„Карибски пирати“, „Железният човек“, „10 000 години пр.н.е.“, „Обещание“, „Синбад: петото пътуване“… Със сигурност сте гледали поне един от тези филми. И вероятно сте забелязали това лице: доста характерно, обикновено влизащо в образа на лошия герой, с подчертано изразен арменски нос…
Могат да се изброят още много филми, в които холивудският актьор Марко Хан се появява в отрицателни роли, които не пораждат симпатия. Но човекът не е лош, напротив. Онези, които го познават отблизо, твърдят, че е много добър, отзивчив, с чувство за хумор, но най-вече много родолюбив. Макар че за първи път стъпи на арменска земя през 2017 г. Така осъществи една от своите отдавна лелеяни мечти.Твърди се, че Хан е гражданин на света. И всъщност наистина е така. Роден е в Техеран, учи в Италия, живее в САЩ, говори минимум три езика (фарси, италиански, английски). Знае и арменски, естествено. Все пак баща му Левон Ханлян е от Ливан, майка му Анна Карамян – от Грузия. Семейството живее в Иран, където се справя що-годе добре с ежедневието си. „Докато растяхме, имахме много голямо и забавно семейство! Баща ми Левон беше един от четирима братя, имаше и сестра. Всички деца се казваха Антраник, Кеворк, Восгян, Мари и Левон. От време на време правехме партита в къщата на чичо ми, леля ми или в нашата къща! Чичовците ми Кеворк - беше самоук музикант и свиреше на китара, пиано, мандолина, барабани, и Восгян свиреха на китара и мандолина, чичо ми Антраник имаше своя инструмент, а леля ми Мари и баща ми пееха опера и други песни, за да забавляват приятелите и семейството, наред с изобилието от храна. Бях твърде малък, за да разбирам много неща, но винаги сме имали подкрепа един от друг! Аз и моите братовчеди бяхме много близки, почти като братя и сестри. След като брат ми и аз напуснахме Иран, плюс това, което се случваше там, загубихме връзката помежду си! Сега имаме компютри и мобилни телефони и можем да поддържаме връзка с половината свят! Но тогава нямахме този лукс, новините пътуваха много бавно или никога не стигаха до нас навреме!“, припомня си Марко Хан.
В търсене на по-добри възможности родителите решават да се преместят в Италия. Тогава Марко е на 11 години. Там бъдещият актьор и по-малкият му брат Алеко завършват своето средно образование. Лично той учи пет години в колежа „Мурад Рафаелян“ във Венеция. Скоро след като го завършва, семейството му решава, че е време да се върнат в Иран, макар че в страната е вече доста неспокойно и трудно. Учи година и половина в колеж, но го прекъсва, защото се решават на поредната промяна и поемат към Калифорния. Бащата остава в Иран, а Марко трябва да поеме грижата да майка си и брат си. Работи най-различни неща, за да осигури прехраната. Когато един ден баща му успява да посети Америка за 2-3 месеца, му предлага да се заеме с нещо сериозно. Така Марко влиза в ресторантьорския бизнес с брат И това продължава цели 12 години. „Озовах се в трудна ситуация: да уча или да работя, за да плащам сметките си? По това време майка ми дойде да се присъедини към нас, така че бяхме майка ми, брат ми и аз. За известно време работех странни неща, опитвайки се да свържа двата края. Без висше образование беше трудно да се намери нещо, което има добро бъдеще! Веднъж се опитах да се присъединя към американските военни военновъздушни сили, флота, морската пехота или армия! От малък винаги съм искал да бъда пилот, затова реших, че най-добрият начин да го направя е чрез военна служба! Но по това време трябваше да си гражданин на САЩ, за да се присъединиш към армията...
След 2-3 години работа на случайни работни места баща ми най-накрая успя да дойде на посещение в САЩ. По време на престоя си той ми каза: „Защо не започнеш бизнес?“. Чудех се какво или как! Тогава той ми даде 5000 долара, за да отворя пицария! Намерих малко място и след това аз, брат ми с още двама приятели работихме и превърнахме един магазин в малка пицария. Явно имам вкус, защото преди това само бях ял пица, но никога не бях правил! Едно друго нещо, което явно носех в себе си, беше да експериментирам с храната и вкусовите си рецептори. Един приятел ми беше дал рецепта за сос и тесто за пица! Взех ги и започнах да добавям съставки, които допаднаха на вкуса ми. След седмици имах вече по-добър и свеж на вкус сос за пица. Правихме всичко прясно, от нулата, за сиренето използвахме големи калъпи и смесихме три различни вида заедно. Имах три ресторанта, но не по едно и също време! След като баща ми почина, реших да направя нещо ново с живота си. Между другото хората, които са опитвали моята пица, все още ми казват, че това е най-добрата , която са яли! Влагах по 12-14 часа на ден в ресторанта, нямах никакъв личен живот, но бях готов на всичко заради семейството си“, разказва той.
Марко признава, че именно баща му го е вдъхновявал, докато се скапвали от работа, изпълнявайки знаменитите песни на Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти. След кончината на Левон Ханлян младият мъж се замисля за живота си и осъзнава, че не желае повече да се занимава с ресторантьорството. „Един път моите приятели от фитнеса ме посъветваха да се пробвам като актьор от втория план. Тъй като имах атлетично телосложение, ми предложиха работа в студио „Ютивърсъл“, споделя Хан. Годината е 1995-а. Започва като каскадьор, а след това идват и първите роли във „Воден свят“, „Този див, див запад“ и други проекти. „Майка ми и брат ми не подкрепиха решението ми да се занимавам с актьорство. Но понякога, когато имате мечта или цел дълбоко в себе си, знаете, че това искате да правите до края на живота си. И най-доброто нещо, което можете да направите, е да създадете своя собствена общност около себе си, да се обградите с приятели, мислещи като вас! Това и направих. Мисля, че източният ми произход ме направи отворен и по-лесен приятел, нетърпелив да науча за други култури и начини на живот! Имам приятели от всички краища на света. Израснах с ценностите на стария свят, много срамежлив, но имам вкус към новите неща в живота. Най-добрите ми приятели и поддръжници обаче и досега остават моите приятели и братя от колежа Moorat Raphael!“, твърди актьорът.
Външността му и големият му арменски нос са причината режисьорите да му предлагат предимно образи на отрицателни персонажи. По принцип това се оказва добра реклама. По време на един снимачен ден режисьорът Гор Вербински го забелязва, оценява източното му излъчване и му предлага да влезе в актьорски клас, сериозно да се замисли за артистична кариера. И животът на Марко Хан се преобразява… „Моят арменски нос ми помогна да се изкача по стълбата на кариерата. Благодарение на него станах по-узнаваем и започнаха да идват предложения за работа с такива холивудски звезди като Адам Сандлър, Джони Деп, Робърт Дауни-джуниър, Камила Бел, Кристън Стюард и други“, казва актьорът. Започва да се снима както в по-малки продукции, така и в по-мащабни като „Карибски пирати: сандъкът на мъртвеца“, „Карибски пирати: на края на света“, „Сломени кукли“, „Питбул“, „Лас Вегас“. Филмографията му наброява близо 50 филми.
„За мен моето пътуване в света на развлеченията беше нещо като видео игра, където играчът преминава през опити и грешки и по време на пътуването си намира дрънкулки и подаръци, за да изпълни задачата си! Всичко в живота, през което съм минал, ме е подготвяло за това. Когато сте пред камера, не можете да симулирате емоция, вашата емоция трябва да идва от дълбоко място във вас!“, смята актьорът. Натрупания вече опит му дава основание да твърди, че не е достатъчно човек да има актьорски качества и необичайна външност, за да стане артист. „Трябва да си образован, вежлив с колегите и цялата снимачна група. Никой не знае къде ще се окажеш утре и с кого ще изпълняваш една или друга роля“, смята той. Като цяло е играл като арабин, руснак, чеченец, българин, румънец, чехословак, италианец и мексиканец. И макар да има вече създадено име в Холивуд и да е търсен, Марко Хан има мечти – да опита възможностите си в европейското кино и в арменската киноиндустрия, както и да реализира собствен филмов проект, над който работи от три-четири години насам.
Мотото на Марко Хан е „Никога не се предавай!“. Той твърдо вярва, че всичко, което се случва, е само с причина, че опитът формира личността и че съдбата му е в ръцете на Бог. Животът му доказва тези негови виждания. Защото в личен план изживява сериозни трудности. Синът му е само на две и половина години, когато арменецът се развежда с жена си. Започва тежка битка за попечителство. „Моят син! Най-доброто нещо, което се е случило в живота ми. Отглеждането на дете като самотен баща е наистина трудна задача. Имах малко помощ, но не много от майка му! Тя знаеше колко много обичам сина си и искаше да ме накаже, като се опита да го отнеме от мен. Нямах представа какво означава истинската любов, докато не видях как се ражда синът ми! Но аз се преборих, дори се наложи да взема пари назаем от лихвар, за да платя на моя адвокат! Приехме попечителство 50/50, но в крайна сметка аз се грижех за него през 70% от времето и преди около 15 години майка му напълно се отказа от грижите за детето. Не беше лесно да се опитваш да го отгледаш, докато търсиш работа, осигурявайки го, занимавайки се със собствените си въпроси в същото време! От малък се опитвах да говоря с него на арменски. Той идва с мен почти всяка година на шествието на 24 април. Опитах се да живея по начин, че да бъда пример за сина си, като правех правилните неща, грижех се за него, за нашите домашни любимци. Трябваше да бъда баща и майка в едно лице“, разказва той личната си история.
Що се отнася до промяната на фамилното си име, актьорът споделя: „Имах учител евреин, който каза да съкратя фамилията си, за да мога да играя много различни роли в Холивуд, не само арменски герои. Това е основната причина“.
Въпреки, че винаги да е живял далеч от Армения, връзката му с нея и арменския народ е много пряка и тясна. В своите постове в социалните мрежи той непрекъснато пише за страната, за проблемите й, живее с радостите и тегобите на арменците, поддържа важни каузи, следи отблизо политическите събития в Закавказието. „Армения е велика страна и някога всичко ще се промени към по-добро, уверен съм в това“, пише той. Особено активен бе през 2020 г., когато започна поредната война в Карабах. Тогава той написа: „Ние не сме повече арменците от 1915 г., ние, поколението на оцелелите от геноцида, сме по-образовани, по-самодостатъчни, по-въоръжени. Няма да се дадем без бой. И тъй като сме пръснати по целия свят, ще ги накараме да си платят за всичко“. Той призова своите последователи да осъдят азербайджанско-турските действия, говорейки истината. „Арменската борба за оцеляване е важна по няколко причини. Арменската цивилизация е една от най-древните в света, първата, приела християнството. В Армения има църкви с многовековна история. Но днес тези варвари искат да унищожат тази история и култура с парите си от нефта, опитвайки се да създадат своя лъжлива версия. Моля ви, помогнете на Армения най-малко като разпространявате истината. За нас е важна всяка подкрепа“, апелира той.