Първата Света литургия в новопостроения храм „Сурп Аствадзадзин“ ще се отслужи на 12 юни 2022 г.
Преди повече от 15 години бе осветена земята и бяха положени основните камъни, върху които да започне изграждането на новия арменски храм в София на ул. „Лайош Кошут“, в пространството на т.нар. Дебърска градина в община „Красно село“. Оттогава вярващите арменци с нетърпение очакват той да отвори врати. И ето че този важен миг дойде! Бихме го определили дори като исторически, но ще изчакаме да употребим израза, след като станем свидетели и на официалното му освещаване. Това вероятно ще се случи през есента или когато бъде дадена „зелена улица“ от Първопрестолния Свети Ечмиадзин. Засега с разрешението и благословиятана архиерейския наместник на Арменската епархия у нас архиепископ Датев Агопян в духовната обител ще могат да се отслужват Свети литургии и да се извършат светите тайнства кръщение и венчавка, както и други църковни ритуали.
Първата Света литургия ще се отслужи на 12 юни от протойерей Кусан Хадавян – дългогодишен духовен пастир на вярващите арменци в столицата, от 10.30 часа. С това ще се постави началото и на продължаването на духовния живот на енориашите, но вече в новия им дом на духа и вярата, за който през дългите години се положиха много усилия, труд и средства.
Дългогодишният архиерей на нашата епархия архиепископ Дирайр Мардикян в проповедите си обичаше да казва, че ако искаш да останеш запомнен завинаги, изгради църква. Макар в началото да имаше мнозина, които да смятаха, че столичните арменци си имат храм и нямат потребност от нов, други здраво се заловиха за идеята. Не е възможно да се изредят имената на хората, които не пожалиха от времето и силите си, за да се превърне мечтата във факт. Мечта, която идваше не само от наши дни, а от времето, когато е отнет теренът в центъра на София, върху който се издига скромната дървена черквичка, построена през далечната 1620 г. и действала до началото на ХХ век. Тогава силите на нашите предци не достигат, за да построят самостоятелен храм и той повече от 70 години действаше в отредената му част в Арменския народен дом (другата функционира като училище).
И ето че днес арменците в столицата могат с гордост да кажат, че имат своята духовна обител, съградена в съответствие с арменските архитектурни традиции, макар и доста осъвременени. Архитектурният проект е дело на арх. Агоп Каракашян, а реализацията му се дължи не само на членовете на Църковните настоятелства, които се сменяха, но следваха неотклонно целта – с успехи, с пропуски, с трудности, с много препятствия, не само на ктиторите, чиито имена могат да се прочетат на паметната дъска, поставена в църквата, но и на подкрепата на стотици сънародници от София, страната и чужбина. Помощ дойде и от немалко български приятели, но най-вече от български институции – предимно Столична община, която всяка година отделяше сериозна сума, за да подкрепи градежа. Без тази протегната ръка днес едва ли щяхме да кажем: НОВАТА АРМЕНСКА ЦЪРКВА ОТВАРЯ ВРАТИ!
Дълго може да се пише за перипетиите, през които трябваше да преминат и да преодоляват настоятелствата, нагърбили се с отговорността за градежа. Дори се водиха съдебни дела, имаше скандални моменти, но всичко това е вече в миналото. Ние гледаме напред – към светлината, към духовното, към постигнатото. А то е една елегантна духовна обител в централната част на София, която се надяваме, че ще се превърне в притегателно място за вярващите и за почитащите традициите на древната Арменска апостолическа църква.Накрая нека да цитираме написаното (във Фейсбук) от членовете на Арменското църковно настоятелство към храм „Сурп Аствадзадзин“:
„Толкова дълго сме се трудили за този момент и сега, когато той настъпи, търсим думи, за да го обявим най-просто и кратко:
И ето: Църквата е готова.
Моментът дойде.
Първата служба ще бъде отслужeна тази неделя, 12 юни, от 10.30 ч. от протоиерей Кусан Хадавян.
Това е казано накратко, макар и далеч да не е всичко, което искаме да споделим в този момент.Първо: Това не е официалното откриване на нашия храм. Церемонията надяваме се предстои и за нея нещата зависят от Първопрестолния Свети Ечмиадзин. Екипът ни е в постоянен контакт с хората, които трябва да вземат решението за дата за откриването.
От наша страна основната работа е свършена и храмът разполага с всичко необходимо, за да могат в него да се извършват литургии и ритуали. С бащинската благословия на архиерейския наместник на Арменската епархия на Арменската Апостолическа Света Църква в България, Негово Преосвещенство архиепископ Датев Агопян, беше преместен „Вем Кар“-ът от олтара на старата в новата църква и вече службите могат да се провеждат в нея. Това е и причината да не отлагаме повече богослуженията...
Второ: Храмът е готов, но предстои с времето да набавим и всичко останало, необходимо за подобряване функционирането му (допълнителна техника за осветлението, озвучаването, озеленяването; оборудване за залата за събития и др.).
Трето и може би най-важно: Благодарим.
И ние от Църковното настоятелство, и цялата ни общност чакахме и се трудихме за този момент повече от 30 години.
Нашите дядовци и бащи са се борили, за да направят градежа на храма възможен, а ние, младите след тях, направихме така, че той да бъде завършен.
Горди сме от постигнатия резултат и преди всичко от това, че проектът за новата арменска църква в София срещна подкрепата не само на арменците в града, но и на институциите, и на диаспората – в страната и извън нея.
Благодарим на арх. Каракашян. Знаем, че строежът отне дълго време и че невинаги беше лесно. Благодарим му, че създаде този проект и че бе с нас неотлъчно до този момент, докато го финализираме.
Благодарим и на всички дарители – явни и анонимни, подкрепили тази кауза.
Благодарим на всички наши приятели, познати, а често и непознати, които не пожалиха умения, контакти и познанства, водени от общата цел да стигнем до приемане на сградата съгласно българското законодателство. Звучи лесно, но всъщност се оказа дори по-трудно от намирането на средствата за градежа. Много от тях работиха безкористно, уверени, че така правят добро в името на вярата.
Немислимо е да изброим всички, свързани с градежа на нашия храм. Те са не десетки, а стотици.
Много от тях вече не са сред нас, но знаем, че в радостта си днес сме заедно.
Храмът е постижение – за нас, за тези преди нас и за тези, които ще дойдат
утре.
Да си пожелаем много години напред да е място изпълнено с вяра, с надежда и с любов.“