Тази година в Армения се отбелязват няколко забележителни юбилея. Сред тях се нарежда и този на Музея за съвременно изкуство в Ереван. Ще си кажете: какво толкова, такива има на много места по света. И ще имате право, подобни културни средища, представящи съвременно изкуство, има в почти всеки уважаващ себе си голям град от Русия до САЩ. Но ако се запитате с какво арменският се отличава от останалите, има много конкретен отговор за това.
Музеят, в който е представено съвременното арменско изкуство, навършва своите 50 години. Той се разполага на един от най-големите булеварди в арменската столица – на бул. „Месроб Мащоц“. На пръв поглед сградата не се отличава с нищо особено. Дори можете да я подминете, ако не знаете какво се помещава в нея или не прочете надписа. Но не това е важното, а фактът, че през лятото на 1972 г. се случва събитие, което ознаменува само по себе си нов етап в художествения живот не само на Армения, но и в целия бивш Съветски съюз. Това е време, когато господства т.нар. социалистически реализъм. А в Ереван отваря врати първият и единствен тогава в СССР Музей на съвременното изкуство. Това е истински пробив в художествения живот на съветската тогава република и е свидетелство за забележителния подвиг на неговия създател – Хенрих Игитян.
Повече от 20 години това място е единственото в целия регион и впечатлява на фона на факта, че модерното изкуство е забранено. Музеят успява да се развие и да запази своята колекция благодарение на даренията на арменските художници и скулптори, и то не само от Армения, но и от диаспората, придобити с подкрепата на Министерството на културата в страната. В постоянната експозиция са представени работи на такива големи майстори като Мардирос Сарян, Минас Аветисян, Р. Хачатрян, А. Адоян, А. Галенц, Ара Шираз и други.
Събраните произведения са показвани в много страни по света: Франция, Италия, Нидерландия, Дания, Полша, Португалия. А през последните години музеят се радва да разполага и с работи както на арменци от чужбина, така и на чуждестранни дейци на изкуството като Талин Забунян (Франция), Сам Крикорян (Германия), Харутюн Джинанян (Русия), Зиба Афшар (САЩ), Майкъл Горман (САЩ), Хари Джон (САЩ), Карен Бистед и Крис Браун (САЩ), Хайк Месробян (Швейцария), Оник Адамян (Англия) и др.
Но да се върнем към началото. Хенрих Игитян е сред най-забележителните фигури в арменското изкуство. Без неговата смелост и упоритост, без неговата енергия и страст, в Армения нямаше да го има например първият в света Музей на детското творчество, на който първи директор става съпругата му Жана. Нямаше да ги има Естетическия център с многобройните му филиали из цялата страна, нито пък Музея за съвременно изкуство и хилядите изложби, които видният изкуствовед организира и в родината си (макар да е родом от Тбилиси), и в градовете на бившия Съюз, и в чужбина.
Хенрих Игитян е от онзи тип хора, които успяват да вдъхновяват. Той вдъхновява не само няколко поколения млади художници, но и обикновени хора, внушавайки им, че изкуството е питателна среда за човека. Изкуствоведът е от онази порода, която напълно се отдава на поставената цел и я гони, докато тя не стане реалност. Независимо от трудностите. Много от нещата в страната на Съветите никой не се осмелява да направи. Но не и този удивителен арменец. Не е трудно да си представим какви невероятни усилия му е коствало всичко това, за да се родят тези културни огнища, с които днес Армения има право да се гордее. Съвременниците му знаят, че често му се е налагало да прибягва до трикове, тънкости и маневри, за да прокара голямата си идея през иглените уши на позволеното и разрешеното. Когато нещо не се получава, той не се отказва, упорито обикаля из канцелариите, доказва правотата си, изисква, удря по масата. Често подхожда с хитрост, за да постигне своето. И почти няма поражения. А победите му са много и са очевидни.
Преди 50 години Игитян хвърля своето предизвикателство към онези, които не вярват, че в Ереван може да има подобен музей. Мнозина смятат, че това е „утопия“, „глупост на луд“, „авантюризъм“, „ерес“, „приказка“, която бива осмивана. Но тази „приказка“ се сбъдва. Игитян печели, Музеят отваря врати и в него се представя творчеството на голямо разнообразие от художници – представители на различни стилове и направления, чак до авангарда. Изкуствоведът е един от първите, които се застъпват за абстракционистите, популяризира творчеството им, открива изложби.
Разбира се в тази своя битка Игитян не е сам, има съмишленици, които му помагат, подкрепят го. Сред тях е например председателят на тогавашния изпълнителен комитет на Общинския съвет Григорий Оханесович Хасратян – истински патриот, ярка личност. „Не съм безразличен към хората, които са отдадени на работата си и й дават всичко от себе си. Мога да разкажа десетки истории, свидетелстващи за това, че заради благото на Музея Хенрих Игитян не можеше да спи, с дни не се хранеше, не съжаляваше нито себе си, нито семейството си, нито приятелите. Ето защо имаме такъв Музей на модерното изкуство“, споделя тогава той.
Мнозина известни творци от различни държави споделят впечатленията си от срещата си с творбите, събрани в Музея. Ние ще цитираме казаното от писателя Уилям Сароян: „Музеят за съвременно арменско изкуство в Ереван е огромна разнообразна колекция от картини и скулптури. В тези произведения виждам арменския народ по-силен, по-жизнен от всякога. Талантът е огромен, музеят е съвършен. Много е приятно да се бъдете тук. Всеки арменски посетител трябва да се чувства щастлив, че толкова много е постигнато за толкова кратко време“.
Сред първите работи, които намират своя нов дом в арменския Музей за съвременно изкуство, са „Скръб“, „Жена в червено“ и „Натюрморт с черни риби“ на Джотто, „В града“, „Женска баня“ и „Събиране на черници“ на художника Ховсеп Каралян, „Ужасите на войната“ и „Видение“ на Ервант Кочар, пейзажи на Бардух Варданян, както и произведения на Агоп Харибджнян, Минас Аветисян, Акоп Акопян, Рудолф Хачатрян, Карник Зулумян (Карзу), Ардашес Унанян… А след тях се появяват и работи на новото поколение арменски творци като Саркис Амалбашян, Марина Диланян, Самвел Бахдасарян, Рубен Григорян и други, както и на много други майстори на четката и резеца: Талин Забунян, Ваче Демирджяна, Лоран Сена, Шарис Гарабедян (Франция), Майкъл Горман, Себастияно, Харутюн Джинанян (Русия), Емил Газаз… Списъкът е впечатляващ.