"Загубихме Ара Гюлер през 2018 г. Само преди месец, на 9 октомври , неочакваната смърт на друг прекрасен арменски фотограф, живеещ в Истанбул – Мануел Читак, ме накара да се замисля за парадокса да бъда истанбулец, какъвто съм аз над всичко останало.
Мануел Читак току-що почина на 61 години от сърдечен удар и остави след себе си скърбяща съпруга – писателката Шебнем Ишигюзел, и две красиви деца. Има хора, които познавате, макар и не отблизо, чиято доброта можете да усетите в сърцето си и в чиито високи морални качества сте сигурни. Мануел беше един от тях. Талантлив като фотограф и надежден като човек, той беше автентичен", написа за "Цивилнет" журналистът Робер Копташ.
Когато стане дума за арменски фотограф от Истанбул, единственото име, което изплува в ума ни, е това на Ара Гюлер. Впрочем вчера – на 23 ноември, се откри негова фотоизложба в столичната галерия „Синтезис“.
Разбира се, има още други, по-млади, но достатъчно талантливи арменски фотографи, родени в Турция, които вървят по неговите стъпки. Да, вероятно не могат да постигнат висотата на Гюлер, защото той се е превърнал в легенда и продължава да „шества“ из света с оставеното от него творчество, но работата им е не по-малко забележителна. Сред тях се нарежда и Манеул Читак. Едно име, което не е така широко познато, но уменията му на фотограф го превръщат в творец със собствен стил и очарование, с тънък усет и прецизност.
Мануел Читак, който неотдавна напусна този свят, е роден в Малатия през 1962 г. Както почти всички арменски семейства от Анадола по онова време, и неговото се премества в Истанбул. Учи във френската гимназия „Свети Йосиф“ в Истанбул и във факултета по изящни изкуства в университета „Мимар Синан“. Започва да се появява в пресата със свои снимки през 80-те години, работи в различни вестници, списания и проекти. През студентските си години решава да снима при пътуванията си из Турция. В своите работи той се фокусира най-вече върху заснемането на хора и се занимава с портретна работа. Запечатва с фотообектива си значими фигури като турската писателка Адалет Агаоглу, носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук, художничката Фуреа Корал и други, както и обикновени хора, които са част от ежедневния живот. Сред тях например е мадам Анахид (Анахид Йоланда Варан), известна като жената, свиреща на акордеон от Пасажа на цветята в сърцето на града, на известната рибна алея.
Читак подготвя документални фотографски работи като „Миньори“ през 1994 г. и панорамата „Kilyos Shore“ през 1996 г. Участва в много групови изложби, а първата му самостоятелна фотоекспозиция „Исломания“ е открита миналата година в галерия „Depo“ на Анадола култулар – организация на гражданското общество, която вярва в обединяващата сила на изкуството за съвместното съществуване на различни идентичности в Турция.
За Мануел Читак може да се открие твърде малко информация дори в турски източници. Така че за него като майстор на уловения миг научаваме от един материал на арменския журналист от Истанбул Робер Копташ. „Мануел беше от хората, които говореха чрез работата си. Като наблюдател и тълкувател той предпочиташе да стои далеч от светлината на прожекторите, може би позволявайки на работата си да остане чиста и по-автентична.
С този аспект на неговата личност веднага видях връзката с арменското му наследство. През периода, когато Османската империя се модернизира, фотографията се разпространява и става популярна чрез арменски и гръцки фотографи, които имат по-тесни връзки със Запада, отколкото техните мюсюлмански сънародници. По този начин Мануел Читак, подобно на Ара Гюлер, се превърна в една от последните брънки във веригата на арменските фотографи, която започва с Паскал Себах в късната Османска империя, продължава с Абдула Фререс (Викен, Кеворк и Ховсеп Абдула), Photo Phebus (Бохос Таркулян), братя Гюлмез (Йервант, Артин и Крикор Гюлмезиан), семейство Дилдилян, Гарабед Бахдасарян… А след основаването на Република Турция през 1923 г. с фото „Галатасарай“ на Мариам Шахинян и студио „Осеп“ на Ховсеп Минасоглу и много, много други.
Може да изглежда изненадващо, че редица видни арменски фотографи излизат от малката и интровертна арменска общност в Турция. Въпреки това, за тези, които са наясно с тази история, няма нищо ново на източния фронт. Въпреки че дълбоко усещаме разпадането на тази дългогодишна традиция със смъртта на Мануел Читак, знаем, че има група съвременни фотографи, от Ани Челик Аревян до Силва Бингаз, от Арамис Калай до Саркис Бахароглу, от Вазкен Дегирменташ до Масис Юшенмез, които са готови да натиснат спусъка с вечно наблюдателните си очи. Независимо дали са турци или арменци, всеки от тези фотографи, със своята уникална артистична идентичност, като потомци на поколението, оцеляло след геноцида, продължават да гледат на турското общество от уникална гледна точка, която никой друг не може, разбирайки го дълбоко отвътре. Мануел Читак, един от представителите на това последно поколение арменски фотографи в Турция, сега ще живее за малко във фотографиите, които той и приятелите му заснемат, със своя палав, игрив и сложен дух“, пише той.