През цялата история на Армения камъкът е бил нещо повече от строителен материал. Църквите, хачкарите и храмовете не са били само религиозни сгради, но и актове на вяра, съпротива и колективна памет. Осеяна с камъни, онези, които са пътували из страната, не може да не усетили тяхната величественост и сила, защото камъкът там има дух, душа и е символ на устойчивостта на народа ни, въпреки хилядите предизвикателства в миналото и днес.
„Портретът на шаха“ е една от легендите, издържала проверката на времето.
Легендата за магическата поява на лицето на персийския шах върху стената на катедралата в Ечмиадзин датира от много късно време. Преданието разказва, че през 1604 г. шах Абас започва нова война с арменците. Владетелят има големи планове за Ечмиадзин: планира да разруши катедралата и да изпрати камъните и всички декоративни елементи в Исфахан. Жителите на Ечмиадзин обаче намират най-простия и ефективен начин да спасят храма си. Решават да използват визуален трик, за да спасят църквата: те издълбават портрета на шаха на върха на камбанарията и казват на войниците: „Самият шах е защитник на тази църква“. Армията, според легендата, се връща.
Въпреки че версията е очевидно митична – камбанарията е построена след смъртта на шаха, а изобразеният човек вероятно е дарител търговец, историята оцелява не заради своята достоверност, а заради емоционалната и символична сила.
През 1680 г. духовната обител претърпява грандиозна реконструкция. А на една от стените е изобразен труден за идентифициране човек. Смята се, че това е един от ктиторите на катедралата, чието име остава неизвестно.
Генерал Тучков обаче разказва подобна история за друг персийски владетел – Надир Шах. Когато хората му товарят съкровищата на Ечмиадзин за евакуация, военният забелязва златна лампа със скъпоценни камъни, която стои под иконата на Спасителя. Той настоява и тя да бъде евакуирана, но местният епископ го умолява лампата да не се пипа, защото е изпратена от самия шах и той е поискал тя да гори вечно под това изображение. Обяснението е просто: шахът е излекуван от тежко заболяване от католически свещеник, затова вярва, че за да предотврати ново заболяване, лампата трябва да бъде в християнска църква!
Според разказ, предаван от уста на уста от поколения, по време на депортациите, наредени от Шах Абас през XVII век, когато персийските войски планират да вземат и мощите на Св. Ечмиадзин – включително Ръката на Просветителя и Светото копие, арменските каменоделци тайно маркират и номерират всички камъни на храма, подготвяйки се да го възстановят на друго място, ако е необходимо.
Храм, който плава по вода – реална легенда или фантазия
За Ечмиадзин се разказва легендата, че се намира върху свещено подземно езеро и че водите му могат да се видят, ако се повдигне капака на един от многото кладенци, които дори се намират вътре в катедралата. Обикновено никой не вярва на тази история – все пак колко катедрали познавате, под които се плиска вода? Но всъщност това е самата истина. Макар и да не е на езеро, катедралата стои върху „водна възглавница“, която древните строители решават да използват като средство за спасяване на сградата от земетресения, които са едновременно чести и мощни в този регион. От кладенеца се взема вода за църковни ритуали и се вярва, че тази „храмова“ вода е свещена, а местните жители я смятат за лечебна и невероятно вкусна.
При едно от посещенията си в катедралата преди години, докато захласната разглеждах фреските (преди последната реставрация на храма), една жена, която явно работеше там, ме повика. Повдигна един капак, а под нея имаше вода. Тя ми прошепна, че е свещена и каза да си измия лицето с нея. Така имах невероятния шанс да се докосна до това мистично „езеро“ и да се убедя, че под храма действително блика вода.
Католикос Кеворк Чорекчян се противопоставя на Сталин
В продължение на векове арменската вяра е поддържана не само от религиозни догми, но и от истории като тази, предавани от поколение на поколение. Авторката Нуне Мъхитарян си спомня как е чула тази история от бейрутски художник, влюбен в средновековното арменско изкуство. Въпреки че знаела официалната история, всички студенти, казва тя, са вярвали в мита по онова време. „Тогава разбрах как се е родил фолклорът“, пише тя.
Историята е приписвана на католикос Кеворк Чорекчян, така наречения „Католикос на победата“. Според устно предадена версия, по време на репресиите той заявил на Сталин: „Преброихме свещените камъни на Ечмиадзин. Ако е необходимо, ще демонтираме катедралата и ще я построим отново в Сибир“. Историята, разбира се, никога не е официално документирана, но тя продължава да живее и да се разказва като истина.
Тайнственият скорпион в катедралата, обкръжен от ангели
Под сводовете на камбанарията на Светия Ечмиадзин можете да видите… скорпион, заобиколен от ангели. Отровното членестоного не е нарисувано, а съвсем истинско. Това уникално обстоятелство поражда във времето множество мистични предположения, много псевдонаучни статии са написани по тази тема, но всъщност няма нищо тайнствено. Просто случайност…
В съветския период в катедралата се извършва планирана реконструкция. Художникът, работещ върху изображенията на ангели, изведнъж вижда пред себе си скорпион. Стряска се, трябва бързо да реши какво да предприеме и интуитивно го „заковава“ с това, което има под ръка – голяма четка с лак. Така опасното животно остава залепено за тавана. Минава половин век, очевидците на случката отдавна са покойници, но членестоногият, покрит със защитен слой, става неразделна част от цялостната композиция. Просто след нелепата история се решава скорпионът да бъде оставен мумифициран на мястото, където намира смъртта си.
Свети Ечмиадзин има и тайни, свързани с ритуални предмети и артефакти,
на които храмът е невероятно богат. За златния кръст и златната азбука, украсени със скъпоценни камъни, сме разказали подробно в материал. Но там се пазят още много свети реликви. Има например парче от вкаменена дъска от Ноевия ковчег, поставена в рамка, а отгоре има сребърен кръст.
Има няколко десници с благославящи пръсти – тези реликварии съдържат мощите на много светци, включително на Крикор Лусаворич. Особено известна е реликвата, донесена от скалния манастир в Гехард преди два века. Това е така нареченият връх на копието на Лонгин. По-точно, това е един от четирите артефакта, които може би са истинският връх на копието, пронизало Иисус Христос.
Вярващите нямат съмнение, че копието, парченцето от ковчега или костите, косата и други части на светите тела са автентични. Въпреки че наличието на ясно издълбан кръст върху железния връх на копието вече прави този артефакт неубедителен, а дъските от Ноевия ковчег със сигурност не могат да бъдат автентични... Впрочем, един от пътите, когато съм разглеждала музея на Ечмиадзин, попитах защо на копието има кръст и отговорът беше, че той е направен в по-късни време, но въглеводородният анализ потвърждава, че артефактът е много древен.
В тази свята обител има и много други ценни предмети – това са книгите.
Ечмиадзин събира своята библиотека от векове. Тя е истинското съкровище на манастира. Казват, че книги от Александрийската библиотека са постъпвали тук някога тайно от владетелите, пазители на библиотеката. С помощта на многобройни преписвачи са правени копия на най-важните исторически документи и са изпращани оригиналите на малки партиди в други страни.
Катедралата е национален символ. Отвъд легендите, Ечмиадзин си остава духовното сърце на Армения. От основаването си от Свети Григорий Просветител (св. Крикор Лусаворич), с помощта на крал Дъртад и неговото семейство, тя се е превърнала не само в място за поклонение, но и в свидетел на историческите бури на страната. Всеки камък от храма носи тежестта на вековете и не е чудно, че историите на хората също са им придали символични значения, понякога по-силни от самата реалност. В края на краищата, камъните на Ечмиадзин са нещо повече от просто номерирани блокове. Те са жива история и продължават да вдъхновяват и да вдъхват не само вяра, но и смелост.