Институтът за древни ръкописи „Месроп Мащоц“, по-известен като Матенадаран, обяви стартирането през 2026 г. на глобална дигитална платформа, която ще обедини всички известни исторически арменски ръкописи, включително тези, които са съхранявани в чуждестранни колекции. Институцията ще стартира онлайн система с изображения с висока резолюция, научни описания и търсене, подпомогнато от изкуствен интелект.
Инициативата е подкрепена от фондация „Калуст Гюлбенкян“ и има за цел да консолидира дигитално огромното арменско ръкописно наследство, разпръснато в библиотеки и архиви по целия свят, предлагайки публичен достъп до изображения, съпътствани от подробни научни описания и оптимизирана система за търсене, за да се ползва от изследователи и широката общественост. „ Това ще бъде всеобхватна програма с голям потенциал. Всеки арменолог, изследовател или учен ще може да намери информацията, която търси, за секунди“, каза Гурген Гаспарян – съветник на директора на Матенадаран по новите технологии.
Матенадаран съхранява между 12 000 и 13 000 ръкописа, но около 35 000 до 40 000 исторически арменски манускрупти и ръкописи са разпръснати в чужбина. Физическото репатриране на тези документи е невъзможно поради политически и свързани с наследството причини, така че глобалната дигитализация е единствената жизнеспособна стратегия за тяхното запазване и символично обединяване в една система. „ Останалата част от света поддържа значителни колекции, но рядко ги споделя физически. Тази платформа ще се справи с това ограничение. Тя ще позволи на учените да имат директен достъп до най-подходящите данни, елиминирайки години на предходна работа“, обясни той.
От 2007 г. насам институтът е създал над 8000 висококачествени дигитални изображения, достъпни при поискване. Сега, с новата платформа, Матенадаран се стреми радикално да разшири достъпа до арменологични знания, интегрирайки не само физическите ръкописи от Ереван, но и дигитализирани записи от съюзнически институции в Йерусалим, Венеция, Виена, Париж, Санкт Петербург и Москва. Новата система ще използва собствен софтуер, съчетаващ изображения, кодикологични описания, метаданни и алгоритми за търсене, базирани на изкуствен интелект. Тези инструменти ще позволят локализирането на ръкописи по съдържание, период, художествен стил, авторство или използвани материали, наред с други критерии.
Гаспарян подчерта, че „принципите, разработени в Матенадаран, се превърнаха в модел за други центрове за дигитализация в региона“, затвърждавайки позицията на института като еталон в опазването на културното наследство. Платформата ще включва описания от 11-те тома, вече публикувани в главния каталог на научната институция , който в момента обхваща около 3700 ръкописа, и ще бъде разширена, за да бъдат включени и ръкописи от чуждестранни колекции.
Отделът за дигитализация на института е оборудван с най-съвременна технология за сканиране, финансирана от държавата и частни дарения, което позволява устойчиво и щателно производство на визуално и документално съдържание.
Новата платформа представлява качествен скок в арменските изследвания, позволявайки демократизиран достъп до културното и научно наследство на арменския народ и улеснявайки международното сътрудничество между университети, изследователски центрове и музеи. „Искаме да насърчим глобалното културно сътрудничество и представителство. Този проект е мост между арменската история и универсалното знание“, заключи Гаспарян, подчертавайки колективните усилия на екипа на Матенадаран и ключовата роля, която конференциите по арменски изследвания са изиграли в изграждането на тази дигитална система.