На 13 август (неделя) т.г. арменската църква „Сурп Кеворк” в Пловдив отбеляза един от най-светлите и почитани празници – Верапохумън Сурп Аствадзадзини или Успение на Пресвета Богородица. За Арменската апостолическа Света църква, която има пет големи празници в годината, наречени Дахавари, това е четвъртият. Другите християнски църкви отбелязват този ден на 15 август, а за нашата датата е променлива. В България духовните обители в София, Русе, Шумен и Силистра носят името на Божата майка и честват своите храмови празници и по този повод подготвят мадах (условно казано – курбан).
Тази година, след пандемиите от Ковит в предходните две години, църквата ни се изпълни с богомолци – сънародници и наши български приятели, както и гости от други градове, от чужбина, за да присъстваме на църковната служба на този обичан църковен празник.
Сурп бадарака (Светата празнична служба) се отслужи от нашия духовен пастир Дер Храч Мурадян, с участието на дългогодишния дякон Кеворк Язъджян и църковен хор „Шънорхали” с диригент Люси Хампарцумян. За празника наш гост бе архимандрит Исахак Бохосян, който преди няколко години беше духовен водач на Арменската църква в България, след което за кратко служи като духовник в Лвов (Украйна), а по настоящем е в Армения като духовник в известния манастир Хор Вираб. Той също взе участие в празничната литургия.
С песнопения и молитви, посветени на празника, се отслужи тържествената служба. Както повелява традицията, пред хорана (амвона) бе поставен поднос с грозде и голям красив кръст, а на олтара имаше много стара икона на Богородица, която се пази в музея към църквата ни. Допълнение към тази елегантна атмосфера бяха цветята, красящи сакралното пространство. Множество жени с бели дантелени кърпи на главата получиха свето причастие, както и неколцина мъже.
Вдъхновена бе произнесената от отец Храч проповед, посветена на големия църковен празник на прекрасен арменски език. Той разказа за светостта на Богородица, за чистотата на нейния образ като майка и че нейният лик е на хорана като символ на майчинството. Свещеникът припомни, че Дева Мария е носителка на много добродетели и пазителка на семейството. Духовникът поясни, че това е ден на възпоменание, който ние наричаме „ Верапохум” (извисяване към небесата) – нейното тяло е отнесено на небето, а душата ѝ отлита като светлина към вечността. Той ни призова да вярваме и се молим на нашия Бог и да почитаме Света Богородица, винаги да сме свързани с нашия духовен храм. Дер Храч честити празника на всички именници, като им пожела здраве и благополучие.
След Светата литургия във всички арменски църкви на този ден се освещава гроздето, затова и празникът често се нарича „Хахохорхнек“. Ето защо Исахак вартабед Бохосян с кръст в ръка и отец Храч с църковни песнопения започнаха тържественото освещаване на плода с думите „Орхнеци йев сърпесци айс хахохъс”. Гроздовият сок, т.е. виното, е символ на Христовата кръв.
В края на църковната служба Исахак вартабед много развълнуван изнесе кратко слово, казвайки, че е радостен, че отново е сред нас и заедно отбелязваме този свят църковен празник, благослови всички присъстващи. И двамата духовници пожелаха на всички миряни здраве, благоденствие на семействата ни, както и да пазим, да почитаме нашата църква и да обичаме нашето отечество – Армения, Арцах и всички арменци по света да сме обединени.
В края на богослужението всички, преминавайки пред хорана, получихме пакет с осветеното грозде, целунахме кръста и получихме благословията на духовниците. А в църковния двор дълго време на групички близки и познати разговаряхме, снимките за спомен не спираха. За мен бе приятна срещата с Исахак вартабед като стари познати, имахме какво да си кажем и спомним. В този неделен ден с пакетче осветено грозде и благослов за нас и близките ни си тръгнахме по домовете с желанието отново да сме заедно и следващата неделя в храма.
Нъварт АПКАРЯН