Венци и цветя под звуците на военен оркестър и след като прозвуча химна на Армения пред вечния огън на мемориала Дзидзернагаперт поднесоха на 24 април по повод 109-ата годишнина от Геноцида над арменците първите три лица на републиката – премиерът Никол Пашинян, президентът Вахагън Хачатурян и председателят на парламента Ален Симонян.
В посланието си за Деня в памет на жертвите от 1915 г. министър-председателят на страната заяви, че е необходимо да се преодолее травмата от тези събития и да се прекрати с търсенето на изгубената родина. „Мец йехерн, лишаването от Родината не е смъртна присъда за нас, че трябва да бъдем в непрекъснато търсене на изгубената Родина. Трябва да спрем да търсим Родината, защото я намерихме, нашата Обетована земя, където текат мед и мляко. Възпоменанието на жертвите на Мец йехерн трябва да символизира не изгубената, а намерената и истинска Родина в лицето на Република Армения, чиято конкурентоспособна, легитимна, обмислена и съзидателна политика може да изключи повторението“, подчерта той.
В обръщението си Пашинян заяви, че „по време на Първата световна война се е случила мащабна трагедия и арменският народ, който не е имал държавност, загубил е държавността си преди много векове, по същество забравил традицията на държавността, стана жертва на геополитически интриги и фалшиви обещания, беше лишен преди всичко от политически ум, способен да направи света и неговите правила разбираеми за себе си“.
Продължавайки да използва термина „Мец йехерн“, сиреч „голямото клане“, което по принцип употребяват полици от страни, които не признават Геноцида над арменците или се въздържат да го направят, каза още: „Мец йехерн се превърна за нас в национална трагедия и травма, и без преувеличение, във фактор, определящ социалната ни психология. И днес ние възприемаме света, околната среда, себе си под влиянието на травмата на Мец йехерн и не сме я преодолели. Това означава, че като международно призната държава, ние често се отнасяме и конкурираме с другите страни и международната общност в състояние на травма и поради тази причина понякога не можем да правим правилна разлика между реалностите и факторите, историческите процеси и прогнозираните хоризонти”. И добави, че е възможно „именно поради тази причина да получаваме нови сътресения, преживявайки травмата като наследство и традиция“.
„В този смисъл смятам за изключително важно вътрешното съзерцаване на Мец йехерн. Когато говорим за Мец йехерн, ние винаги се обръщаме към външния свят, говорим с външния свят, но вътрешният ни разговор никога не се води на тази тема. Какво трябва да правим и какво не трябва да правим, за да преодолеем опасенията относно геноцида и да го премахнем като заплаха? Това са въпроси, които трябва да бъдат ключова тема на дискусия в нашата политическа, политологическа, естетическа и философска мисъл, но подобна гледна точка за факта на Мец йехерн не е често срещана сред нас. Трябва да съотнесем възприемането на Мец йехерн с жизнените интереси на Република Армения, на нашата национална държавност”, разсъждава арменският премиер.
Нещо повече, Пашинян призова арменците да оценят отношенията между Мец йехерн и Първата арменска република, да съпоставят възприемането на Мец йехерн с жизнените интереси на Армения. „Никога повече. Не трябва да казваме това на другите, а на себе си. И това съвсем не е обвинение към самите нас, а гледна точка, в която ние, само ние сме отговорни за съдбата си и сме нейни режисьори и трябва да имаме достатъчно интелект, воля, дълбочина и знания, за да понесем тази отговорност в сферата на нашите суверенни решения и възприятия“, заключи ръководителят на арменското правителство.