Армения е като музей под открито небе. Няма турист, който да не остане впечатлен от десетките отличаващи се с архитектурата си арменски паметници на духовността – манастири и църкви, които датират от векове и са уникални като облик и изпълнение. Много от тях продължават да действат, да бъдат почитани от миряните, да приютяват младоженци и новопокръстени младенци.
До тях се нареждат хилядите артефакти, открити при разкопки, които могат да се видят в множеството музеи. Разбира се, най-впечатляващ е Историческият музей в Ереван, където са подредени експонати от времената на древното царство Урарту и следващите векове. Невъзможно е човек да остане равнодушен пред изработените от злато копчета, например, датиращи от I век пр.н.е. Или пък от златните и сребърни украшения, създадени с ювелирно изящество и пак с подобна датировка. Там можете да се докоснете и до най-старата обувка в света, съхраняваща се в специална витрина с подходяща температура на въздуха. Дори да я пробвате – не истинската, разбира се, а прототип.
Сред най-древните изделия в света, открити в Армения, са и превозните средства. Да, не се изненадвайте! Там бяха намерени талиги, които впечатляват не само с размера си, но и с изработката си.
В страната непрестанно се извършват археологически разкопки, които е спират да хвърлят все по-голяма светлина върху древността и развитието на човечеството. Така бяха разкрити десетки богати гробници, които пазят ценни съкровища. Не става дума само за изделия от скъпоценни метали, а за най-различни старинни предмети, разказващи за бита, познанията, средата и заниманията на нашите предци. Едни от най-интересните за науката разкопки бяха направени в Лъчашен, недалеч от езерото Севан, където бяха открити повече от десет добре съхранени четириколесни и двуколесни колички, както и двуколесни и спицови талиги. Две от тях са изложени в Националния музей на Армения.
Селището Лъчашен е сред монументалните паметници от епохата на бронзовия век. Историята на откриването му е удивителна. В течение на векове то се е намирало под водите на езерото Севан. По съветско време част от него се пресушава, за да може да се оросява обширната Араратска равнина. Това води до спад на водите и през 50-те години на миналия век се появява древен некропол, в който са намерени над 800 гробници. Започват археологически проучвания и се установява, че в тях са погребвани хора от древния елит. Основание за това дават намерените останки от коне и бикове/волове, положени до починалите, които явно са били богаташи. Разкрити са множество ценни вещи, а в някои гробници са намерени човешки скелети, седящи в талиги или колесници, украсени с рисунки и надписи. Това се е правило в древността, за да могат мъртвите да бъдат пренесени в подземния свят, където да разполагат с всичко, с което са привикнали в бита си.
Подобни погребения са открити по целия път от Уелс до границата с Китай, но арменските се нареждат сред най-добре запазените. Така и остава тайна за науката кога селището е изоставено и защо остава с хилядолетия изгубено за историята. Общо в Лъчашен са намерени 12 старинни колесници, запазени в отлично състояние и датиращи от 2000 г. пр. н.е. В своята „Хронология на конете“ (Chronology of the Horse, 2007) Бевърли Дейвис описва тези превозни средства по следния начин: „В Армения в отлично състояние бяха намерени примитивни колички, датиращи от тези времена (2000 г. пр. Хр.). Това са най-старите известни талиги в света“. Тези изделия са включени и в книгата на проф. Стюард Пигот „Най-ранният колесен транспорт: от крайбрежието на Атлантика до Каспийско море“.
Селището Лъчашен съдържа културни пластове от III хилядолетие пр.н.е. до Средновековието. Сред разкритите погребения има такива дори от този период. Открити са и комплекси от средната бронзова епоха. Повечето от паметниците принадлежат към напредналата бронзова епоха (втората половина на II-ро хилядолетие пр.н.е.). В могилите освен откритите 4- и 2-колесни дървени каруци и бойни колесници, са намерени и разнообразни бронзови предмети: модели на колесници, уреди, фигурки на животни (лъв, елен, бик, козел и др.) и птици, мечове с ножници, бойни брадви, огледала, меден котел, златни бижута и фигурка на жаба, сребърни купи, изделия от дърво (лъжици, купи, маси и др.). Находките показват високо ниво на развитие на уседналите земеделски и скотовъдни племена в басейна на Севан дори в предурартските времена.
Ето още някои подробности за това уникално място, пазещо изключителни артефакти. Те са изнесени от семейството на Сатеник Бадеян, което е ангажирано със съхраняването, оценката и популяризирането на Лъчашен. Гробниците, стояли под водите на Севан най-малкото 1000 години, от които са намерени почти
половината, са изключителни като находка. Предполага се, че в древността на мястото на това селище се е намирала столицата на кралство Етиуни (мистично царство, за което са налице твърде малко научни доказателства засега). Смята се, че то е съществувало поне две хилядолетия преди царство Урарту и е заемало цялата територия на днешна Армения, както и южната част на Грузия и Западна Армения. Дори се предполага, че и Арцах е бил част от тази държава. „Царете са били погребвани в колесници с волове и коне, със злато, оръжия и доспехи, храна, животни и друго имущество. Имало е гробница, където царят е бил погребан на двуколесна колесница, а в друга гробница археолозите са открили кораб с дължина почти 9 метра. Селяните също твърдят, че в една от гробниците са открити още 12 души, тоест слугите са останали при царя”, разказва Сатеник Бадеян.
Трябва да добавим, че са намерени и гробници, за които се смята, че са принадлежали на духовното съсловие. За това се съди по намерените съдове и делви на местата, където са открити погребения.
В Лъчашен е намерен още един изключителен сам по себе си обект – циклопска крепост (т.е. изградена с т.нар. циклопска зидария). Тя се разполага на 55 хектара. По протежението на цялото езеро Севан има подобни, но най-голямата е в това селище, разполага се на 15 хълма и има шест цитадели. „Археолози от различни страни, идвайки тук, се удивляват, виждайки това, казват, че за първи път виждат крепост с шест цитадели“, казва Бадеян.
Има и още един забележителен факт, свързан с находките в Лъчашен – разкопаните антропологически материали са отлично запазени. Това позволява на антрополози да направят реконструкция на човека от онези далечни времена, не само по откритите черепи, но и по скелетите.
Най-старата винарна, най-древната обувка, най-старата сламена блуза, най-древният човешки мозък и най-старото превозно средство – всичко това е част от съкровищницата на Армения, една от най-древните цивилизации, което се потвърждава и от най-старите световни карти.