Монументалният скален комплекс Зорац Карер, известен още като „Карахундж“ е разположен в района на Сюник в Южна Армения. Една от трайно утвърдените версии е, че мястото може да е функционирало като астрономическа обсерватория. А мнението на съдовия хирург и астроном Хайк Малхасян – ръководител на катедрата по историческа и културна астрономия в обсерваторията Бюракан, е, че това е било още през 30-то хилядолетие пр.н.е. Преди няколко дни на бял свят се появи неговата брошура „Скално-издълбаната обсерватория на Армения: Зорац Карер. Астрономическо описание и туристически пътеводител“.
„Целта беше всеки да може да се изкачи на скалата, където хората са наблюдавали преди 10 000 години небето и звездите, и да види със собствените си очи как работи“, обяснява Малхасян в интервю. Изданието, предназначено като достъпно ръководство за широката общественост, предлага подробни маршрути в комплекса, за да се определи кои небесни тела могат да бъдат наблюдавани от всяка скална подредба.
В продължение на десетилетия Зорац Карер е бил обект на спорове между археолози, астрономи и скептици, които са го смятали просто за погребален комплекс. Но Малхасян пояснява, че в древните култури астрономическите наблюдения са били тясно свързани с ритуали на живота и смъртта. „Залезът е бил смятан за смърт, зората – за живот или възкресение“, обяснява той. Следователно, гробница, ориентирана към светилата, не противоречи, а по-скоро потвърждава използването ѝ като обсерватория.
С повече от 220 камъка, много от които съдържат перфектно подравнени перфорации и жлебове, Малхасян твърди, че е възможно да се определи коя звезда е преминала през кой камък и в кое хилядолетие. Изследват се само тези каменни късове, които остават изправени. Астрономическите изчисления са валидирани чрез съвременни техники като 3D лазерно измерване и компютърно сравнение на небесни звезди.
Едно от най-забележителните открития е точното съвпадение между разположението на някои камъни и очертанията на съзвездието Анг (Лебед) , документирано от математика Вачаган Вахрадян. „Използвайки астрономически методи, ние изчисляваме, че това съвпадение се е случило между 31 000 и 30 000 г. пр.н.е.“, казва авторът на брошурата.
Въпреки че все още няма пълни археологически разкопки на обекта, астрономическите изчисления и ритуалната ориентация позволяват да се потвърди, според експерта, че мястото е било в непрекъсната употреба до създаването на арменския календар през третото хилядолетие пр.н.е.
Зорац Карер не е изолиран случай. Той е част от мрежа от скални и календарни структури, които Малхасян и екипът му свързват с елементи от арменския фолклор, епоса „Сасна Църер“, керамични шарки от бронзовата епоха и дори огърлици, разкопани в Гехарот, където са открити последователности, напомнящи за календарни структури. „В древността е имало важно правило: всичко, което е на небето, трябва да е и на Земята“, обяснява изследователят. В този мироглед звездите са били богове и тяхното движение е диктувало ежедневието, реколтата, миграциите и ритуалите.
Според новата книга, арменският мегалит Зорац Карер може да е функционирал като скална астрономическа обсерватория преди 30 000 години. И въпреки че Зорац Карер често е сравняван със Стоунхендж, Малхасян твърди, че неговото комплексно проучване показва множество функционални слоеве: ритуални, астрономически, културни и календарни, което го прави много по-пълна и древна система.
Въпреки напредъка, изследователят казва, че проучването на Зорац Карер едва започва. Екипът, ангажиран с проучването на мегалита, е спрял временно, за да проучи връзките с други обекти като Портасар (Гьобекли тепе) в Западна Армения, чиято животинска иконография също е дълбоко вкоренена в арменския фолклор и може да помогне за дешифрирането на все още скрити календарни значения.
За Малхасян народните суеверия всъщност са изкривени фрагменти от древна астрономическа космология. „Например, когато се казва, че не бива да убивате паяк в дома си, това е така, защото паякът е бил важна богиня. Нашият фолклор е астрономическият език, който сме забравили“, заключава той.
Официалното представяне на книгата ще се състои на 30 юли в Националния музей-архитектурен институт „Таманян“ в Ереван.