
В края на май в арменската столица се проведе поредното издание на международния форум „Еревански диалог-2025“. В изказването си пред участниците премиерът на Армения Никол Пашинян декларира, че няма да има нова война между страната му и Азербайджан, независимо от всички провокации и доводи. Той говори за водещата програма на своето правителство – проектът „Кръстопът на мира“, който определи като важно условие за мира и благосъстоянието на региона, както и за преодоляването на кризите във веригата за доставки в световен мащаб. Подчерта, че инициативата се базира на принципа на териториалната цялост, суверенитета, юрисдикцията и взаимността и че идеята е да се свържат Севера и Юга, Запада и Изтока. Добави, че въпреки това Баку има известни опасения и че Ереван е предложил конкретни пътища за решения, за да бъдат те премахнати.

Що се отнася до твърденията на Азербайджан за т.нар. „Западен Азербайджан“, арменският премиер подчерта, че подобен наратив на суверенната територия на Армения няма и не може да има и че всъщност западен Азербайджан са западните територии на настоящия Азербайджан. „Не може да има западен Азербайджан извън териториите на страната, подобни обсъждания са неприемливи за нас“, посочи той. Добави, че някои международни партньори се опитват да създадат впечатлението, че Армения не е готова да открие комуникациите, „но за нас е много важно този въпрос да се разглежда в контекста на осигуряването на регионалните връзки на взаимна основа“. Посочи, че страната му е готова да премине към реализирането на проекта щом Баку даде съгласието си за това.
Пашинян изрази убеждението си, че дългият и стабилен мир между Армения и Азербайджан е не само възможен, но и постижим: „Ние сме ангажирани с мирния дневен ред и сме готови да продължим консултациите с Азербайджан за това как да постигнем подписването на споразумение и други документи, които радикално ще променят ситуацията и съдбата на народите в региона. Ще направим всичко по силите си, разбира се, спазвайки гореспоменатите принципи“.

Форумът се откри в Ереван на 26 май и събра високопоставени представители от ред европейски държави. Сред тях бях вицепремиерът на Черна гора по външните работи и европейските въпроси Филип Иванович, унгарският външен министър Петер Сиярто, френският външен министър Жан-Ноел Баро, словашкият министър-председател Роберт Фицо. Участие в „диалозите“ взеха около 600 поканени от над 40 страни – чиновници, представители на международни структури, на академичните среди, анализатори, експерти и други. Освен от Пашинян, всички те бяха приветствани и от министъра на външните работи на страната-домакин Арарат Мирзоян.
Стана известно, че арменското министерство на външните работи, което е организатор на събитието, е похарчило 66 млн. драма за провеждането на тазгодишния „Еревански диалог“. Сумата включва направените разходи за наем на зала в хотел „Двин“, осветление, озвучаване и дизайн на сувенири, включително тениски. Договорът за провеждане на събитието е сключен с индивидуалния предприемач Карен Бахдасарян. Той е отговарял за разработване на концепцията за проявата, създаването на корпоративен стил и анимирането на видеоматериалите.

Спомената сума далеч не покрива разходната част за провеждането на срещата. Спонсор на „Еревански диалог“, който премина под девиза „Навигация в условията на неопределеност“, бе Юнибанк. Форумът предостави платформа за широк кръг заинтересовани страни, включително политици, учени и представители на частния сектор, за да участват в диалог и да намерят решения на належащите глобални предизвикателства. Основните теми включваха нарастващото геополитическо напрежение, растящата икономическа несигурност, загубата на биоразнообразието и глобалното, но нееднозначното въздействие от използването на изкуствения интелект.

Чрез подкрепата си за „Еревански диалог-2025“ Unibank потвърди ангажимента си за насърчаване на напредъка и засилване на гласа на Армения в глобалните диалози. На форума банката представи своите инвестиционни възможности и дигитални инициативи. Един от акцентите на форума беше панелната дискусия „Социален алгоритъм: анализ на икономиката, основана на данни“, която беше посветена на сложността на контрола върху дигиталната икономика и създаването на по-прозрачни и регулирани онлайн пространства.