Няма шеф-готвач по света, който да не мечтае за едно – да получи звезда „Мишлен“. И се стреми към това с душа, творческо въображение и опити да създаде кулинарно изделия, което да „стопи сърцето“ на експертите, от които зависи спечелването на заветната награда.
Е, не на всеки шеф му е отсъдено да преживее това велико чувство да стане притежател на високото кулинарно отличие. Но има и такива, които не само се сдобиват със звездата, но и си я извоюват два-три пъти. Вярно е, че са единици и вероятно е истинско удоволствие за почитателите на изисканата кухня да опитат поне веднъж нещо, приготвено от такъв майстор. Тогава бихме препоръчали да посетят Париж, където има може би най-много ресторанти с „Мишлен“. А още по-настоятелно бихме препоръчали да намерят ресторант „Байета“ в 5-ти квартал на френската столица, да се настанят удобно и да си поръчат от менюто нещо, приготвено от шеф-готвача Джулия Седефджян. Тогава ще бъдат сигурни, не само че се похапнали качествено и специално ястие, но и че то е плод на фантазията и на качествата на един млад кулинар, притежател на цели три звезди „Мишлен“.
Не, не е грешка! Джулия наистина има спечелени три звезди и не само... Тя е най-младият шеф, постигнал тази заветна за всеки готвач цел. Защото е само на 21 години, когато я печели за първи път.
Седефджян е родена в Ница през 1994 г. Баща ѝ – арменец, е агент на недвижими имоти, а майка ѝ е от сицилиански произход и рентгенолог по професия. Момичето е само на 14 години, когато решава да напусне колежа, където се подготвя за ветеринар. През 2009 г. постъпва в École hôtelière de Nice, където получава сертификат като професионален готвач, след това и като сладкар и започва работа като чирак в ресторант Aphrodite в Ница при противоречивия шеф Давид Форе, където, наред с други кулинарни техники, изучава и молекулярната кухня. А през 2012 г. печели първа награда в регионалния конкурс за „Най-добър чирак“.
Възникналите между нея и Форе противоречия, а и фактът, че в града не са много ресторантите, готови да наемат жени на по-висок пост в кухнята, я принуждава да напусне Ница и да поеме към Париж. Така през 2012 г. Джулия започва работа в ресторант „Les Fables de La Fontaine“, който вече има своята звезда „Мишлен“. След година е назначена за су-шеф под ръководството на Антъни Дейвид, а когато през 2015 г. той напуска заведението, тя заема неговото място. Първото нещо, което прави, е напълно да промени менюто. И само след седем месеца като главен готвач през 2016 г. първата звезда „Мишлен“ „се стоварва“ неочаквано на главата ѝ. Така Джулия става най-младият шеф в света, получил отличието, за което научава от управителя на ресторанта Дейвид Ботро. Той ѝ поднася удивителната новина с огромен букет цветя, а тя и до днес настръхва от вълнението, което е преживяла.
След две години, през в които ръководи кухнята на Fontaine, Седефджян, заедно със своя су-готвач Себастиен Жан-Жозеф и мениджъра Грегори Анелка, напуска ресторанта, за да отвори своя „La Baieta“, където се предлага предимно средиземноморска кухня. А през 2019 г. заведението печели първата си звезда и втората за Джулия.
Преди по-малко от месец стана известно, че талантливата шеф Седефджян си извоюва и третата звезда „Michelin“. „С моя екип сме истинско семейство, където всеки носи своя талант, строгост и страст. Заедно работим ръка за ръка, за да създаваме ястия, които съчетават креативност, прецизност и щедрост, превръщайки всяко в момент на хармония и споделяне“, обича да казва тя.
Безупречна в работата си, шеф-готвачът твърди, че нейният ястия са родени от срещата на традицията и творчеството, където всяка рецепта е внимателно обмислена, за да разкрие с прецизност и щедрост красотата на кулинарията. Смята, че нейните кулинарни изкушения разказват история, за корените ѝ, за нейните вдъхновения и „желанието ми да направя вкусовите рецептори да танцуват с всяка хапка, балансирайки автентичните вкусове с докосвания на дръзновение“.
Джулия определя своята кухня като „страст, прецизност и силно внимание към детайла“. „Всеки ден творя, вкусвам и се приспособявам с дълбокото желание да предизвиквам вкусовите рецептори и да събуждам емоции. Нищо не се оставя на случайността: действията ми са прецизни, вкусовете – хармонични, а дързостта винаги присъства, така че всяко ястие разказва автентична, искрена и характерна история“, споделя още Седефджян. Подчертава, че се стреми към високи стандарти, че изпитва дълбоко уважение към съставките и „чрез тях вдъхвам живот на всяко ястие, предавайки цялото внимание и емоция, които искам да споделя“.
„Байета“ на провансалски означава „целувка“. Там Джулия ражда своите изискани, деликатни и неочаквани съчетания, превръщайки приготвеното в своеобразно изкуство. Убедена е, че „да бъдеш готвач означава да поемеш задълбочен ангажимент“, а под това разбира „да подобриш всяка съставка, да почиташ продукта и сезона, докато водиш екипа си със старание и доброта“.
„Това е професия, в която дисциплината се превръща в източник на творчество, където всеки детайл има значение. Отвъд готвенето, това е човешко приключение, пълноценно изживяна страст, изкуство, което прави всеки мой ден смислен“, признава Седефджян.