведоха до това положение. Арменското правителство дори формално не прави нищо да подпомага хората в блокирания Арцах, за разлика от една друга подкрепа за една друга държава.
Помощта за народа на Арцах се осъществява изключително с доброволчески организации и съдействието на Международния Червен кръст и руския контингент. Правителството през последните месеци се отнася към Арцах като към нещо, което не е наше. Арменските власти или бездействат, или работят умишлено за разрушаването на триединството Армения-Арцах-Диаспора.
Но онези, които имат арменско самосъзнание по света, няма да го допуснат, вярвам в това. Арцах е преживял много трудни моменти. Но за мен ключовото е отговорността, която трябва да се потърси от тези управляващи. И вярвам, че има хора, които ще поведат Армения по достоен път.
Присъствах на някои от протестите, видях с очите си – имаше над 70 000 души, но опозицията не успя да отстои докрай. Имам вяра в достойните хора, които работят с дела. Тези протести бяха нещо, в което вярвам. Част от целта на този режим е да ни накара да не вярваме, но като Диаспора не трябва да се отказваме да отстояваме своето.
За арменското правителство и темата за Геноцида не стои в дневния им ред, защото се отдава приоритет на приятелството с Ердоганова Турция. Затова трябва да имаме национална памет и да помним историята си, за да не се поддаваме на лъжите, които ни се втълпяват като истина“.