По повод празника на арменския Арташат делегация от град Шумен, водена от кмета проф. Христо Христов, гостува на града, за да участва в честванията на 2214-ата годишнина от основаването му. В рамките на визитата, която се състоя от 14 до 18 октомври, бе подписан Меморандум за сътрудничество между двата града. Представителите на Община Шумен бяха посрещнати от кмета на Арташат Карлен Мъкъртчян.
В състава на българската делегация бяха включени председателят на Общинския съвет Ася Аспарухова, заместник-кметът по строителството и благоустройството инж. Андреан Ваньов, секретарят Христо Павлов и Карен Алексанян – създател на културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата“ в Плиска. Впрочем благодарение на него бяха създадени контакти между Шумен и Арташат още през май т.г., когато делегация от Армения посети България по време на честванията на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
С подписването на документа се цели развитието на двустранните приятелски отношения и установяване на по-тясно сътрудничество между двете общини чрез обмен в областта на културата, образованието, младежките дейности, спорта, туризма, бизнеса и местното самоуправление. Споразумението, чийто срок на действие е три години, предвижда насърчаване на двустранния обмен на информация, реализиране на съвместни инициативи и взаимни посещения.
Визитата на общинските представители от Шумен в Армения премина изключително топло и гостоприемно. Те имаха възможност да разгледат града и забележителностите му, бяха посрещнати сърдечно и в местното читалище, където се запознаха с дейностите в него, състоя се и размяна на подаръци.
През май при посещението на арменската делегация от Арташат, водена от кмета на административния център в област Арарат Карлен Мъкъртчян, тя беше сърдечно посрещната от проф. Христо Христов и колегите му от Община Шумен. Двамата градоначалници подписаха меморандум за намерение за побратимяване. „Нашата арменска общност в Шумен заслужава да имаме възможност за подобно сътрудничество“, каза тогава домакинът на гостите си от Армения. Членовете на арменската община не пропуснаха да посетят и забележителния Двор на кирилицата, изграден от нашия сънародник Карен Алексанян. Те подариха на комплекса, посветен на българската азбука, уникалната "Книга на скръбнопенията" на сурп Крикор Нарегаци. От своя страна г-н Алексанян връчи на Карлен Мъкъртчян, Артур Мъкъртчян, Заре Акопджанян и Мъхер Геворгян свидетелство за поклонническо посещение.
Карлен Мъкъртчян беше придружаван от ръководителя на отдел „Програми за развитие, туризъм, търговски услуги и реклама“ в Арташат Зарех Хакобджанян, асистентът на кмета Мъхер Геворгян и генералният секретар на щаба на Араратска област Артур Мъкъртчян. Именно при това посещение беше отправена покана за ответно гостуване, като кметът на Арташат сподели, че той и колегите му разчитат на опита на местната администрация и изобщо на България като член на ЕС, както и на сътрудничество в областта на културата, туризма и споделянето на управленски практики.
Да припомним, че град Арташат е основан от арменския цар Арташес I през 197 г. пр.н.е. Картагенският пълководец Ханибал, който получава убежище в Армения, ръководи строителните дейности. Той е четвъртата столица на Велика Армения и е издигнат на 12 големи и един малък хълм. На един от тях се намира манастирския комплекс Хор Вирап – сакрално място за арменците. След като римляните побеждават армията на Антиох III в битката при Магнезия (190 г. пр.н.е.), арменският владетел повежда въстание срещу селевкидите и провъзгласява независимостта на Велика Армения. Той основава новата царска династия на Арташесидите, но в надписите си се нарича Ервантид, като по този начин претендира за родство с местната династия на арменските сатрапи, управлявали наследствено по време на персийското завоевание. Впоследствие Арташес значително укрепва и разширява владенията си, като поставя под свой контрол почти цялата арменска планинска област и Арменското плато.
Древногръцкият историограф Плутарх пише, че „картагенецът Ханибал“ съветва Арташес относно местоположението на новата столица, защото смята мястото за красиво, удобно за строителство и освен това е разположено близо до кръстопътя на търговските пътища. Самият пълководец идва в Армения след войната с Рим, който разбива армията му във Втората пуническа война. Интересното е, че първоначално той отива на изток с надеждата да получи антиримска помощ от Антиох III – главата на Селевкидската империя. Последният обаче се поколебава да назначи Ханибал за свой пълководец и губи войната с Рим, принуждавайки картагенеца да започне ново скитане в търсене на съюзници. Така той стига до земите на Армения.
До средата на V век Арташат е основната столица на Армения, но не единствената. Дори след като цар Тигран II премества трона в Антиохия, а по-късно в Тигранакерт, който самият той построява, градът остава важен политически, икономически и културен център. Впоследствие отклонението на притока Аракс води до заблатяване на почвата около града и жителите му постепенно мигрират в съседния Двин.
Днес градът е ценен източник на информация за миналото на страната. Още в съветския период, когато започват археологически разкопки, в Арташат са открити останки от бани, мозайки, монети, различни съоръжения. Някои от артефактите са уникални. През 1967 г. например е открит деветметров надпис на император Траян ( I век), намерени са римски акведукт, фрески, каменна скулптура на Афродита и много други.
През септември 2007 г. в Арташат е открит езически храм, посветен на древния арменски бог на слънцето Михър. Открита е и баня, състояща се от седем стаи с мозаечен под, а през 2021 г. на един от дванадесетте хълма са открити следи от дворец с колони, основан по съвет на Ханибал.