На 5 октомври в Египет, при откриването на 38-ото издание на Александрийския кинофестивал за Средиземноморските страни, на тържествена церемония актрисата Нора Армани бе удостоена с награда за особени постижения в областта на изкуствата – Lifetime Achievement Award. Събитието се проведе в Александрийската библиотека под патронажа и в присъствието на министъра на културата Невин ал-Килани, губернатора на Александрия Мохамед ал-Шариф и множество кинозвезди от арабския и европейския киносвят, а самият фестивал ще продължи до 10 октомври.
Една от най-известните работи, в които играе актрисата, е филмът „Лабиринт“ на Микаел Довлатян, а неотдавна тя се снима и за Netflix в „Absolute Dominion“ на известната режисьорка Лекси Александър, която е работила за сериалите „Стрелата“ „Наказателят: Военна зона“ и други.
Нора Ескеджян се ражда през август 1956 г. в Ел Гиза (Египет) в патриархално арменско семейство. Предците й се спасяват като малцина свои сънародници по чудо от Геноцида над арменците. Така изключително заможната арменска фамилия е принудена на търси ново място за оцеляване.
Малката Нора, родена далеч от историческата родина на бабите и дядовците си, често е водена на театрални спектакли и от ранно детство започва да мечтае за сцената. А вече като млада девойка заминава да учи в Англия. Макар да получава магистърска степен по социология от Лондонския институт по икономика и бакалавърска от Американския университет в Кайро, тя се насочва към театъра и киното, започва да играе в спектакли, да се снима във филми на френски, американски, арменски и египетски режисьори. Това й донася редица награди, много от ролите й получават високи отзиви от критиците и в пресата. С времето решава да приеме псевдонима Армани, за база й служи името на майка й Армине. Артистката е почетен член на Националния театър в Армения. Тя се обучава на актьорско майсторство в RADA и UCLA, както и от много семинари, включително прочутия Théâtre du Soleil (Париж) на Ариан Мнушкин и Complicity Theatre на Саймън Макбърни (Лондон).
Едно от най-успешните й представления на Армани е моноспектакълът й „На дивана с Нора Армани“, в който разказва семейната си история, говори за близките си, преживели геноцида, за живота им след това в Египет и ред други лични преживявания. Тя пише сценарии, изявява се и като продуцент. Планира да напише и книга, в която също ще разказва за живота на предците си, тъй като произлиза от забележителен род. Наред с многобройните участия в телевизионни филми и в киното, тя има и режисьорска изява. Нейната лента „iMigrant Woman“ й донася наградата за най-добър режисьор на късометражен филм на Фестивала на независимото кино в Торонто (Cift).
Нора Армани владее шест езика. Заради ангажиментите си разделя времето си между САЩ и Франция. Тя е художествен директор-основател на едно от важните филмови събития в Ню Йорк – SR Socially Relevant Film Festival NY, който ще празнува своята десета годишнина през март 2023 г. Фестивалът досега е представил над 600 филма от 40 държави, включително филми от Египет. Наред с това тя е продуцирала филми, показани на филмови фестивали в Кан, Ротердам, Лондон, Париж, AFI в Лос Анджелис, фестивалите в Единбург и тези за независимо кино. Въпреки разнообразната кариера във филмовата продукция, Армани описва себе си преди всичко като актьор.
Обширният сценичен репертоар на Армани включва Шекспир, Шоу, Хамерщайн, Молиер, Чехов, Гитри, Пинтър, Лабиш, Пирандело, Аслибекян, както и нейни собствени пиеси. Сред многобройните й творби е двойно наградената пиеса „Араратска песен“, създадена от нея и сценичния й партньор Джералд Папазян. Творбата е представена премиерно на Единбургския фестивал Fringe и след това продължава да пътува в английската и френската си версии, като печели награди и обикаля над 25 града на четири континента в двата си варианта. Последната сценична работа на Армани е нейната пиеса „Back on the Couch with Nora Armani“ („Обратно на дивана с Нора Армани“), представена в Theatre Row в Ню Йорк. Спектакълът бе представен през 2021 г. като част от театралния фестивал UnitedSolo, който подкрепя артистите да изнасят солови изпълнения на сцената.
Работата на Армани като актриса, писателка и режисьор с право й спечелва много престижни отличия и признания, но да бъде оценена в родното си място с награда за цялостно творчество има специално значение. „Най-важно е да бъдеш оценен от собственото си семейство и собствените си хора, тъй като това е домът, а прибирането у дома е най-топлото от всички чувства. Искрено благодаря на директора на фестивала, филмовия критик Ел Амир Абаза, за тази специална чест, която просълзи очите ми“, каза при връчването на наградата в Александрия Нора.
Талантливата арменка е не само известна с филмовите си и сценични изяви, а и със своите занимания – баскетбол, волейбол, плуване, танци и пеене. Не на последно място трябва да споменем и тясната й връзка с Армения, с арменските й корени. „През последните няколко години стигнах до извода, че всеки арменец трябва да отиде да живее в Армения“, казва тя в едно интервю, дадено преди две години пред арменска медия. „Разбира се, има причини хората да трябва да бъдат някъде другаде с определена цел. Но когато тази цел бъде изпълнена, тогава трябва да се върнете и да платите задълженията си“, твърди тя. Затова се заема да води майсторски класове за актьори в Ереван и Шуши. Нейното желание е арменците да се научат да имат вяра във „възвращаемия бизнес“ и дългосрочното планиране, а не в краткосрочните печалби от случаен проект, който се реализира в Армения. Тя споделя, че би искала арменците да създадат по-добри връзки в международния развлекателен бизнес, за да се стимулира по-трайно икономиката, но разбира, че образованието в тази индустрията в световен мащаб е необходимост, за да се случи това. Армани смята, че изкуството „инструктира, образова, просветлява и вдъхновява“. И това е една от целите, които тя преследва със своя моноспектакъл, който от миналата година възроди на сцената в малко по-осъвременен вид.
А сега нека да набележим няколко щриха към „Дивана“ на Нора: умишлено реквизитът е минимализиран с един ориенталски килим на пода, черна кутия, два черни стола и червен шал, без специални ефекти, декори, осветление или костюми. Присъствието й на сцената и разказването на истории са основният фокус и в едно интервю тя отбеляза, че това е препоръка от нейния продуцент, който й казва: „Искам хората да ви слушат, да ви гледат, а не да се разсейват от реквизита“.
Историята, която поднася, отвежда на пътешествие през борби както за лична, така и за артистична идентичност и растеж. Армани говори да предизвикателствата пред развитието на своята идентичност като артист и как ги е преодоляла, за да постигне успех. Като арменска актриса, която носи някои „етнически“ черти, но не се вписва особено в категориите, често идентифицирани в поканите за кастинг, тя споделя, че или е „твърде етническа или недостатъчно етническа“ в актьорската индустрия. Въпреки че това изявление е направено по отношение на сценичните изкуства, това е чувство, което може да бъде изпитано от много арменци в диаспората, тъй като те трябва деликатно да балансират между асимилацията и културното задържане.
През по-голямата част от представлението Армани разбива т.нар. „четвърта стена“ и говори директно на публиката, като използва подхода за разказване на истории, вместо да играе. Публиката се запознава с нейната семейна история, съдържаща се в по-голямата част от шоуто, когато тя казва на бившия си съпруг, че ревнува неговото непрекъснато родословие. Защото нейното и това на много от сънародниците й бива прекъснато поради историческите обстоятелства.
Проследявайки живота на предците си и връзката си със своя културен произход, тя подчертава значението на разказването на историите на своите баба и дядо, съчетани с лични истории за „израстване“. Армани преплита дълбочината с хумор, за да осигури баланс. Споделя познати разкази за оцеляване, разселване, имиграция... Физически въплъщава травмата на баба си чрез движение, отразяващо нейното преживяване близо до смъртта и последвалото оцеляване по време на похода през пустинята. Казва, че е имало моменти, в които е искала да забрави или да изтрие историята си, за да живее „нормален“ живот. Има моменти, когато шоуто е колкото урок по история за арменската общност в Египет, толкова и за преживяванията на самата Армани.
Говорейки от дивана си, актрисата стига и до пътуването от Египет до САЩ, оставяйки дома на детството си, за да преследва американската мечта. Разказва истории, обхващащи преживяванията й от Ню Йорк до Холивуд. В тази нова глава от живота си тя проследява как е натрупала сила и се е справила с объркването на самоличността си, като първоначално се е опитвала да се скрие и асимилира, за да стане по-американка, а след това се е освободила от някои от мечтите си, за да живее по-автентично. Както тя обяснява по-задълбочено, това означава освобождаване на връзки и образи за това, което тя смята, че трябва да бъде, освобождаване на неавтентичността и позволяване на себе си да присъства напълно чрез корените, които й дават дух и дом.
По време на целия спектакъл изборът на Армани на музика е внимателно подбран – кои песни да пее и кога да включи записана музика, за да засили емоционалната връзка. Когато споделя историята за дядо си, например, който отива в Египет от Ерзерум, тя специално избира звученето на дудука, за да бъде емоцията „възбуждаща и носталгична“. Най-важният извод от пиесата и личните истории на Армани е следният: останете верни на многото аспекти на вашата идентичност и ще постигнете автентичен успех.