След продължаващата вече шести месец блокада на Лачинския коридор, в резултат на което Арцах продължава да бъде откъснат от света, днес защитникът на човешките права в страната публикува своя обстоен доклад за този период. Той съдържа подробен списък на извършените нарушения на индивидуалните и колективните човешки права от страна на Азербайджан, който затвори единственото трасе, свързващо републиката с външния свят.
В обновения и допълнен с нови факти текст на три езика всестранно и детайлно се посочват последиците от 182-дневното закриване на пътя на живота. Представени са данни за нарушаването на седем индивидуални права, пет права на уязвими групи и четири колективни права, които отразяват задълбочаващата се хуманитарна криза и целенасочената геноцидална политика на Баку по отношение на арцахския народ.
Ето и няколко от основните факти, отразени в доклада относно нарушените човешки права:
„• Броят на хората, движещи се по магистралата Степанакерт-Горис (по Лачинския коридор) е намалял с около 198 пъти (2246 влизания и излизания вместо 445 900);
• По пътя е регистриран почти 58 пъти по-малко автомобилен трафик, отколкото би трябвало да бъде без блокада (вместо 167 440 са регистрирани 2867 влизания и излизания на автомобили и то само от страна на Червения кръст и руските миротворци);
• Внесени са приблизително 13 пъти по-малко жизненоважни товари, отколкото би било без блокадата (5 574 тона вместо 72 800 тона);
• Общо около 3900 души, включително 570 деца, са лишени от възможността да се приберат в домовете си поради затварянето на пътя;
• Поради прекратяване на плановите операции около 1400 граждани са загубили възможността да решат здравословните си проблеми чрез операции;
• Като цяло Азербайджан напълно или частично е прекъсвал подаването на газ от Армения към Арцах в протежение на 117 дни;
• През последните 154 дни електрозахранването от Армения към Арцах е напълно прекъснато, което води до въвеждане на спирания на тока и множество аварии;
• По предварителни оценки около 11 000 души действително са загубили работата си и източника на доходи (включително при случаите на запазване на работа), което е над 50% от общия брой на заетите в частния сектор;
• Нанесени са щети на икономиката на страната в размер на около 346 милиона долара;
• Редица нарушения на правата се проявяват по-остро сред уязвимите групи, по-специално става дума за 30 000 деца, 9 000 души с увреждания, 20 000 възрастни хора, 60 000 жени (жени и момичета) и 15 000 разселени лица.
В допълнение към продължаващите и многократни нарушения на разпоредбите на Тристранната декларация от 9 ноември 2020 г., в течение на вече 80 дни задължителното изпълнение на решението на Международния съд на ООН за осигуряване на безпрепятствено влизане и влизане на хора, превозни средства и стоки по коридора в Лачин не е извършено от Азербайджан, потъпквайки отново най-високите международни ценности и принципи. Нещо повече, след това азербайджанската страна прибягна до агресивни действия, които доведоха до нови човешки загуби и страдания сред населението на Арцах.
От 23 април Азербайджан установи незаконен контролно-пропускателен пункт (КПП) близо до моста Хакари. Следователно международната общност има не само правото, но и неоспоримото задължение да изпълни решението на най-високия международен съд възможно най-скоро с практически средства и да предотврати бъдещи азербайджански престъпления, включително планираното ново и жестоко престъпление срещу човечеството.
Всички престъпления на Азербайджан срещу народа на Арцах са извършени в рамките на държавната политика на расова дискриминация (арменофобия), а също така са насочени срещу неговото право на самоопределение и факта на неговото прилагане, с цел окончателно разрешаване на конфликта в своя полза чрез етническо прочистване по логиката „няма народ, няма права“.
Политиката на етническа омраза, систематично и последователно провеждана от Азербайджан, се прояви както по време на агресията срещу народа на Арцах, така и след установяването на примирието, и неоспоримо доказва, че всеки статут на Арцах в рамките на Азербайджан е равносилен на етническо прочистване в страната и на геноцид над арменците в нея. Следователно в контекста на конфликта правото на самоопределение е равно на правото на хората да живеят в родината си.
Фундаменталното право на народа на Арцах на самоопределение, както и посегателствата и заплахите от страна на Азербайджан за неговото физическо съществуване на базата на расовата дискриминация, са повече от достатъчно основание за защита на народа на Арцах от международната общност и международното признаване на Република Арцах на основата на принципа „признаване в името на спасението“.
С изнасянето на цитираните факти и с направените констатации омбудсманът на непризнатата все още република в региона на Южен Кавказ ясно показва реалната картина, пред която е изправен народът на Арцах и перспективата в бъдеще, ако не бъдат предприети и то незабавно, конкретни действия, които да спрат Баку от по-нататъшна ескалация на ситуацията до положение, когато ще бъдат упражнени и директни геноцидни деяния. Заплахи в тази посока вече прозвучаха нееднократно и тази тенденция ще продължи, тъй като Азербайджан си е поставил за цел да заличи завинаги арменското присъствие в Карабах.