На 12 март в зала „Крикор Азарян“ в Арменския народен дом в София се състоя прожекцията на документален филм – за 44-дневната война в Арцах. Един трогателен разказ на момиче, записвало ден по ден всичко, което вижда и което съпътства живота ѝ в това кошмарно време на противопоставяне. Част от него прекарано в бункер, други дни – когато не се стреля, сред хората като нея, които преживяват някак си военните действия и поддържат ритъма си на живот – също някак си.
Докато гледах този впечатляващо добре направен филм от екип с доказани професионални качества (Ерик Исраелян, Серж Танкян, Алек Мухибян и др.), си припомних една друга журналистка. Беше преди 30 години. Тогава и тя беше почти толкова млада като героинята на „Невидимата република“ – журналистката и фотографът Лика (Анжелика е цялото ѝ име) Закарян, родена, израснала и работеща в Арцах. Името ѝ беше Цветана Паскалева, родена в България, но едно журналистическо разследване за колега я отвежда в Карабах, за да свърже завинаги живота си с тази страна и с Армения, където живее и до днес. Сега почти няма интересуващ се от съдбините на арменците по тези географски ширини, който да не знае името ѝ. Но тогава тя бе напълно непозната, неизвестна. Дойде в редакцията на вестника ни и каза, че е снимала филм за войната, която се водеше в началото на 90-те години между арменци и азербайджанци. Това беше началото на нейния разказ за първата Карабахска война, който след това имаше продължение, за да се превърне в поредицата „Мили мои, живи и мъртви“.
Разбира се, двата разказа са много различни, както и развоят на събитията тогава и днес. Но лицата на хората, увереността им в победата, упоритостта, с която защитават земята си, любовта, която изпитват към родината си – това не се беше променило. И в нейния първи филм, и в този на Лика, присъстваха те – „инатливите“ карабахци, които не желаят да оставят дома си в чужди ръце, които са готови на живот и смърт да защитават онова, което са наследили от предците си. Жените, децата, старците, които имат куража да преживеят ужасни дни, в името на онова, което им принадлежи по право. Които изпращат синове, мъже и близки хора на фронта, решени да ги дочакат. Бащи и братя, които вярват, че ще победят…
„Невидимата република“ на 
режисьора Карин Ованисян, сниман по дневника и по сценарий на Лика Закарян, е филм, който задължително трябва да бъде видян. Макар да е дълъг – цели 90 минути, времето минава неусетно, защото човек впива поглед в екрана, без да го отделя и за миг. Пред погледа преминават картини от 44-те военни дни на живота в столицата на Арцах Степанакерт, мигове от фронтовата линия, преплетени с акценти от съпътстващите ги политически събития – изказвания на арцахския президент, арменския премиер, европейски лидери, руския държавен глава, президентът на Азербайджан. Разказът върви от първо лице и това говори за автентичност, за реално преживяното, изпитаното с очите, душата, сърцето. Има моменти, които не оставят зрителя равнодушен и някак сълзите тръгват сами. Човек попада там, на мястото, където свистят бомби, а степанакертци притихнали слушат къде точно ще паднат. Самата Лика, заедно с колегата си Левон (оператор), снимат военните дни, а когато и той е мобилизиран, камерата отива в ръцете на майка ѝ, на баща ѝ. И всеки един детайл, всеки един епизод, е на точното място, давайки пълноценна картина на войната, отнела много животи. Затова трябва да бъде видян, за да се разбере как и защо, макар да няма отговор на въпроса – докога! И все пак, сред гърмежите, сред избухващите снаряди, сред сирените, сред разрухата, сред мобилизацията и раздялата, сред неизвестността, сред бомбардираната катедрала в Шуши и родилния дом в Степанакерт, където работи майката на Лика, дори сред лъжите и политическите манипулации, някъде там, струи глътка вяра, надежда, сила. Най-вече сила…
Пътуването на филма, създаден през 2021 г., по света, стана възможно благодарение на глобалната кампания, организирана от централния борд на AGBU – световната арменска благотворителна организация. А поводът бе започнатата от 12 декември 2022 г. от страна на Азербайджан и продължаваща досега блокада на Арцах, където народът бедства вече 100 дни, напълно откъснат от външния свят. Документалната работа беше цифровизирана и се показва из арменските общности в различни страни, както и пред различни международни организации, правителствени структури. А в България „Невидимата република“ засега имаше няколко прожекции, след като с усилията на пловдивския клон на „Парекордзаган“ бяха поставени български субтитри. След премиерата му в Пловдив, в кино „Лъки“ пред близо 200 зрители, последва представянето му от ОАБС „Парекордзаган“-София в кинозалата G-8. А както вече посочихме, на 12 март пред повече от 60 души – арменци и българи, след договорка за предоставянето на преведената лента от AGBU-Пловдив, той бе видян и от екрана в Арменския народен дом. Събраната сума в размер на 1005 лева бе предадена на клона на организацията в Пловдив, за да отпътува до специално създадения фонд в помощ на народа на Арцах.
Вартануш Топакбашян
Сн. Дирухи Топакбшян