Или как едно благородно завещание на търговеца Масех Бабаджанян спира да действа с установяването на съветската власт, та до днес
В историята на арменците, живели в Индия, има доста интересни събития и личности. Сред забележителните фигури е тази на Масех Бабаджан – богат търговец, който завещава част от огромното си богатство на своите сънародници от град Нор Нахичеван.
Всъщност това е цяла епопея, която има начало, но не и край.
Нор Нахичеван се появява като град през първата половина на XIX век. Построен е от анийски арменци (т.е. родом от древната столица Ани), които биват преселени през 1779 г. с указ на императрица Екатерина Втора от Крим към Дон. След като изграждат Нахичеван на Дон (така се нарича мястото днес), по-късно те участват и при изграждането на град Ростов.
Когато се установяват трайно, арменците се обръщат към другите арменски колонии с призив да им се окаже помощ, за да устроят живота си, да създадат училища и църкви, да организират просветата на населението. На този апел най-горещо се отзовават живеещите в Индия арменци. Сред тях е и Масех Бабаджан. Изпратените от тази страна пари се насочват за строителство, за изграждане на болници, училища, приюти. Благодарение на тях няколко поколения нахичевански арменци получават образование в най-добрите университети в Русия и Европа. Значителни суми отиват за благоустройството на града, но всичко това приключва с установяването на съветската власт…
Търговецът и меценатът Бабаджанян оставя две благотворителни завещания
с дати 30 май 1794 г. и 01 април 1795 г. От документите става известно, че цялата си индийска недвижимост той дарява в полза на арменския народ. Става дума за огромна къща и за магазини, намиращи се на главната улица, наречена „Китайски пазар“. Имотите там не струват никак малко, а в завещанието ясно е указано от дарителя къде трябва да отидат парите.
За богаташа е запазена само информацията, която той оставя в завещанието си от 30 май 1794 г.: „Християнин, арменец, родом от град Амадан, търговец, понастоящем живеещ в Индия, в град Калкута, който е под властта на Англия. Като се има предвид цялото ми имущество, състоящо се от шестнадесет акции, осем завещавам и изцяло давам за благоустройството на арменците от град Нахичеван, Азовска област. Две акции от тези осем – за училище, две болници, за два дома на бедните и още за две сиропиталища, за изкупление на моите грехове и за утеха на моя народ, така че там сред тях да остане споменът за мен. Шест дяла от останалите осем оставям в град Калкута. Останалите два дяла оставям на странстващите, които ще пристигнат в Калкута от Армения, на арменците и на странстващите нуждаещи се хора, които ще се озоват тук“.
Масех не е единственият благодетел, разбира се. В Индия такива са още Гадарине Ходжамалян, която завещава сумата от 5850 франка, Саркис Ахавелян отделя 200 000 сребърни рубли за училища и печатници, Ехия Агопян от Калкута завещава на нахичеванското училище 12 500 франка, а арменците от Мадрас събират и предават на сънародниците си 1500 рупии за строителство на домове.
За да получи завещаните от индийските арменци капитали в Индия е командирован Микаел Налбантян. Той изпълнява почтено и усърдно мисията си и получава голяма част от завещаната сума – около 150 000 франка (около 60 000 рупии). През 1912 г. докторът по биология О. Беделян получава още 10 000 рупии от завещаните от Бабаджанян. Но това далеч не са всички оставени за новонахичеванци средства.
Истината е обаче, че слабите индийски власти, „благодарение“ на огромния натиск, който им оказва небезизвестната Източно-индийска англо-турска компания, никак не бързат да се разделят с оставения от Бабаджан капитал. Опитват се да създават разни препятствия, задържат средствата на арменците под различни предлози. Завещаното арменско имущество се намира под попечителството на градското управление на Калкута, чийто председател е небезизвестният ретроград Чарлз Суинтън Хъг. Тази негова „грижа“ струва на градския съвет 5% от приходите от значителното завещание. Хитрият англичанин, който живее за чужда сметка, никак не иска да загуби тези солидни проценти и поставя препятствия по пътя на упорития Налбантян. Но индийските арменци не изоставят своя сънародник в беда, помагат му Харутюн Апкарян и неговият адвокат Бедрос Агоп. Документите са преведени на английски език, но Хъг все намира начини да протака процеса, очаквайки цялото градско управление и съдиите да излязат във ваканция за четири месеца. И се открива една твърде неприятна изненада – пак дело на англичанин. Оказва се, че един бивш член на градската управа просто си е позволил да продаде един от завещаните домове. Да бъде върната получената сума може да се направи само през съда, но времето, което това дело ще отнеме, стойността на престоя и другите разходи в Калкута са непредсказуеми за Микаел Налбантян. Така въпросът със завещанията на К. Ходжамалян и Е. Агопян взима дълъг обрат и продължава доста време. В крайна сметка Бенгалският съд на крепостта Уилям разглежда иска на изпратеното от арменците от Нор Нахичеван доверено лице и на свидетелите от Калкута Кеворк Аведик, Ованнес Харутюн и Харутюн Майл, заявявайки:
„истинските наследници са град Нор Нахичеван и неговите институции“.
Благодарение на неимоверните усилия на Налбантян едва пред 1830 г. парите на покойния Масех започват да постъпват от Бенгалската банка в сметката на арменската общност от Нор Нахичеван. 30 години по-късно благодарните арменци от Руската империя изпълняват завета на Микаел да издигнат паметник на благодетеля.
Неприязненото отношение на англичаните към арменците има своята отколешна история. Присъствието на сънародниците ни в Индия те винаги са приемали като сериозна конкуренция. С особен негативизъм британците си спомнят за участието им в освободителното въстание на страната на угнетените индийци. То се оглавява от наваб Мир Касим. Особено сериозен е приносът, военният талант и политическата помощ на Крикор Харутюнян, известен повече като Горгин хан (за него вече публикувахме материал). Той оглавява армията, над която заедно с индийските знамена се веят и арменските с кръста.
Англичаните, които никак не обичат да губят, реагират на тази ситуация, макар и да се е случила отдавна. Нещо повече, този комплекс за непълноценност се усеща и до днес, защото те старателно прочистват в британските източници всички сведения за ролята на арменската диаспора в историята на Индия. Не че това заличава следите, защото в архива на Делхи има достатъчно запазена информация, само показва ясно отношението им, което към арменците винаги е било крайно негативно. И това проличава особено неприкрито в годините на Геноцида над нашия народ. Факти за арменското присъствие в далечната страна през различни периоди се откриват още в архивите на Сурата, Калкута, Мадрас и други места.
Учените предполагат, че още през 2000 г. пр.н.е. арменците идват в Индия с войските на царица Семирамида (Шамирам на арменски). Според историка Ксенофонт (430-355 г. пр.н.е.) те търгуват с индийците със скъпоценни камъни, тъкани, килими и други ценни стоки.
Още един арменец.дипломат – Товмас Кански, доста стабилно укрепва взаимоизгодните арменско-индийски отношения. Благодарение на него владетелите на Малабара издават Указ за предоставянето на привилегии на християните. А Акбар I Велики (ХVI в.) издава царски указ за арменците, като напълно ги освобождава от всякакви видове търговски данъци, дава им правото да се придвижват по цялата империя на Великите Моголи и им предлага да се заселят в Агра. Във владенията му се установяват много майстори – ковачи, зидари, строители, дърводелци, шлосери, дюлгери, бакърджии, бижутери, тъкачи на килими, бояджии (кожа, вълна, текстил), шивачи.
Арменските общности заемат цели квартали в много градове – Агра, Адонио, Аркат, Бангапур, Бихар, Дака, Орис, Пандишири, Сурат и другаде. Из тези места арменците откриват храмове с работилници и училища, търговски и занаятчийски съюзи.
Но да се върнем по-детайлно към завещанията на Масех Бабаджанян и съдбата на наследството от Калкута.
Човек не трябва да е финансист, за да си представи за какви суми става дума не само преди 250 години, но и днес, като се вземат предвид само лихвите от дарените от него пари, а какво остава за целия капитал. Така че са разбираеми апетитите на онези, които са имали представа за какво става дума. Както и фактът, че тази сага по придобиването на дарението от двете завещания, продължава близо седем десетилетия, преди арменците активно да се заемат с разрешаването на въпроса за крупното индийско наследство.
„Богатството“ на Масех Бабаджан достига 100 000 рупии. Назначените от него разпоредители имат задължението да изпращат определена сума на благотворителните институции в Нахичеван всяка година през януари. Не става обаче така. Чак през 1818 г. арменците в Нахичеван научават за завещанието на своя сънародник. 10 години по-късно те пишат официално писмо до Индия за парите, които са им завещани. Но отговор така и не идва.
През 1840 г. издаваното в Индия арменско сп. „Азкасер“ публикува самото завещание, за да се привлече вниманието на обществеността към този толкова важен за нахичеванци проблем. През 1859 г. арменският публицист и поет Микаел Налбантян пише статия със заглавие „Национално наследство“, в която пише, че бедстващите арменци в Нор Нахичеван предизвикват състрадание. Той повдига въпроса за необходимостта да се изпрати в Индия на законно основание представител на нахичеванските арменци, който на място да се заеме с решаването на въпроса. И скоро самият той, заедно с един търговец е избран за такъв. Утвърден е официално от католикоса на всички арменци Матевос на 10 октомври и така става своеобразен извънреден и пълномощен посланик на Първопрестолния Ечмиадзин по делото за придобиване на завещаното.
В началото на 1861 г., без да дочака търговеца, който е зает с някакви свои дела, поетът заминава за Лондон, където в министерството на външните работи удостоверяват неговите пълномощия. След като пристига в Индия, той е представен официално на председателя на градското управление в Калкута Чарлз Хъг. И започва да събира нужните му сведения, да се среща с информирани по въпроса арменски адвокати, познаващи английските закони. Те от своя страна го предупреждават, че Хъг няма да даде така лесно наследството – все пак 5% от него отиват в джоба му. Така Налбантян осъзнава, че няма да мине без съд и се обръща към арменеца-юрист Бохос, който превежда необходимите документи на английски и придава на делото официален характер.
Върховният съд на Западна Бенгалия заседава три месеца и обявява решението си по иска на пълномощния представител на Нахичеван на председателя на градската управа в Калкута Чарлз Хъг. Той постановява, че Нахичеван на Дон е реалният наследник на Масех Бабаджан и има правото да получава половината от всички доходи всяка година – съгласно завещанието, започвайки от годината на смъртта на дарителя, т.е. от 1797 г. След като получава половината от завещаните пари – 60 000 рупии, той напуска Калкута, тъй като здравето му видимо се влошава. Втората половина е договорено да му се изпрати в Англия. На 10 юли 1862 г. Налбантян е вече в родния Нахичеван, където го посрещат с радост. Видният писател умира четири години по-късно.
Изплащанията от завещанието на Бабаджан още известно време постъпват в касичката на арменците от Нахичеван на Дон. Изпратените от Индия пари общественият фонд насочва към строителство и поддържането на построените с дарението болници, училища и приюти. Благодарение на тези средства няколко поколения нахичевански арменци успяват да получат добро образование в най-добрите учебни заведения на Русия и извън нея. Значителни суми са похарчени за благоустройството на града. Парите постъпват на името на лидера на градската община, както е посочено в завещанието, който от своя страна ги предава във фонда на попечителите.
Но от началото на ХХ век средствата започват да пристигат нередовно и затова в края на 1912 г. попечителският съвет на Нахичеван решава да упълномощи доктора по биология Беделян да отпътува за Индия и на място да види причината за задържането им. От в. „Приазовски край“ научаваме текста на телеграмите, които той изпраща от Калкута.
„17 януари 1913 г. Беделян изпрати вчера телеграма от Калкута до председателя на настоятелството, че анкетната комисия е удовлетворила молбата на църковното настоятелство за признаване на законните му права върху завещаното имущество на покойния Масех Бабаджан. Формулировката в съда в Калкута ще се съобщи следващата седмица.“
„27 февруари 1913 г. Върховният съд на Калкута признава имението на покойния Бабаджан, намиращо се в Калкута, за принадлежащо на църковното настоятелство на Нахичеван и издаде документи, потвърждаващи правото му да наследява.“
Така, събраната за изминалите 10 години на затишие сума от 10 000 рубли са получени от Беделян и преведени в Руско-азиатската банка в Ростов. До Октомврийската революция полагащата се ежегодна сума нахичеванци продължават да получават през тази банка. Последвалите исторически събития обаче не позволяват арменците активно да продължат да се занимават с въпроса, а с настъпването на съветския период на тази тема е наложено табу.
Ръководството на Армения, както и Първопрестолният Ечмиадзин пазят мълчание,
дори и сега, макар да е известно, че са правени епизодични опити за възстановяване на темата за крупното завещание. От правна гледна точка този въпрос няма давност, така че са налице конкретни възможности. Знае се, че преди години, съвършено неочаквано за властите в Армения, на визита пристига премиерът на Индия г-жа Индира Ганди. Детайлите от това посещение не се афишират, но се знае, че при срещите й с висшето ръководство на съветската република и с Негово Светейшество католикос Вазген Първи е поставен въпросът за индийското наследство.
Впрочем, съветското ръководство в лицето на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и председателя на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин не желаят особено този въпрос да намери решение и съветват арменските държавни и религиозни лидери да пазят в тайна всичко, което се отнася до дарението на Бабаджанян, което по неофициални данни, вече е достигнало колосални размери и се е превърнало в сериозен въпрос на междудържавно равнище.
Каквито и бариери да са слагани във времето, темата за „наследството от Калкута“ продължава да битува в пространството. От нея особено сериозно започва да се интересува в края на 90-те години Гагик Харутюнян – за кратко премиер на Армения, а после председател на Конституционния съд (до 2009 г.). Някои депутати от Върховния съвет също настояват въпросът да бъде разнищен и да му се даде някакъв ход. Излишно е да казваме, че арменските официални власти акцентират върху важността на отношенията с Индия. Дори тогавашният президент на Армения Левон Тер Петросян извършва официална визита. Но по неофициални данни темата за наследството не е засегната в преговорите с индийското ръководство, макар да е бил наясно с нея. Остава неясно какви са причините, които са го възпрели да я обсъжда с Делхи. Както и защо по въпроса продължава да се пази мълчание. Освен това е налице още едно не много ясно нещо, а именно как след като Масех Бабаджанян завещава пари и имущество на арменците от Нахичеван на Дон, от години се говори, че „индийското наследство“ чрез посредници е завещано на Арменската апостолическа църква. И сега на практика именно Свети Ечмиадзин е единствената структура, която има правомощията да се занимава с проблема.
На заглавната снимка: Една от многобройните арменски надгробни плочи в Индия