Да, става въпрос за анимационен филм и то документален. Негов режисьор е Инна Сахакян и нейната творба ще бъде представена във френския град Анеси, където се провежда един от най-известните фестивали за анимационно кино – ANNECY. Лентата, която се осъществи с финансовата подкрепа на Националния киноцентър на Армения, попадна в конкурсната програма за пълнометражни творби.
„Зората на Аврора“ е създаден от киностудията „Барс медия“, Gebrueder Beetz Filmproduktion и Artbox Laisvalaikio Klubas. Продуценти са Вардан Оханесян, Кристиан Бетц и Юсте Мичаилинет. След седем години работа най-сетне филмът, разказващ героичната история на Аврора Мардиганян, ще бъде представен пред публика. Фестивалът ще се проведе от 13 до 18 юни. За да бъде направен подборът, журито е прегледало около 3000 анимации, изпратени от цял свят.
Ежегодното киносъбитие в Анеси се смята за най-крупното и престижното в света на анимационното кино. То се нарежда след общо четирите международни конкурси в този жанр, подкрепяни от Международната асоциация за анимационно кино – ASIFA. И опитни, и начинаещи творци на мултипликации по света се събират във френския град, за да покажат своите творби пред съда на журито и зрителите. Особено внимание се отделя на новаторските, изобретателните, оригинални работи, които развиват анимацията и я движат напред.
През 2019 г. на 154-ата сесия на Съвета за управление на европейския фонд за подкрепа на съвместното кинопроизводство и разпространение на кинематографични и аудиовизуални работи „Евримаж“, съвместният арменско-германския документално-анимационен кинопроект „Зората на Аврора“ получи безпрецедентна оценка. С единодушното решение на международните експерти бе взето решение да се отделят 140 000 евро финансова помощ за изработването му, което съставлява 24% от общия бюджет.
Филмът е посветен на живота на Аршалуйс Мардиганян – 14-годишното момиче, което не просто преживява Геноцида над арменците, но лично преминава през целия ужас, бива пленена, преследвана, подлагана на какво ли не, но благодарение на силната си воля за живот и своята решителност, през 1917 г. намира спасение в САЩ. Истинско чудо е нейното оцеляване след толкова много страдания. А през 1919 г. арменката се съгласява да изиграе самата себе си в холивудския ням филм „Изтерзаната Армения“, в който се разказва за живота й. Историята на Аврора в онези години, когато е показана, шокира цивилизования свят. Защото той вижда как тя преминава през всички кръгове на ада.
Аршалуйс се ражда през 1901 г. в многодетно семейство от Чъмъшхадзаг в турската провинция Дерсим (днес Тунджели). Баща й се занимава с производство на коприна. А момичето се учи да свири на цигулка и показва добри качества.
Когато настъпва 1915 г., пред очите й биват убити баща й и тримата й братя. Самата Аврора с майка си, сестрите си и много други жени са откарани и депортирани към сирийската пустиня. По някое време обаче тя бива отвлечена и продадена на пазара за роби в Анадола за 85 цента. Така попада в харем. 14-годишното невинно момиче е подложено на насилия и издевателства в харемите на кюрдски племенни водачи и турски чиновници. Но това не я пречупва, на два пъти прави опит да избяга от турски харем и на втория път успява. В продължение на 18 месеца броди сама, крие се в гори и пещери, оцелява, като се храни с растения и корени. Изминава 1500 км из градовете на Дерсим. Боса, полугола и умираща от изтощение и глад, най-сетне тя се добира до Ерзерум, където има руски войски. Попада при американски мисионери и с помощта на Арменския национален съюз, както и на Американския комитет в помощ на Армения и Сирия, отпътува за Санкт Петербург през Тифлис (дн. Тбилиси). После продължава до Осло и оттам към Ню Йорк, където бива осиновена от арменско семейство.
Историята на изтерзаното момиче 
привлича вниманието на журналистите. Разказът на Аршалуйс за преживяното е публикуван в повечето вестници, издавани в Ню Йорк и Лос Анджелис към края на 1918 г. През декември същата година бял свят вижда книгата „Изтерзаната Армения“, а на корицата е снимка на Аврора в традиционна арменска рокля.
Следващите две десетилетия разказът за живота на Мардиганян е преиздаден два пъти, продадени са около 900 000 екземпляра, в т.ч. и преводи на испански, холандски и полски. А през 1919 г. на екран излиза и немият филм, в който участва самата героиня, чиято съдба е поднесена по драматичен и автентичен начин в него. Тогава за първи път темата за масовите убийства на арменците бива представена чрез средствата на кинематографията. Продуцент на лентата е един от пионерите на американското кино Уилям Николас Селиг, а режисьор става Оскар Апфел. И тогава от съображения за сигурност Аврора, която играе главната роля, сменя името си на Аврора. Филмът пътува от страна в страна и на някои места той се разпространява под името „Търг на души“.
Приходите от „Изтерзаната Армения“ възлизат на 20-30 милиона долара и биват насочени към фонд Near East Relief за оказване на помощ на 60 000 арменски сираци. Впрочем лентата получава високата оценка на бившия посланик на Великобритания в САЩ виконт Джеймс Брайс, който е президент на Американския комитет за помощ на Армения и Сирия, както и на американския посланик в Турция Хенри Моргентау.
Пълната версия на филма е 85 минути, но до нас са достигнали само няколко. Допреди три десетилетия лентата се смяташе за изгубена, но през 1994 г. благодарение на усилията на Едуард Гозанлян е открита 15-минутна част. Днес едно от копията се пази във фонда на Музея-институт за Геноцида над арменците.
Що се отнася до „Зората на Аврора“, това засега е единственият пълнометражен филм, заснет, съчетавайки игрално, анимационно и документално кино. Около 60-65 минути са изцяло анимация. Лентата е снимана на зелен фон с участието на актьори, а след това на базата на тяхната игра е създадена анимация с ограничени движения.
Първаначолно създателите му имат идеята да снимат в Турция, за да повторят пътя, който изминава Аврора, но заради пандемията и други проблеми това не става. Промяната не повлиява на качеството на филма. Ролята на Аврора се изиграва от Анжелика Акопян. Освен това са използвани ключови фрагменти от немия „Търг на души“, който се пази в Ереван. „Барс медия“ заедно с Обществената телевизия на Армения възстановява запазения откъс от филма, тъй като, за да бъде показан на голям екран творба, заснета преди повече от 100 години, е нужно да се осигури добро техничесеко качество. Включени са и части от интервюто, което дава навремето Аршалуйс Мардиганян. Те са предоставени от канадския Институт „Зорян“, който разполага с огромен архив от интервюта с оцелели жертви на геноцида (записани още през 80-те години на миналия век) и Armenian film foundation (САЩ), с който „Барс медия“ си сътрудничи за получаване на необходимите архивни видеозаписи на разговора с главната героиня на филма.