Сайтът Monumentwatch.org, който е ангажиран с мониторинга на културното наследство на Арцах, пише: „На 11 ноември 2023 г. азербайджанската държавна информационна агенция Azertag публикува обширна статия, посветена на манастира Спитак Хач в село Ванк в окупирания район Хадрут“.
Статията, цитираща азербайджанския историк Мухаббат Пашаев, споменава, че по време на „годините на арменска окупация“ арменската страна уж е присвоила „християнското културно наследство на Карабах“ и се е опитала да го представи като арменско. Като пример е даден манастирът „Спитак Хач“. Азербайджанският новинарски сайт за пореден път е зает да разпространява една от основните тези на азербайджанската държавна пропаганда, според която християнското културно наследство в Арцах няма нищо общо с арменското и че е албано-удинско. Твърди се, че арменците са го завладяли, присвоили и арменизирали. Подобни непрекъснато повтаряни тези на азербайджанската пропагандна машина са известни отдавна, но в тази статия Баку предлага нова пропагандна теза, според която изглежда така, сякаш в съветските години азербайджанските учени не са можели да провеждат изследвания на територията на Карабах , защото там пред тях са били поставени „сериозни пречки”. Сега, според Пашаев най-накрая са създадени възможности за „обективно изследване на албанското християнско наследство“.
Изявленията на Баку за това, че през съветските години азербайджанските учени не са имали възможност да изследват християнското наследство на Карабах, всъщност будят недоумение. Тази арменска земя, който в съветските години беше де юре и де факто част от Азербайджан, беше пряко и непряко контролирана от официален Баку с помощта на административни, икономически, финансови, инфраструктурни лостове и дори леко несъгласие с гледната точка и политиката на официален Баку би довела до налагане на наказания на място. През съветските години само азербайджански учени имаха право да провеждат изследвания на историческата територия на Арцах и повечето от тях работеха върху паметници, които нямаха нищо общо с християнското културно наследство. В много научни сборници, публикувани от Азербайджанската академия на науките през съветските години, историческите паметници на Арцах и християнското наследство почти не са представени.
Само няколко азербайджански учени се интересуваха от историята на Арцах, като всъщност се занимаваха с „коригирането“ на историята на Арцах и Утик, изключвайки всичко арменско. От 50-те години на миналия век се активизира коректорско-редакторската политика, която става особено активна през 60-те години. Редактирането на християнското наследство, култура и история на Арцах е извършено от З. Буниятов, Д. Ахундов, Ф. Мамедова, Р. Геушев, И. Алиев и др. Азербайджански учени разработват „теоретичните“ основи за изкривяването на историята, културата и културното наследство на Арцах, чиято основна посока е албанизацията на Арцах и неговото културно наследство.
Единствено Рашид Геушев се занимава с археологически проучвания на „християнското културно наследство на Карабах”. Последният извършва „разкопки” в манастирите Амарас, Чанката, в трудовете си споменава манастира Гандзасар, Дадиванк и някои други паметници, но, естествено, отрича арменската им същност и ги представя като албански.
Някои азербайджански учени също се опитват да разгледат монументалната култура на Арцах. Сред тях са Д. Ахундов, Р. Геушев, Н. Рзаев, М. Халилов. В своите „трудове“ те дават примери и прилагат снимки на различни хачкари от Карабах. Само това обстоятелство доказва, че през съветските години не е имало пречки за проучванията на азербайджанските учени.
Като цяло обаче има слаб интерес към културното наследство на Арцах и са направени малко изследвания. Това е най-добрият показател, че повечето азербайджански изследователи не са се интересували от това. Нещо повече, през същите съветски години официален Азербайджан разрушава много църкви и манастири в Келбаджарския и Лачинския райони на АзССР, а десетки хачкари и надгробни паметници са счупени. Само че на тези действия няма никаква реакция от азербайджанските учени. Това е показател, че унищожаването на това наследство не ги вълнува, защото не го смятат за свое.
Освен това трябва да се отбележи, че в съветските времена властите на Азербайджан създават изкуствени бариери и препятствия само за арменските изследователи, за които е било опасно да работят в районите, откъдето арменците са били прокудени, като Кервачар, Кашатах и други. В онези години в Планински Карабах е можело да се изпълняват само определени дейности и то само от отделни лица. Да се говори за арменски експедиции е било на практика невъзможно.
През съветските години много паметници на територията на Карабах не са били регистрирани и не са били оформени нужните документи. Християнските паметници на тази територия почти не са представени в туристическите брошури на Съветски Азербайджан, само мюсюлманските паметници на Шуши са включени в туристическата карта на тази изкуствено създадена държава.
Отделно в статията се говори за „албанско-удинските“ учени, на които арменската страна уж не е предоставила възможност да провеждат изследвания. Това наблюдение е меко казано озадачаващо. Кои учени албанци-удини не са имали право да работят?
Изявленията на лидера на албано-удинската религиозната общност Рафик Данакари съдържат много опасни тези, по-специално, че някои църкви ще бъдат консервирани, други реставрирани, а трети ще функционират като музеи. В същото време едно нещо трябва да се разбере със сигурност: под прикритието на реставрация ще бъдат унищожени арменски надписи, композиции на кръстове, хачкари, както беше направено през годините на съветската власт, когато азербайджанската страна се опита да „възстанови и албанизира” паметниците.
Сред паметниците, доведени до „възстановено и историческо състояние“, е църква на върха на планината Ванкасар, от която са изстъргани арменските надписи и кръстове, хачкарите изчезнаха от територията, а един в изопачено състояние е изложен в музей в Агдам . Църквата е претърпяла външни промени, които не са характерни за раннохристиянската архитектура като цяло.
Виждаме как за пореден път азербайджанската пропагандна машина се опитва да представи азербайджанските учени като потърпевша страна, като жертви, на които арменците са забранили да изследват Арцах през съветските години“.
Снимки от църквата Спитак хач и околностите, автор Гаяне Будагян