В края на септември се проведе тридневен международен научен форум в Музея-институт за Геноцида над арменците (МИГА) в Ереван на тема „Концентрационните лагери в годините на Геноцида над арменците: път към смъртта“. Над 20 участници от САЩ, Франция, Германия, Ливан, Камбоджа и други страни се включиха с доклади.
Събитието се откри от директора на институцията, доктора на историческите науки Харутюн Марутян, който отбеляза, че изборът на тази конкретна тема е свързан с ред причини. Той посочи, че е прието в историческата наука извършеното над народа ни престъпление да се датира в периода от 1915 до 1923 г., което означава, че тази година бележи 100-годишнината от трагичното събитие, отнело живота на милион и половина арменци. И ако през първите десетилетия Геноцидът се е разглеждал от международната научна общност обобщено, то с времето учените от различни страни са започнали да отделят по детайлни теми и да ги проучват по-подробно.
„През последните години акцентът на специалистите – историци, геноцидоведи, арменоведи, се поставя върху отделни фрагменти от историята и лица, свързани с Геноцида. Всеки от тях се опитва да пресъздаде детайлна картина на събитията чрез разкази на очевидци, преминали през ада на Геноцида, станали негови жертви или оцелели, продължили рода си и оставили спомени за ужасите на 1915-23 г.“, каза А. Марутян, подчертавайки че за първи път се провежда форум на тема концентрационни лагери и процес на прогонване на арменците от историческата им родина. „Стотици хиляди хора бяха насилствено откъснати от земята си, прогонени от домовете си и изпратени в пустинята – в забвение и неизвестност. Десетки хиляди невинни хора загинаха по пътя, някои успяха да оцелеят, да се възстановят физически, духовно, психологически и да започнат нов живот в чужда земя. Ние, организаторите и участниците в този форум, се заинтересувахме как е протекло изгнанието, което, като продължаващо явление, доказва: прогонването и избиването на арменците е резултат от обмислена политика, провеждана от Османската империя на държавно ниво. Именно държавата поема в своите ръце осъществяването на Геноцида, част от който е организирането на прокуждането на мирни хора в пустинята. По време на настоящия форум участниците в него ще се опитат да акцентират върху това“, уточни директорът на МИГА. Той посочи, че макар да става дума за събития със столетна давност, те имат и днес своето продължение и актуалност. „Това, което сега става в Арцах, напомня на съдбата на арменците в концентрационните лагери в периода на Геноцида. Остава да се надяваме, че арцахци няма да бъдат постигнати от съдбата на нашите сънародници от Западна Армения“, подчерта ученият.
Участниците във форума бяха поздравени и от председателя на Съвета на опекуните на МИГА, доктора на историческите науки професор Раймонд Кеворкян. Той отбеляза, че до 1998 г. на практика не са провеждани сериозни и задълбочени научни изследвания върху Геноцида над арменците. Светът научава за трагедията от началото на ХХ век само от разкази на очевидци за Голямото клане, както често биват наричани събитията от 1915-23 г. на Запад. Според изследователя, вече в продължение на 25 години темата за Геноцида над арменския народ е във фокуса на вниманието на изследователи от различни страни, а на базата на Mузея-институт през последните години стана възможно да се публикуват голям брой научни трудове на арменски и английски език по въпроса.
Интересно бе решението на организаторите на научната среща стартът да бъде даден с откриването на изложба с картини на арменски художници – от Армения и диаспората. Зад тази инициатива застана Съюзът на художниците в Армения с председател Сурен Сафарян. Експозицията „Път към смъртта: темата за Геноцида над арменците в изобразителното изкуство“, бе подготвена от завеждащия катедрата по дизайн и декоративно-приложно изкуство на Държавната художествена академия Вахе Гаспарян и включваше 33 живописни платна и графики от 26 автори.
За централно платно на изложбата бе избрана работата на именития живописец и заслужил деятел на изкуствата в Армения Сурен Сафарян-старши под заглавието „От другата страна на Арарат“. Творбата е създадена през 1988 г. и на практика е последната завършена от художника. Внукът на Майстора – Сурен Сафарян-младши я дари от името на семейството на МИГА.
Това платно има необикновена история, която бе споделена от дарителя: „Не е тайна, че дядо ми бе един от видните представители на арменското изобразително изкуство. 16 години той оглавява Съюза на художниците в Армения и основава уникалната за онези време „Изложба на една работа“, в рамките на която всеки художник може да представи една своя творба, без да я съгласува с тогавашните цензури.
Когато през 1988 г. започва разпадането на Съветския съюз, Сафарян-старши подготвя още една такава „свободна“ експозиция и планира да я открие след събитията в Сумгаит. За тема на изложбата дядо ми избира Геноцида над арменците и я предлага на художниците. Самият той също решава да нарисува картина за събитията от 1915 г. Когато на платното започват да се появяват контурите на бъдещата творба, моята баба изпада в ужас от видяното и го моли да спре работата си. Толкова жестока е била реалността, изобразена на платното. Но той решава да довърши произведението си“.
Когато настъпва денят за откриването на експозицията, Сурен Сафарян отива в галерията на Съюза на художниците и веднага вижда, че картината му я няма сред останалите. Оказва се, че ръководството на Съюза решава да я свали от страх пред висшестоящите тогава органи, за да се избегнат възможни проблеми. Побеснял, художникът напуска залата, стига до ателието си, набързо нахвърля някакъв портрет, след което се прибира в дома си и скоро след това умира от сърдечен пристъп. Толкова силно и искрено е възмущението и обидата му. Така картината „От другата страна на Арарат“ престоява дълги години в ателието на майстора. И ето че сега синовете на Сурен Сафарян и семейството на неговия внук, който носи неговото име, решават да дарят въпросното платно на МИГА, за да има то свой „постоянен покрив“.
Друг ключов експонат, показан в рамките на тази експозиция, е картината на Рафи Еталян (от диаспората) „Оцелели свидетели“. Тя е създадена през 2008 г. и е представена на широката публика във връзка с 95-годишнината от Геноцида над арменците. На нея авторът е изобразил пръснатите по света арменци, които всяка година на 24 април се събират около църквата, за да запалят свещи и да почетат своите близки и сънародници, станали жертва на турския ятаган. В долната част на платното е земята, покрита с кръвта на невинните жертви на Геноцида. Върху нея са следите от палците на хората, присъствали на представянето й за първи път. „В деня на излагането на творбата донесох в експозиционната зала бои и помолих събралите се да оставят следа от палеца си върху платното. Към сънародниците ни от Ливан се присъединиха и местни жители-араби, също пожелали да станат участници в акцията. В резултат върху тази работа бяха оставени 301 следи. След години картината „Оцелели свидетели“ намери своето място в МИГА“, разказа по време на откриването на изложбата в Музея-институт нейният автор.
Предвижда се докладите, изнесени на форума в Ереван, да бъдат събрани и публикувани в сборник, който ще излезе на бял свят догодина.