Ереван може скоро да посрещне международно признатия художник Емил Казаз (Емануел Газазян) като част от една голяма инициатива за визуални изкуства, насочена към младежи, която ще се проведе в града тази есен. Организиран от община Ереван, проектът „Ереван като открито арт студио“ е насрочен за септември-октомври и ще носи темата „Градско движение“. Проектът е замислен като платформа на открито за млади творци, превръщайки самия град в творческо пространство.
Около 50 млади художници, подбрани чрез предварителен подбор, ще създават едновременно произведения на изкуството в обществени пространства, превръщайки арменската столица в оживена, дишаща на открито и жива изложба. В допълнение към сесиите за рисуване на живо, проектът ще включва образователни компоненти, предлагащи на участниците и обществеността възможности за участие в работилници и дискусии за съвременно изкуство.
Един от акцентите, които се обсъждат в момента, е евентуалното посещение на Емил Казаз –художник и скулптор от Лос Анджелис, известен със своя отличителен стил, който съчетава класически техники със сюрреалистични и символични елементи. Засега посещението му все още не е потвърдено, но градските власти водят преговори за координиране на участието му в събитието.
Не са много хората в Армения (извън тесния художествен кръг), които да познават Каза и неговото творчество. Макар че е роден в Гюмри (през 1953 г.), където учи в училище „Меркуров“, а след това продължава образованието си в държавния колеж „Терлемезян“ в Ереван, който завършва през 1978 г. Расте в обикновена среда, баща му е обущар, а майка му – шивачка. Но самият творец твърди, че на нея дължи страстното си влечение към изкуството, което заговаря у него още на 7-годишна възраст. В началото на 80-те години се установява в САЩ, в Лос Анджелис, където живее и работи досега.
Трябва да отбележим, че Казаз е единственият художник, който е имал самостоятелна изложба на La Art Show в конгресния център на Лос Анджелис през 2013 г. „Само на един художник беше позволено да излага творбите си в галерията. Моите творби бяха изложени в исторически зали, където са излагали велики майстори“, споделя в едно интервю той. Това събитие утвърждава твореца като свободен и разпознаваем артист на международната сцена, привличайки вниманието на колекционери, критици и галерии. Експонирани са бронзови скулптури, маслени живописни платна, рисунки и миксирани медии, характерни за богатия символизъм и драматичния стил на Казаз. А темите на изложените произведения включват добре познати за философията му мотиви: библейски и митологични сюжети (като Юдиф и Олоферн, Жертвоприношението на Авраам), в динамични пластични и визуални интерпретации, понякога стигащи до гротеска. Посланията и стилът му са възприети като визионерски, емоционално тежки и провокативни – точно това отличава творчеството му.
Емил Казаз е удостоен с медала „Лоренцо Медичи“ на Биеналето във Флоренция през 2003 г. и с голямата награда „Лоренцо Великолепният“ през 2007 г. (скулптура).
Този художник с много изобретателен талант за разказване на истории, размива границите между рисунката, живописта и скулптурата. Атмосферата, цветът и смисълът доминират във всички негови творби.
Стилът му се отличава с хибридни, есхатологични композиции, противопоставяйки човешки и животински форми, преплетени със сцени на борба, мистика и чувственост. Той твори в уникален символично-фигуративен стил, който съчетава елементи от необарока и неоренесанса, от символизма и мистицизма. Работите му са необичайни, дръзки, провокиращи, предизвикателни. Често преплита животински и човешки тела — хибридни форми, символизиращи борбата, възхода, жертвата. Алегории, митологични и библейски сюжети се редуват с коне, ангели, странни тела.
Познавачите откриват в творчеството на Казаз влияние от арменската миниатюра, арменската иконография и хачкарите (каменни кръстове), т.е. от арменския средновековен визуален език. Намират, че е близък по дух до Босх, Гоя, Караваджо (в драматизма), но и до арменския миниатюрист Торос Рослин.
Казаз казва за самия себе си: „Не съм модерен, не съм класически. Аз съм артист, който сънува и разказва чрез ръцете си“.
В една картина може да се открие библейски намек, еротичен подтекст и митологичен елемент едновременно. Фигурите му често гледат зрителя директно – със страдание, гордост или мълчалива болка. Понякога са без очи, което прави ефекта още по-интензивен. Неговото изкуство не цели „красота“ в традиционния смисъл, а вътрешно сътресение. Кара те да се замислиш за човешката участ, за жертвата и силата, за идентитета и изгнанието (особено в контекста на Геноцид и диаспората).
Казаз не рисува света такъв, какъвто е. Той го поднася такъв, какъвто го усеща: наситен с болка, търсене на истина и трансцендентност. Това го прави и толкова разпознаваем, но и различен. Художникът вярва, че красотата не е в съвършенството, а в битката и че тялото носи историята на духа. „Тялото е платното на страстите, болките и спасението“ – цитат от интервю на твореца.
Може да се каже, че Емил Казаз е екстравагантен творец, но не в повърхностния, театрален смисъл на думата, а в дълбоко художествения: той превишава очакванията, нарушава нормите и провокира зрителя да мисли, чувства и сънува отвъд шаблона. Работи с тежки и табуизирани теми: жертва, кръв, война, разпятие, сексуалност, геноцид — но ги представя символично и дълбоко личностно. Това го прави радикално откровен – не заради провокацията, а заради нуждата от истината. Истината такава, каквато той я вижда и усеща. „Не съм част от система. Не искам да бъда. Изкуството трябва да бъде неочаквано – иначе е илюстрация“, заявява художникът.
— Емил Казаз