Може би за първи път арменският премиер си позволи критичен тон по отношение на колегите си, членуващи в Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ). Това се случи по време на юбилейната среща на върха на военно-политическия блок, свикана в Москва по повод изминалите 30 години от сформирането му. Никол Пашинян заяви, че юбилеят е добър повод да бъдат изнесени резултатите и да се обсъдят перспективите за по-нататъшното развитие на структурата. Той подчерта, че ОДКБ е изключително важен фактор за гарантирането на сигурността и стабилността в региона, както и че в зоната на неговата отговорност ситуацията е доста напрегната. А след това върна лентата на събитията с година назад, казвайки: „Миналата година точно по това време войските на Азербайджан нахлуха в суверенни арменски територии. Армения се обърна към ОДКБ, за да бъдат задействани механизмите, които са разписани в положенията, залегнали в реда за реагиране на Организацията в кризисни ситуации от 10 декември 2010 г., но за съжаление не можем да констатираме, че се реагира така, както очакваше страната ни“, припомни той.
Наред с това лидерът на арменското правителство отбеляза, че Ереван дълго време е повдигал въпроса за продажбата на оръжия от държави-членки на ОДКБ на една неприятелстка страна, имайки предвид Азербайджан и в крайна сметка това оръжие е било използвано против Армения и арменския народ по време на 44-дневната война. Не подмина и въпроса за реакцията, изразена от членуващите във военно-политическото обединение държави по време на военните действия през 2020 г. като подчерта, че поведението им никак не е зарадвало арменците.
Говорейки за всичко това Пашинян направи и съответен реверанс към Русия: „Но искам да подчертая ролята на Руската федерация и на президента Владимир Путин за прекратяването на войната в Карабах. И още веднъж искам да потвърдя, че Армения остава ангажирана към тристранните заявления от 9 ноември 2020 г., както и тези от 11 януари и 26 ноември 2021 г.“. Разбира се, въпреки отправените критики арменският премиер все пак посочи, че Армения като страна-учредител на ОДКБ ще продължи да работи за по-нататъшното бъдеще на структурата и я смята за ключов фактор за стабилността и безопасността в Евразийския регион и за сигурността на републиката като цяло.
На юбилейната среща на върха в Москва участниците приеха съвместно заявление за готовността да обезпечат сигурността на границите на страните, които попадат в зоната на отговорност на Организацията. В него се подчертава, че направеният от страните-членки на ОДКБ избор в полза на обединените усилия по поддържането на мира и сигурността в евразийското пространство е издържал изпитанието на времето. „Договорът, сключен през 1992 г., изпълнява главната си задача по обезпечаването на сигурността и стабилността, териториалната цялост и суверенитета на участващите в него държави. Предприетите от нас усилия по укрепването на Организацията и нейната адаптация към съвременната геополитическа ситуация позволиха да се активизира военно-политическото взаимодействие и да се сформира ефективна система за колективна сигурност и противодействие на предизвикателствата и заплахите“, се казва в документа.
В заявлението се отбелязва, че Организацията изхожда от факта, че няма друга алтернатива за решаване на съществуващите международни проблеми освен с политически и дипломатически средства и отделя приоритетно внимание на разработването на координирани подходи към проблема за подобряване на международното положение, за противодействие на предизвикателствата и заплахите, с които държавите-членки на ОДКБ се сблъскват. Споменава се миротворческата операция от януари т.г. в Казахстан, „която потвърди готовността на Колективните сили ефективно да решат задачите по осигуряването на безопасността на държавите-членки и показа на света дееспособността на Организацията към оперативно разгръщане и завършване на мисията, като с това показа високия статут на ОДКБ в системата на международните и регионални организации“. В заявлението ясно се подчертава, че структурата последователно ще обезпечава сигурността, суверенитета и териториалната цялост на своите държави-членки, ще работи върху укрепването на глобалната и регионална сигурност, както и за справедливото решаване на международните проблеми на основата на общопризнатите норми и принципи на международното право.