„Вечерта на същия ден вторият пратеник ни предаде печката. „Обади ми се, ако имаш нужда от нещо друго, ще взема всичко“, увери той и изчезна във въздуха като Чеширската котка. Въртях сувенирната печка в ръцете си. Приличаше малко на печките от моето детство: тенекиени, ръждясали, със скърцаща клапа и щръкнал войнствено комин. Само че, ако нашата печка е правоъгълна, тази е кръгла, тенджера. Пренесох я през отменени полети и блокировки до Москва, за да я запазя с останалите скъпи на сърцето ми арменски артефакти. Натрупала съм внушителна колекция от тях: магаре, овчар, стара парцалена кукла, ушита от сестра ми Сонечка. Нар. Колаж: легнал настрани гарас от плътно затворената врата на мазето. Глинена чаша. Шишарка от Перт. Камъчета от нашата река. Инструмент, направен от моя пра-пра-дядо Василий за моята пра-пра-баба Анатолия - тя го е използвала при тъкането на килими. Сега има и печка, получена от Гюмри…“.
Това е само малък откъс от новата книга 
на писателката Нарине Апкарян (Абгарян). Всичко в нея започва от момчето-хулиган Левон. Той постоянно измисля нещо и безобразничи, което крайно нервира баба му Софи, но нежно обича своя по-голям брат аутист и се опитва да направи живота му поне малко по-щастлив, докато един ден не се случва страшното. Последователно читателят се запознава с безутешната Мариам, която всяка вечер подрежда снимки на дъщеря си, която си отива рано от този свят. А също и със Самсон, който живее тридесет и три години в самота... Всичко е смесено в новата книга на писателката „Мълчанието на цвета“ (оригиналното заглавие на руски език е „Молчание цвета“, бел. ред.): измислени герои (дали наистина са измислени?), роднина на авторката и дори самата Нарине Абгарян. Тя стои на Английската алея в Санкт Петербург и плаче до объркания си син, неспособен да се справи със сполетелите го неприятности ... И още в книгата са представени с цялата си пълноцветност Армения, Русия, САЩ, Канада, Англия, Италия, Франция, Израел, Кипър, Южна Корея…
„Ереванският май има характер на момиче, на което са отказали да се оженят. Затова Ереван през май ежедневно издава цялата палитра от капризи, на които е способна една обидена женска душа: нежно слънце, последвано от задушни облаци, после вятър, топлина, дъжд, ураган със страшен смерч над къщите, а вечерта – неизбежна гръмотевична буря и след това такава тишина, сякаш Божиите ръце още не са достигнали до сътворяването на звука“. Такава е прозата на Нарине Апкарян – като четене за успокоение и потъване в един свят на човешки чувства и любов, и всеотдайност, и доброта… Нейните разкази и повести буквално лекуват рани, макар че в тях няма толкова щастие, по-скоро обратното. Но авторката просто знае как да пише с такава топлина, душа и хумор за своите герои, че самият читател попада в това заклинание, сякаш се обвива с него. А несгодите и чувството за безнадеждност сякаш се притъпяват от само себе си.
За какво е книгата „Мълчанието на цвета“? За любовта, която побеждава всичко. И женската сила, която е в нежността. А също и за надеждата, без която ние, подобно героите на Апкарян, не можем. Тя разказва за най-различни хора, които независимо от суровите изпитания, са успели да запазят любовта в сърцето си. Всеки един от персонажите в новия сборник – щастливи и нещастни, мъдри и лекомислени, живеещ в Армения, Русия, САЩ, Канада, Англия, Италия – потапя читателя в своята вселена.
„Езикът на любовта за всеки герой и героиня е различен. И така, две момчета, разделени като стена от аутизма на едно от тях, намират общ мост към взаимното разбирателство – и двамата възприемат всяко число чрез определен цвят. Но понякога мостовете се срутват, цветовете замлъкват, защото човешкият живот е крехък и безценен. Авторът отново ни напомня това толкова уместно и страстно. Новата й книга е истински химн на живота и любовта, който дава светлина и надежда“, отбелязват от AST – издателството, през което книгата видя бял свят. А самата Нарине Апкарян написа в социалните мрежи за нея: „Това е мила книга, за любовта и надеждата и ще се радвам, ако утеши някого“.
Илюстрациите в сборника са на сестрата на писателката – художничката Сона Апкарян.