филм

Наре Товмасян възражда една древна арменска героиня - Цовинар, в компютърна игра

17 Sep 2025 in
Филм

По време на курс по арменска литература в Гюмри Наре Товмасян за първи път се сблъсква с Цовинар – буквално. Момичето е тийнейджърка, пленена от онлайн игрите. Но арменският епос „Сасна Църер“ („Юнаците от Сасун“) оставя такова впечатление у нея, че героинята му по-късно ще се превърне в централния герой на нейната собствена игра.

Филм

Наре е завладяна от Цовинар – умна, силна и безстрашна. Да припомним, че тя е героиня от епоса „Сасна Црер“, прародителка на героите в този епос, дъщеря на цар Гагик и майка на Санасар и Багдасар. „Осъзнах, че много от игрите, които бях играла, следваха много подобна логика“, казва Наре. 16-годишното момиче е израснала в творческо семейство: майка ѝ е художник, баща ѝ е актьор. Така че, за разлика от повечето си връстници, тя е изследвала света чрез изкуството. „С молив и химикал създавах това, което виждах около себе си. Но повратният момент дойде на 7-годишна възраст, когато открих света на игрите“, споделя тя. Проблемът ѝ обаче е, че в консервативната среда, в която расте, любовта ѝ към компютърните игри се приема трудно.

„Никое друго момиче не играеше игри. Това се смяташе за мъжки свят“, обяснява Наре. Но въпреки това не се отказва от мечтата си да създаде своя собствена онлайн игра, дори когато това ѝ се струва невъзможно. Семейството ѝ не я разбира, а и почти всички ѝ казват, че подобни игри са свързани с агресия. Въпреки това тя си обещава, че един ден ще им докаже, че грешат. На 14 години тя се заклева, че независимо къде е родена или въпреки схващането, че игрите са „мъжко хоби“, няма да се откаже.

Филм

За Наре, игрите никога не са просто игра. Те съчетават разказване на истории, изкуство и математика – елементи, които започват да работят заедно в хармония. И всичко си идва на мястото в девети клас, когато учителката ѝ разказва историята на Цовинар. Тогава момичето вижда епоса като перфектен план за игра. Неговият наратив естествено се поддава на механики, които могат да вълнуват играчите, като същевременно се почита и оригиналния текст.

Цовинар – мъдра и свободна, се превръща във вдъхновение за Наре. „Защо Цовинар? Защото героят на почти всяка игра беше мъж. Исках жена да бъде герой“, казва тя. И допълва: „Игрите са за всеки. Те не признават пол или възраст и могат да бъдат много разнообразни. Цовинар е живяла преди векове, когато Армения е била под управлението на Арабския халифат, но въпреки това се е борила срещу стереотипите за свобода и справедливост. Това ме вдъхнови. Помислих си: „Трябва да покажа силата ѝ“.

Филм

В „Приключенията на Цовинар“ героинята получава втори живот. Тя се изправя сама пред предизвикателства, преодолявайки същите изпитания, изобразени в епоса. „За мен е важно Цовинар – и нашите епоси като цяло – да бъдат признати по целия свят. Досега повечето игри за войни или епични истории са разказвани през очите на мъжки герой – никога на момиче или жена“, подчертава Наре. Основната цел на играча е да намери талисмана на арменската принцеса, който халифът е скрил в египетските пирамиди.

Създаването на играта се оказва сложно: проектиране и моделиране на света, изграждане на герои и тяхната психология – тънкости, които правят една игра завладяваща. „Най-трудната част беше да останем верни на историята, като същевременно гарантираме, че играчите не са дезинформирани за реалните събития“, обяснява създателката на играта.

След три години работа, „Приключенията на Цовинар“ е представена в Армения, Швейцария и Белгия. Швейцарски създател на игри казва: „Това не са просто проекти. Те са нови светове; мостове, които свързват култури и държави“.

Филм

Наре Товмасян сега разработва следващия си проект: игра за Геноцида над арменците. Играчите ще преживеят историята през очите на тийнейджърка или тийнейджър, сблъсквайки се с психологическите борби и ужасяващата атмосфера на онова време. Младото момиче очаква критики. „Това е просто още един креативен начин – като литературата или изкуството – да покажем какво са преживели арменците и да изследваме нашите емоции, нашата генетична памет, страховете, които остават в нашето ДНК след геноцида“, пояснява тя идеята си да се насочи към тази болезнена тема.

От детството си Наре мечтае да стане аниматор. Днес тя се надява да учи гейм дизайн в университет в Германия.