Ако случайно сте си задавали някога въпроса коя напитка е летяла първа в космическа ракета, то отговорът е един – арменският коняк „Арарат“. И то не с кого да е, а с Юрий Гагарин. Не че той е обичал да пие от златисто-кафявата течност като Чърчил, Франк Синатра и Агата Кристи, които са се отнасяли с достойна почит към това арменско алкохолно изделие. Е, може и да я е предпочитал на земята, но сега ще разкажем защо точно арменският коняк е качен на борда на ракетата, с която за първи път човек лети в космоса.
Историята е разказана от Лев Данилкин в книгата му „Юрий Гагарин“ по спомените на Ахмед Гасиев и е съвсем автентична. Оказва се, че конякът е сложен, за да бъде използван вместо спирт, в случай, че космонавтът се приземи на връщане в студена местност и ще му е нужно нещо за разтриване и затопляне. Само че когато ракетата каца , се установява, че бутилката с напитката я няма на мястото й под седалката. Предполага се, че е открадната от един от сержантите на производствено-диспечерската служба и е изпита от него.
А причината за появата на арменския коняк на борда на космическия кораб, по разказа на летеца Николай Каманин, е, че преди полета Гагарин забелязва липсата на спирт за разтриване сред неприкосновения авариен запас. Лекарите сериозно се замислят над това, но се отказват от идеята да има от течността, защото смятат, че нейните пари в кабината могат да предизвикат отравяне на организма на астронавта или да станат причина за пожар. Тогава летецът предлага: „Нека да е коняк. Той не се изпарява и не предизвиква пожар“. Изпитанията в условията на безтегловност се провеждат от Иван Касян. При тренировъчните полети той на няколко пъти опитва от коняка и се убеждава, че както и на Земята неговият вкус и аромат се запазват и няма никакви неприятни усещания. Така напитката поема заедно с Гагарин към звездите. Само че след успешното приземяване, след като не се налага бутилката да се употреби за разтриване, въпросният сержант Алексеев явно решава, че на него тя ще му свърши добра работа и я открадва.
Eто още няколко забавни факти, свързани с арменския коняк.
Напитката арменците произвеждат от векове, но популярност тя добави сравнително в по-ново време, през XIX век. Разказва се, че принос за появата на конячния завод в Армения има не кой да е, а големият маринист Айвазовски. Смята се, през 1887 г. художникът дава пари на търговеца Нерсес Таирянц, за да построи първия цех за конячно производство в страната. Но това май само е легенда. Защото съгласно малкото съхранените документи от онова време се знае, че винопроизводителят от Русия Василий Таиров препоръчва на своя братовчед Нерсес Таирянц да започне подобно производство в Армения. Това става през 1877 г. За тази история обаче ще разкажем малко по-късно.
Истинската слава на арменския коняк идва с новия му собственик – руснака Шустов и неговите синове, които са не само майстори в технологията, но и в пиара. Това става през 1898 г., когато вече доста възрастният Таирянц продава производството.
Забавна история се разказва и за привичката да се пие конякът с парче лимон. Тя идва от Русия и се твърди, че е свързана с император Николай II. Една от многото разпространени легенди твърди, че през 1912 г. Шустов черпи владетеля с напитката като напълва чашата му догоре. За да не покаже слабост, императорът моли за парче лимон. Изпива до дъно чашата и си замезва с лимончето. А наблюдаващите решават, че този е начинът за пиене на тази прекрасна течност.
Но има и друга история. Николай II обичал много да си пийва коняк и затова си измислил начин да се наслаждава на спокойствие на напитката, без да предизвиква подозрения у императрицата. Научил слугите да му дават питието в неголямо чайниче и за автентичност до него слагали чинийка с парчета лимон. Скоро този начин на „пиене на чай“ станал невероятно популярен в двореца.
В края на XIX век всички европейски лози биват унищожени от гроздова въшка или по научному – лозова филоксера. Фермерите не успяват да се справят с тази напаст и това наложага те да започнат да отглеждат нови сортове грозде, устойчиви на насекомото. Само в един регион лозята оцеляват напълно – планините, които заобикалят Араратската долина, не позволяват на филоксерата да унищожи гроздето, отглеждано там. Затова и арменският коняк може да се похвали с този удивителен вкус. Твърди се, че плодът, който се ражда в този регион, притежава свойства, които на практика са иагубени за останалия свят.
Дали и това е легенда, не знаем, но истината е, че в Армения се отглеждат сортове грозде за вино и коняк, които ги няма никъде другаде. Те притежават различен, уникален аромат и вкус.
Сред легендите се нарежда и една история, свързана с великия Пикасо. Разказва се, че той също е бил почитател на арменския коняк, най-вече на скъпия за онова време „Двин“. И винаги поръчвал да има от този вид. Така например се носи слух, че заради чашка арменски коняк той приема да участва в постановката на балета „Парад“ на великия Сергей Дягилев.
Има и друга забавна, почти анекдотична истор
ия, свързана с гениалния художник Салвадор Дали и друг един гений – композитора Арам Хачатурян. Известна е комичната ситуация при тяхната абсурдна среща, когато арменецът е поканен в Испания и настоява да се запознае с каталунския сюрреалист. Последният, който по това време е в САЩ, се съгласява, връща се и кани автора на балета „Гаяне“ в дома си. Развълнуван Хачатурян отива на рандевуто, посрещнат е любезно от иконома и буквално е затворен в огромния хол на домакина. На една маса има наредени различни питиета, сред които и любимият арменски коняк на Дали. След като арменецът чака с часове художникът да се появи, нямайки друг изход и занимание, изнервен до край и ядосан от отношението към него, изпива почти една бутилка „Ахтамар“ – друг обичан от художника вид коняк. Само че това води до неприятната ситуация, Хачатурян се нуждае от тоалетна. И тъй като е заключен, лишен от каквато и да е друга възможност, решава да се облекчи в една изключително скъпа китайски или мароканска ваза. Е, точно в този момент на вратата се появява чисто голият Дали, размахващ сабя в знак на уважение към човека, написал „Танц със саби“... Буквално връхлита в хола си, обикаля го тичешком със сабята в ръка и излиза, без да пророни и дума. Стъписан, Хачатурян се връща в хотела и заради неудобната ситуация, разказва колко прекрасно е преминала срещата, как са си говорили за изкуство. Изненадата е още по-голяма, когато на следващия ден шокиращата история е споделена в испанските вестници от самия Дали. Е, повече композиторът не стъпва в Испания.
Сред почитателите на арменската напитка се нарежда и писателят Максим Горки. Твърди се, че по време на т.нар. му италиански период, който настъпва през 1924 г., той се установява във вилата „Ил Сорито“ в Соренто. Явно успява лесно да преодолее носталгията по родината, но не може да се откаже от аромата на „Арарат“. Така че прави и невъзможното, за да му бъде доставян редовно в Италия. А когато през 1928 г. посещава конячния завод в Ереван, изрича мисълта, превърнала се в афоризъм: „И все пак е по-лесно да изкачиш Арарат, отколкото да се излезе от хранилището на АрАрАт“.
И до днес оттам, където се пазят бутилки от първите произведени коняци до всичко, което през годините е излизало от завода, наистина е трудно за човек да излезе. Освен уникалния аромат, който се носи и опиянява, дори без да опиташ глътка от течността, у посетителите остава необикновеното усещане, че се намира на място, където се е извършвало някакво тайнство.
Известната руска актриса Фаина Раневская е позната с острия си език. Един път приятелите й решават да се пошегуват с нея. Тя отдава предпочитание на скъпия френски коняк, затова те се уговарят да сипят в бутилката арменски, за да видят реакцията й. „Това нещо е божествено! Какво изумителна замяна!“, произнася тя, след като изпива чашата коняк, която си налива от бутилката. Явно е била добър познавач на напитката!
Както стана ясно по-горе, и Арам Хачатурян се нарежда сред симпатизантите на арменския коняк. Именитият хореограф и балетист Валентин Елизарев разказва следната история: „Помня как с Евгений Лисиков (театрален художник, бел. ав.) отидохме при Хачатурян в Москва, за да говорим за постановката (става дума за балета „Спартак“, бел. ав.). Композиторът ни прие топло, но далеч не сърдечно. А когато чу същността на молбата ни, отговори кратко: „Няма да правя 40-а редакция...“. Възцари се тишина. Но след това разговорът ни продължи. Дори като че ли Арам Илич се увлече от нашия замисъл. Изневиделица на масата се появиха две бутилки арменски коняк. И вечерта завърши с това, че той се съгласи...“.
Решаваща роля за науката изиграва конякът “АрАрАт“ през 1937 г. по време на дръзка антарктическа експедиция, която едва не коства живота на участниците в нея. За екипа й е създаден специален вид коняк (арменски, естествено) с доста впечатляващи високи градуси. Е, на членовете на експедицията не им се удава да се насладят на вкуса на напитката, защото се налага да я използват вместо спирт, за да се консервират уникалните екземпляри от животинския свят, намерени в Арктика. Креативният подход на учените тогава помага много на науката. А дали са съжалявали за избора си? Кой знае...
За почитта на Чърчил към арменския коняк се носят разни истории и легенди.
За първи път политикът пробва питието по време на конференцията в Ялта. Британският премиер се влюбва в „Двин“ от първата глътка, отказва се от коняка Hine и в течение на много години получава ежегодно по 400 бутилки от любимата напитка. Това продължава дори и по време на студената война, а за доставките се грижи лично Сталин. Конякът дори спасява от заточение главния технолог на арменската напитка, който по разпореждане на Сталин е изпратен в далечния Север. Но тъй като английският премиер си търси питието и е недоволен от променения му вкус, Йосиф Висарионович е принуден да върне експерта.
Освен това арменският коняк става главната напитка на церемонията, бележеща капитулацията на нацистка Германия в нощта на 9 май 1945 г.
Подготви Вартануш Топакбашян