Модната икона Наоми Кембъл се появи на корицата в септемврийския брой на бразилския „Вог“ (Vogue Brazil) в привличащи вниманието бижута. За представянето на броя супермоделът избира елегантни пръстени и обеци с диаманти и рубелит. А онези, които следят и познават добре бижутерския бизнес, няма как да не разпознаят в тези уникални ювелирни изделия емблематичният стил на марката Ara Vartanian. Марка, която отдавна си е спечелила признание. А самият бижутер отбеляза, че Наоми е дългогодишен фен на работата му и изрази радостта си от дългогодишното им творческо сътрудничество.
Всъщност Кембъл далеч не е най-известният почитател на работата на арменския ювелир. Сред знаменитостите, които харесват неговите различни и предизвикателни творби, са още Мадона, Пенелопе Крус, Ан Хатауей, някои от музикантите на „Ролинг стоун“, Лив Тайлър, Рони Ууд…
Разбира се, те могат и да си ги позволят, защото Ара Вартанян предлага не просто уникати, а бижута с нестандартен вид, със скъпоценни камъни, играта с които за него е предизвикателство и му носи удовлетворение. Цената на някои от тях може да стигне и до над 100 000 долара.
Ара Вартанян основава марката си преди 22 години, но както сам признава, „пътешествието ми с бижутата започна много по-рано, страстта към камъните е в кръвта ми“. Пътят му обаче е труден, предлага му изпитания, противопоставяне от страна на родителите му, които не приемат избора му, търсене на правилния подход, събиране на добър екип, намиране на подходящ офис и най-вече на средства за закупуване на материали. Така че знаменитостите не се появяват магически, нито пък известността идва отведнъж. Зад това стаи много труд, упоритост и най-вече вяра, че именно бижутерията е нещото, които иска да прави.
Но нека да вървим подред.
Бащата на Ара Варданян е от Ливан, където той притежава магазин за бижута и часовници в Бейрут и е представител на Omega. Майка му е от Алепо, Сирия. Като малка обича да рисува, а след като се омъжва, се занимава с дизайн на бижута. Така че сякаш на Ара му е предопределено да поеме по техния път, след като израства сред скъпи камъни, злато, бижута. Само че баща му не мисли така…
Момчето се ражда в Бейрут, но живее там само една година. Семейството напуска града, след като избухва войната. Заедно с родителите си и по-големия си брат се установяват в Сао Пауло. „На шест години обичах да карам ролери, докато слушах музика. В началото на 80-те години на миналия век родителите ми имаха брилянтната идея да се преместят в Алфавил. Там започнах да карам колела и мотоциклети. Първият ми мотор беше кафява Yamaha RX80, която замених за батерия, когато бях на 11. Останах в Алфавил до 14-годишна възраст“, разказва Ара. Всъщност влечението му към моторите и колите съществува и до днес.
Започва да учи в Международното училище в Женева, където прекарва четири години. Твърди, че това е най-хубавото нещо, което му се е случило, защото средата е била добра и е започнал да открива себе си. „Бижутата винаги са били част от живота ми заради родителите ми. След като дойдохме в Бразилия, баща ми имаше офис на улица „Ксавиер де Толедо“. Той купуваше и продаваше камъни; майка ми имаше офис в съседство и проектираше бижута. В Женева има магазини, часовникарски магазини и бижутерски магазини... Разглеждах витрини с родителите си, говорехме си за това, но баща ми винаги мечтаеше да се занимавам с международни отношения или да работя в банковото дело или на финансовия пазар. Той не искаше да се занимавам с бижутерия, тъй като вече имах по-голям брат, който би се занимавал с този бизнес“, споделя Ара.
И така, младият Вартанян поема към Бостънския университет, за да уча икономика. „В един момент от живота си гледах „Уолстрийт“ [Оливър Стоун, 1987], с Майкъл Дъглас и Чарли Шийн, които разкъсваха Ню Йорк... Помислих си: „Това искам да бъда!“. Не искам да съм в офис. Така че отидох в Бостън, после на финансовите пазари и да разкъсам Ню Йорк. Но всичко се обърка. Финансовите пазари бяха ужасни“, признава бижутерът в едно от многобройните интервюта, които дава за лъскави издания.
След като завършва икономическия факултет, започва да работи в сградата на Bloomberg, близо до 59-та улица и Парк Авеню. Твърди, че по това време е имал и красиви, и мрачни дни, но вторите са надделявали. Допълвайки: „За мой късмет!“. И когато един ден пазарът се срива, Арасе обажда на баща си и му казва, че се връща в Бразилия, от която е откъснат вече 11 години. Заявява също, че ще работи за него, тъй като той е платил за обучението му. Идеята не допада на родителя, но младежът е твърдо решен да не остава повече в Щатите. „Знаех, че имам естетически дар – просто не знаех как да печеля пари с него. Въпреки това се върнах. Беше през 2000 г. Когато разбра, че няма да си променя решението, ми каза да запиша курс в Ню Йорк, в Гемологичния институт на Америка, тъй като имаше апартамент там. По този начин щях да стана гемолог. Записах се за курса, всичко беше готово за връщане в Съединените щати, но денят преди да тръгна, карах Mitsubishi, завих по една улица и паднах в дупка!“, разказва той. Чупи пръст на лявата си ръка, слагат му два винта , но самият курс така и не завършва. Налага се да остане в Бразилия, да работи за баща си… Взима само много интензивен технически курс.
Понеже бащата на Ара е търговец на едро, продава камъни и бижута на бижутери, започва да пътува, да купува камъни, да дава цени... А когато не е с него, седи с майка си и проектира бижута. „През 2002 г. стартирах собствената си линия, донякъде против волята на родителите ми. Направих го тайно. Винаги съм обичал съвременното изкуство, затова обмислях да си сътруднича с художници, които не можех да си позволя“, споделя Варданян. Но тази идея някак не проработва и той решава да поеме по друг път – изработва около 30 пръстена, слага ги в куфар и отива да ги продава в Ню Йорк. Обикаля, предлага, само че удря на камък. Казват му, че бижутата му са твърде големи и няма да се продават. Накрая на едно място се съгласяват да вземат всичките – да пробват. Когато по-късно отива да си ги прибере, му отговарят, че пръстените са отишли в Лас Вегас. „Стилистката на Селин Дион ги харесала там; тя имала концерти в града и запазила шест. Останалите се върнаха и аз ги оставих на друго място, където ги харесаха. Това беше всичко. Вече имах два магазина в Ню Йорк. Когато се върнах в Бразилия, родителите ми се намръщиха на факта, че правя бижута. Казаха, че не мога да продавам там, защото брат ми вече го прави. Мислеха, че трябва да работя само с камъни“.
И Ара продължава да работи с камъни, но не спира да изработва и бижутата си. Така е до 2005 г., когато той решава да каже „сбогом“ на баща си и неговата компания, напуска семейния бизнес без нищо. Продава колата си и два-три часовника Rolex, купува злато и камъни „и се насочих към върха“. Прибира си бижутата от Ню Йорк, намира си малък офис под наем за 800 бразилски долара под наем, а двама души му помагат. „Но мечтата ми беше да имам офис в съседната сграда с табела „отдава се под наем“. Един ден попитах колко е наемът, направих сметките и осъзнах, че трябва да продавам по четири обеци на месец, за да си позволя новото място. След известно време продавах по 10 обеци. Преместих се там, създадох работилница с доверен златар и построих сегашния си шоурум (двуетажен офис с по 300 квадратни метра всеки). За да вляза, трябваше да мина през железни врати, да вървя през тунел, слушайки музиката си, усещайки миризма на есенция. Това докосваше всички сетива на хората. Баща ми казваше, че съм луд, че притежаването на работилница е опасно, че ще ме ограбят, но имах нужда от екипа си, от моите златари. Тъй като не учих дизайнерско училище, бях несигурен. Винаги уважавах това, което е в главата ми, творческата страна. Въздържах се да гледам каквото и да било. Майка ми, която разчиташе на каталозите на големите марки, казваше, че няма да продавам нищо“.
Ето, така започва неговия път „към върха“ – с несигурност и неприемане от родителите му. Но Ара дълбоко вярва в себе си и че е намерил своето поприще. Твърди, че и досега за него най-важното нещо за направата на бижу е камъкът. Затова целта му е „да стана майстор в извличането на камъни, да разбера камъка“. „... И щом творях, се опитвах да се саботирам: „О, това е идеално за обеца... Значи, ще направя колие“. Винаги си създавах предизвикателства. Избягвах очевидното. Започнах да обръщам капчиците с главата надолу по време, когато почти никой не правеше това. Представете си реакцията на баща ми, когато обърнах диамант с главата надолу?! Хората, които работят с камъни, не го правят за печалба; това е заради тръпката, която им дава камъкът. Камъкът ти говори. Това е дар от природата. Като творческа личност, осъзнавам, че съм поставил просто на пиедестал камъка. Това внася много смирение и истина в работата“.
Ара Вартанян е дързък в работата си. Той не само отлично познава камъните и умее да ги избира, защото е посещавал много мини с баща си. Но по-важното е, че за него е важен подходът към работата в тези мини, да има не използване на труда, както често става, а да е налице грижа за хората, да има справедливо заплащане и правилно отношение към природата. Така се замисля за проекта „Съзнателен добив“. „Направих обратното на това, което правеше баща ми, а именно да държа доставчиците си под ключ. Реших да споделя източниците си, да бъда прозрачен и да споделям информация с конкурентни бижутери. Започнах да публикувам в Instagram за мината, която посещавам, без да съм сключил предварително споразумение със собственика или да вземам комисионна“.
Ара твърди, че неговите дизайни винаги са се фокусирали върху личната му философия: камъкът е най-важният елемент и неговите творения са изградени около него. От самото начало започва да работи изключително със собствените си майстори, като гарантира, че всяко изделие отразява неговата визия и майсторство. Работите му съчетават природните проявления, интерпретирани чрез човешката креативност, а за него резултатът се постига благодарение на умелите ръце, идеите, грижата, прецизността. Когато питат бижутера как би описал с три думи своите работи, отговорът му е: „Автентично, интуитивно и искрено“. Заявява, че има нужда само от лист хартия и камък: „Цялото ми вдъхновение идва от скъпоценния камък и връзката, която имам с него“.
Днес отличителният стил на Вартанян се е превърнал в процъфтяващ бизнес, подпомогнат от екип от 80 души, които превръщат креативните му дизайни в реалност и помагат за популяризирането на марката му както у дома – в Бразилия, така и в чужбина. Неговите произведения са архитектурни и смели, но същевременно семпли и благородни. Творческият му перфекционизъм е абсолютен: „Бижуто трябва да бъде перфектно оформено отпред и отзад“. Но бижутерът обръща най-голямо внимание на комфорта и носенето, което е най-голямото предизвикателство, когато става въпрос за задоволяване на взискателната му клиентела.
Варданян в работата си е по-скоро индивидуалист, отколкото последовател на тенденциите, иновациите и креативността. Но обича и предизвикателствата. Едно от тях е, че се осмелява да обърне диамантите „с главата надолу“, да търси често геометрични форми, които да съчетава по уникален начин или пък да изработи пръстен за два или три пръста със силни линии и цветни камъни. „Опитвам се да разчупя границите и да предизвикам себе си“, казва той и успява. Често сравнява ролята си с тази на готвача, защото „точно както готвачите трябва да подбират правилните съставки, за да приготвят специално ястие, аз лично търся най-добрите скъпоценни камъни, за да направя бижутата си, за да ги направя по-специални за всеки клиент – за мен бижутата не са само красота на изделието, а и себеизразяване“.
Що се отнася до фетиша му към скъпоценните камъни, Ара предпочита редките и най-трудните за намиране, като например турмалините Параиба: „Имам нужда от камъка, за да рисувам. Чакам да ми каже „вземи ме“, защото винаги има няколко малки камъка до мен с вдигната ръка. Винаги съм проектирала за себе си. Слагам например десеткаратов камък в пръстен за три пръста и си казвам: „Съмнявам се, че някой ще го купи!“. Но някой отива и го купува. Има луди хора за всичко на света“. Казва още: „Когато работиш с изключително висококачествен камък, трябва да се наслаждаваш на времето с него. Малко е тъжно. Не, наистина е тъжно да видиш как камъкът си отива. Да знаеш, че си го разменил за торба с пари. Боли ме отвътре. Как да се справя с това? Винаги търся още камъни“.
Международните амбиции на Ара Вартанян стават реалност през юли 2016 г. с откриването на неговия ексклузивен бутик в лондонския квартал „Мейфеър“. Неговата добра приятелка и лоялен партньор – известният модел Кейт Мос, го насърчава да се хвърли в тази посока. „Кейт беше тази, която ме подтикна да отворя магазин в Лондон. През тези трудни времена в Бразилия чувствах, че трябва да намеря правилното място, където да покажа и обясня бижутата си на останалия свят“.
Дързък, смел и иновативен – така може да се определи личният почерк на Вартанян. Но по-важното е, че не обича особено да следва тенденции. Предпочита да черпи вдъхновение от света около себе си – независимо дали е музиката, която слуша, изкуството, на което се възхищава, или планините, които изкачва. Споделя, че „цялата тази енергия подхранва креативността ми и изостря тактилното ми чувство, което се отразява в моите дизайни“. Но по-важното е, че той харесва и иска да споделя. „Едно от нещата, които най-много научих през годините като марка, е да споделям идеи и да обединявам сили. Няма смисъл да работя сам, ако наистина искам да променя нещо, няма смисъл да създавам проекта „Съзнателен добив“, ако ще бъда единственият, който го прави. Искам да генерирам обща промяна на пазара. Искам да видя всички марки да работят заедно, за да постигнат тази цел“.
Последната му впечатляваща изява е сътрудничеството му със Суиз Бийтз (Swizz Beatz) – американски музикален продуцент, рапър и диджей. В резултат на партньорството им през май тази година бе пусната нова колекция бижута, наречена ARA x MR DEAN. Тя включва брошки, копчета за ръкавели, колиета, гривни с верижки и пръстени за два пръста.
Самият Суиз за първи път открива работата на Вартанян през 2016 г., след като вижда онлайн един от емблематичните пръстени за три пръста на бижутера. След това се свързва директно с него, за да поръча комплект смарагди. През 2019 г. изпълнителят се появи публично, носейки творенията на арменския майстор, а двамата стават приятели, преди да започнат да споделят креативните си идеи около потенциалното им сътрудничество. Въпреки че първата им съвместна изява е описана като мъжка колекция, двамата добавят, че са си поставили за цел да „проектират колекция бижута без ограничения, свързани с пола“. В разговор с Something About Rocks ювелирът казва: „Суиз има много силно творческо присъствие. От самото начало той беше изцяло ангажиран – допринасяше с идеи, препратки и артистична чувствителност. Той слуша внимателно и предлага ясно. Сътрудничеството беше плавно и интензивно. Рядко се среща някой толкова отдаден на процеса — някой, който разбира бижутата като език, като културен жест“.
Вартанян получава международно признание за начина, по който работи и как борави със скъпоценните камъни – особено чрез пръстените си за два пръста, обеците с кукички и пионерското използване на обърнати диаманти. Той има и ценна история на сътрудничества, като е работил с Ернесто Нето, Янаина Чапе и Кейт Мос.
Що се отнася до личния му живот, Ара е баща на три деца (18-годишно момче от първия му брак и две момичета от настоящата му съпруга Сабрина Гасперин). Самият той казва, че все повече цени семейния отдих и свободното време в дома си в Сан Франсиско и в Сао Пауло. Цени и хобитата си, от които не се отказва, а и отделя време за тях. „Хобитата ми се превърнаха в мои страсти. Коли, мотоциклети, предмети, мебели от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век – преди нещата да станат по-неиздръжливи и да се продават повече. Търсене на части за мотоциклети. Излизането от студиото и връщането у дома със стария ми мотоциклет ми носи аналогова атмосфера, добре е за мен. След това, у дома, започвам да си човъркам мотора, пия бира – това е масаж на мозъка, по креативен начин. Имам няколко Харлея, стари коли, джипове. Поршетата бяха най-голямата ми страст дълго време; имах няколко от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век; реставрирах ги; беше забавно. Сега карам рядък Range Rover, Серия 1, авокадово зелен“, споделя той.