
Днес отново в Ереван имаше грандиозен митинг. И сериозни сблъсъци с полицията. Ако при предходните протести полицията отново да беше на линия, може да се каже, че беше повече наблюдател, макар че ставаха арести. На 30 май обаче, тъй като масата се насочи към сградата на правителството, защото това бе анонсирано от лидера на движението „Тавуш в името на Родината“ Баграт Галстанян предишната вечер като основно място на поредната мащабна акция, там се бяха струпали всевъзможни силови единици. Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че полицията, червените барети и тем подобни, бяха стотици, ако не и хиляди.

Баграт Галстанян на 29 май вечерта в двора на църквата „Света Анна“, която е пункт за обобщаване на събитията от деня, съобщи, че на следващия ден правителството ще проведе заседание в своята сграда и затова народният протест ще се събере там. На незапознатите ще кажем, че зданието се намира недалеч от площада на Републиката.

Така предупредени арменските власти се бяха постарали да се подсигурят и пред сградата от рано сутринта бе образуван полицейски кордон от 3-4 реда полицаи с шлемове, щитове и балони със сълзотворен газ, за да отблъскват напора на тълпата. Участниците в протеста пък бяха въоръжени с димки, вувузели, знамена, камери, които запечатваха случващото се. Интересуващите се могат да видят множеството видеоматериали, качени в социалните мрежи, за да видят каква е била атмосферата.

Многобройните участници в протеста обкръжиха зданието на правителството и обявиха, че няма да пуснат кортежа на премиера Пашинян да излезе след края на заседанието.Не бе направен никакъв опит да се атакува сградата, не само заради мощния полицейски кордон и огромния брой барети и спецчасти, а защото Баграт Галстанян отправи призив никой да не се поддава на провокации. И все пак имаше сблъсък, в който попадна и самият духовник, който замрази служението си временно. Той се случи, когато събралия се народ на площада пое към правителствената сграда. Бе направен опит хората да бъдат спрени, но в крайна сметка масата надделя и в един момент червените барети се оттеглиха.

„Никол Пашинян живее в страх. Преди той се движеше из града с велосипед, наричаше се демократичен лидер, а днес заради собствената си безопасност е събрал хиляди полицаи", каза по мегафона архиепископ Баграт. Той насочи вниманието и към представителите на силовите органи, заяви, че и те, и членовете на правителството жертват душата си, жертват другите и не се знае защо. „И лъжат, лъжат. Кой е чул в света, че планина Арарат няма. Някой чул ли е подобно нещо“, попита той, като основа за тези думи му послужиха изказвания, направени от премиера. Подчерта още: „30 души бият един човек – вашите жени, деца и майки ще се срамуват вместо вас, хулигани! Получават пари и как им се наслаждават, не знам!“.

Днес и друго действие на протестиращите бе провокирано от неща, изречени от Пашинян. На едно от предходните заседания на кабинета арменският премиер посъветва обезпокоените от близкото присъствие на азербайджански постове до селото им Киранц (буквално на 100 метра от строящото се училище) селяни да посадят дървета, за да не виждат противниковите войници. Тази негова идея веднага беше „грабната“ от протестиращите. Група млади арменци пристигнаха на площада с фиданки в ръце, раздадоха ги на хората, за да ги посадят около сградата на правителството. „Сега няма да има нужда от полицаи, премиерът ще бъде в пълна безопасност“, коментира със сърказъм Баграт Галстанян.
Въпреки масовия протест и блокираните от участниците в него входове, в някакъв момент Пашинян успява да напусне сградата от изход, за който духовникът отбеляза, че не е използван от „хиляда години“. И отново повтори онова, което не пропуска да каже при подобни масови акции, а именно, че премиерът е страхливец, не е никакъв мъж и че той и сподвижниците му вече не желаят среща с него.

Арменското МВР съобщи за деветима задържани днес до обяд заради „неподчинение на законните искания на полицаите“, което се наказва с 50-кратен размер на минималната заплата. Тъй като по препоръка на Баграт Галстанян част от протестиращите пристигнаха с автомобили, които бяха паркирани из цялото пространство около площада, няколко от тях силовите органи успяха да евакуират. За репатрирането на други им попречиха протестиращите и това отново породи сблъсъци, разправии и опити за въвеждане на ред и спокойствие, към което призоваваше лидерът на Движението.
Още предната вечер той посъветва хората, „ако полицията не позволи да влезете до правителствената сграда с колите, оставете ги и елате пеша“. Призова също да се публикуват и разпространяват снимките и имената на полицаите, участвали в побоя над депутата Ашот Симонян, както и на тези, участвали в инцидента с Католикоса на всички арменци в Сардарабат. „Те трябва да бъдат подложени на обществено порицание“, заяви духовникът. Кандидатът за премиер (народът на митинга на 26 май го избра да заеме този пост, бел. ред.) обяви, че на Пашинян му е останала една-единствена опора – полицейската и в резултат, полицаите в Армения се поставят над закона, тероризирайки хората и посягайки им. „За съжаление, полицаят, който трябва да бъде защитник на нашите права, стана изпълнител на нечии капризи, превърна се просто в роб“, констатира той.
* * * * *
Ще напиша нещо, което навярно минава като мисъл в главата на мнозина, които следят по принцип събитията в Армения. Не само от днес и вчера, а и назад в годините. Навярно помните протестите, начело на които застана Никол Пашинян през пролетта на 2018 г. И той беше бутан от полицаи, оборудвани в шлемове, беше прибран от силите на реда за няколко часа, а огромна маса народ го следваше и му вярваше, и го подкрепяше. Тогава човекът, който днес се нарича премиер на Армения, настоя да се срещне с действащия лидер на страната Серж Саркисян. Това се случи пред очите на всички, в ефир. Третият президент на републиката каза: „Улицата не ме иска! Сбърках!“. И се оттегли от властта… Няма да коментирам дали това бе достойно и колко бе политически издържано. Но е факт, че той освободи заемания с години пост, за да няма драстични сътресения в страната, състояха се избори и т.н.

Днес сме свидетели на нови масови протести срещу дошлия на власт през 2018 г. Никол Пашинян. И пак „улицата“ не го иска. Настоява той повече да не ръководи държавните дела. Само че за разлика от Саркисян, той не казва „сбърках!“, а се държи здраво за държавното кормило, не желае да го пусне. Все пак си го спечели с „кадифена революция“.
Така че възниква резонния въпрос: кой политик е по-достоен за някакво, дори и минимално уважение. Този, който се оттегля или онзи, които нарежда 5-6 редици полиция, червени барети и каквито още там са налични силови структури, за да брани себе си и властта си. Онзи, който не смее да излезе лице в лице с опонента си. Който се крие и се измъква тайно от незнайни входове на правителствената сграда, за да не се срещне с народа. С народа, който го избра и му се довери преди известно време. За подобно поведение има само една дума. Сами се досетете коя!!!
В. Топакбашян