Актрисата Нора Армани неотдавна стана носител на наградата „Златен КЪРК (Le Prix KIRK d'OR), присъждана от Асоциацията на артистите и нейния президент режисьорът Рафи Бакян. Отличието ѝ бе присъдено за нейната ангажираност към социалното кино.
Наградите „Le Prix KIRK“ и „Le Prix KIRK d'OR“ бяха връчени на Филмовия фестивал в Кан Marché du Film на 17 май 2025 г., на щанда на Панарменската федерация на филмовите продуценти в Двореца на фестивалите.
Преди няколко години Кърк Крикорян – американският милиардер, бизнесмен и филантроп, инвестира 100 милиона долара, за да продуцира филм за арменския геноцид, който излезе на екран под заглавието „Обещанието“ („Обетът“), режисиран от Тери Джордж и с участието на Оскар Айзък, Шарлот льо Бон и Крисчън Бейл. След смъртта му французите решиха да му отдадат почит с наградата „Le Prix KIRK“ (наградата КЪРК), посветена на паметта му и създадена от Асоциацията на артистите (Associated Artists) и нейния президент Рафи Бакян. Първото издание на това отличие се проведе в Ница през септември 2018 г.
Тази година наградата отбеляза високите постижения в арменското кино с два приза, връчени от Associated Artists, признавайки таланта и постоянството на двама арменски режисьори, представени в официалната селекция на 12-ия фестивал на социално значимото кино в Ню Йорк през март.
Асоциацията на артистите и Бакян връчиха наградата „Le Prix Kirk d'Or“ на Нора Армани – актриса, отдадена на социалното кино, в знак на признание за нейната работа по популяризиране на социално ангажираното кино. Призът ѝ беше връчен от филмовите критици Алис Кантерян и Лора Дамиола (на снимката в заглавието, в средата - Армани). Това бе признание за огромния принос на Армани за популяризирането на социалното кино като цяло и на арменското кино в частност.
При получаването на наградата Армани каза: „За мен е чест и съм дълбоко трогната да бъда удостоена със „Златен КЪРК“ като признание за моята ангажираност към социално значимото кино. Когато вярваш в мисия, не работиш, за да спечелиш награда. Но когато упоритият труд, който влагаш, е оценен, това те прави горд и почитан. Благодаря на Асоциацията на артистите, на нейния президент – режисьора Рафи Бакян и на филмовите критици Алис Кантерян и Лора Дамиола, които ми връчиха отличието в Кан“.
Нора Армани е многократно награждавана актриса в Холивуд, Париж, Египет и Армения. Тя разделя времето си между Париж и Ню Йорк и прави ежегодни пътувания до Армения, където участва в специфични театрални, телевизионни и филмови проекти и редовно води майсторски класове по театър и актьорско майсторство.
„Абсолютно господство“ на Лекси Александър е холивудска продукция, в която Армани играе ключова поддържаща роля. Филмът е в кината в Калифорния и онлайн от 9 май. „Последното желание“ и „Джубокс“ са два пълнометражни филма – финландско-испански копродукции, режисирани от Ракс Ринекангас, в които актрисата играе главни роли. Филмите са включени в програмите на международни фестивали, участваха и в Канския фестивал Marché du Film.
Да припомним, че арменско-египетската актриса Нора Армани получи през октомври 2022 г. наградата за цялостно творчество на 38-ия Средиземноморски филмов фестивал в Александрия.
Пътят на Нора Армани в театъра, киното и социалната ангажираност
Още в много ранна възраст тя режисира сцени от книги, които се преподават в училище. И по щастлива случайност започва кариерата си в Александрия. „Леля ми живееше в Александрия, така че прекарвахме летата там. Брат ми, братовчедите ми и аз обичахме да играем в детски пиеси. Там и така всъщност започна моето артистично пътешествие“, разказва тя.
Когато навършва 15 години, момичето решава да стане актриса и има възможността да се изявява в Арменския културен клуб в Кайро. След като завършва училище играе в театралната група на Американския университет в Кайро, участвайки в пиеси на Шекспир, Камю и други автори. „Исках да отида в Англия, защото е добро място за изучаване на актьорско майсторств. Кралската академия за драматично изкуство обаче ме информира, че е твърде късно за тази година да се присъединя, но че могат да ми дадат прослушване през януари за следващия септември. На 22 години човек си мисли, че една година е дълъг период от време. В същото време получих покана от Лондонското училище по икономика – водещ университет в своята област, да следвам магистратура по социология, което беше моята специалност в AUC. Не се поколебах и приех предложението. Актьорството беше оставено настрана, но не напълно забравено, тъй като през цялата година, в която следвах магистратура, се занимавах и с актьорско майсторство“, продължава Армани.
Интересно е как тя започва да използва социологията, за да подкрепи изкуството си. Според актрисата, творците са и учители и всъщност е техен дълг да обучават публиката, като им предоставят информация и преживявания и им дават това, което може да подобри живота им. В тази връзка тя коментира: „Развлечението, както и хобито, също има своето място, но за мен изкуството не трябва да се ограничава само до забавление на хората. Моят вид забавление е това, което обогатява живота на хората. Надявам се да оставя наследство и да представя произведение, което остава в съзнанието им и ги насърчава да мислят. Вярвам, че това е целта и функцията на театъра и киното“.
Според Нора „социологията, която изучава обществото и случващото се в него, дава задълбочени знания и начин да подходите към нещата, но нека не забравяме и развлекателната част“. Тя е убедена, че изкуството е комбинацията от двете и балансира между забавление и просветление. Свързвайки социологията с изкуството, започва да организира ежегодния Фестивал на социално значимите филми в Ню Йорк, на който са показани 600 филма, включително късометражни, пълнометражни и документални. Социалните измерения и техните теми винаги присъстват във филмите и пиесите на Армани и този фестивал не прави изключение: „Фантастично е, защото събитието събира всичко, което съм – актриса, режисьор и продуцент. Обичам театъра, киното и социологията“. Допълва, че е посветила фестивала и една от наградите на паметта на своята братовчедка Ваня Ексерджиян, която става жертва на престъпление, свързано с насилие, заедно с баща си Джак Ексерджиян – неин чичо по бащина линия.
Преди много години, когато се запознах с Нора Армани в Степанакерт (Арцах) на една конференция, където участвахме заедно, в интервюто, което взех, тя говори не само за работата си в киното, но най-вече за връзката си с театъра. „Киното е по-скоро поле на действие на режисьора, докато театърът, базиран на пряката комуникация на актьора с публиката на сцената, е мястото, където актьорът блести най-много и има непосредствена връзка и общуване с публиката“, каза тогава тя.
Армани участва с известния египетски актьор Мохамед Собхи в египетската версия на „Кралят и аз“, играе с Гамил Ратеб в египетския телевизионен сериал „Ал Асдикуа“ (Приятелите), режисиран от Исмаил Абдел Хафез. Тъй като е родена в Египет, египетската култура оказва силно влияние върху нея. Въпреки това, тя обяснява: „Ние, арменците, водехме доста изолиран живот в Египет и бяхме много по-повлияни от Запада, отколкото от арабите или египетските в културно отношение. Изборът на пиеси, герои и представления в Арменския културен клуб, а по-късно и в Американския университет в Кайро, където участвах като студентка, не бяха арабски или египетски произведения, а от западния свят. Години по-късно, когато се върнах в Египет, за да участвам в телевизионния сериал „Ал Асдикуа“ и да работя на сцената за „Кралят и аз“, бях по-запозната и ангажирана с египетски и арабски актьори, режисьори и култура. Като дете, израснала в Египет и гледала египетски филми, определено бях повлияна от актриси като Фатен Хамама, Соад Хосни и Мерват Амин, както и от колегите си Хюсеин Фахми, Нур Ел Шериф и Гамил Ратеб, с които имах честта да участвам заедно в „Ал Асдикуа“.
Армани прави забележителен образ в монопиесата на Ануш Аслибеян „Мерцедес и Зарухи“. Пиесата проследява важен период от новата история на Армения – репатриранията в Съветска Армения в края на 40-те години на миналия век по време на управлението на Сталин. Премиерата е пред препълнена зала в Theatre Row в Ню Йорк през 2022 г. В същия театър тя изнесе самостоятелния си спектакъл „Back on the Couch with Nora Armani“ („Обратно на дивана с Нора Армани“) през ноември 2021 г.
Актриса обича да прави монолози, защото смята, че това е много личен начин да разкажеш историята си, дори когато играеш герой, като в „Мерцедес и Зарухи“, за разлика от „Обратно на дивана с Нора Армани“, където по същество играе себе си. Нора казва, че тази форма създава непосредствена връзка с публиката и въображението ѝ като изпълнител трябва да бъде много по-живо, за да създаде цял свят на сцената съвсем сама. „Обичам това предизвикателство. Обичам да правя самостоятелни представления, въпреки че поддържането на вниманието на публиката фокусирано е огромна отговорност. Предизвикателство е да не им позволя да се откъснат или да се отегчат. Единственият начин да направя това е като бъда 100 процента присъстваща, фокусирана и в момента“.
Поканена в Армения да участва в пълнометражните филми „Краен срок за седем дни“, „Последна станция“ и „Лабиринт“ през ранните години на независимостта на републиката (1991 до 1993 г.), Армани става културен посланик, популяризирайки арменското кино по целия свят. Писала е и за съветското арменско кино (1965-75) като докторант в Лондонското училище по икономика, откъдето има и магистърска степен по социология.
Нора Армани е многопластов талант. Участва в британски, египетски и американски телевизионни сериали, както и в много пълнометражни и късометражни филми. В Ню Йорк Нора поставя пиеси на Ричард Калиноски, Уилям Сароян, Агнес Жауи, Жан-Пиер Бакри и Александър Дюма. Тя поставя „Сароян“ в Ереван по случай 100-годишнината на Сароян през 2008 г. Нейните прозаични и стихотворни произведения са публикувани в различни антологии. Изявява се и като филмов режисьор.