Обредът води след себе си неприятности за звездата на арменското кино
Около рожденната дата на едно от най-знаковите лица в арменското и съветското кино неизменно се пише за него. И няма как да бъде различно, защото той остави след себе си незабравими роли, неповторими образи и истории, които ще продължават да се разказват. Една такава история ще припомним с тези редове и ще отдадем поредната доза почит към този актьор, чиито филми и днес се гледат с много усмивка и любов.
Още в началото на 70-те години на миналия век Фрунзик Мъгърдичян вече е сред най-обичаните и популярни артисти на съветското кино. Неговият талант като комик е ненадминат, но той е човек, който има умението да влиза в многостранни образи, да показва пъстрото си амплоа. Сега обаче няма да разказваме за актьорските му изяви (това ще го направим в друга статия), а за една случка от живота му, която за малко не му коства кариерата. Става дума за решението той, заедно с още двама други свои приятели, да се кръстят в Първопрестолния Ечмиадзин. По онова време на подобен обред не се гледа много добре, така че тримата смятат да го направят тайно.
Историята се случва през октомври 1969 г. и години по-късно я разказва художникът Зулум Крикорян, който става кръстник на кинодейците. „Седяхме си в тесен семеен кръг аз и превъзходното трио Фрунзик Мъгърдичян, Фрунзе Довлатян и Хорен Абрамян. От разговора стана ясно, че никой от тях не е кръстен. Незабавно ги качих на моя „Запорожец“ и ги отведох в Ечмиадзин. Работата се проточи до вечерта, така че се наложи дълго да убеждавам свещеника да извърши ритуала.
„Е, добре“, в края на краищата се съгласи той и попита: „Къде са момчетата?“. Но когато видя брадатите „момчета“ едва не изтърва кръста от ръката си. Църквата веднага се напълни с народ, на всички им беше безумно интересно как ще се кръщават известните. След обреда излезнахме и се снимахме: тримата държаха свещи в ръцете си, а аз – кръстникът им, застанах в средата“.
Скандалът се разразява практически веднага: кръщаването на тримата дейци на културата бива оценено като мащабна идеологическа диверсия. А Фрунзе Довлатян попада под специално внимание.
Ето какво разказва видният арменски режисьор: „Само след три дни започнаха да идват телеграми – първо от отдела по култура на Централния комитет на КПСС, след това от Госкино на СССР и накрая от ЦК на републиката с надпис: „Да се реши въпросът на Довлатян“. А защо именно Довлатян? Защото всички други бяха безпартийни, а аз не стига, че бях член на партията, а и още секретар на Съюза на кинематографистите, както и член на художествения съвет на Госкино на СССР.
Честно да си призная, започнах да шикалкавя: не аз бях кръстен, просто стоях редом до приятелите си. Но скоро стана ясно, че в църквата е имало трима души от съответна организация, които вече знаеха всичко – кой къде е стоял и как е целувал кръста. След това Фрунзик каза: „Ние с теб имаме редки имена, нека всичко да поема върху себе си, а в Москва ще изпратим отговор, че са объркали единия Фрунзик с другия. На мен като безпартиен ще е по-лесно да се измъкна от тази ситуация…“.
След тази 
история писателят Фьодор Разаков ще сподели, че този скандал става причина Фрунзик Мъгърдичян да се откаже от снимките във филма „Джентълмени на успеха“ (познат повече като „Господа на късмета“).През есента на 1970 г., в навечерието на началото на работата над филма, Мъгърдичян получава главната роля в пиеса, посветена на 50-годишнината от основаването на Република Армения. „На националния герой Фрунзик в не му беше позволено да отиде в Москва. Зимата беше към своя край, а с нея и възможността за снимане в ледената дупка. Екипът чака, чака Фрунзик, след което бе поканен актьор от Ташкент“, споделя актьорът Раднер Муратов, който в крайна сметка получава роля във филма на Александър Сери. В резултат на цялата тази история арменският актьор не успява да се снима в една от най-култовите кинотворби на съветското кино.
Е, след като скандалът с кръщенето в Ечмиадзин се разминава сравнително бързо, Фрунзик се снима в едни от най-знаковите съветски филми: „Мимино“ (1977 г.), „Парче небе“ (1980 г.), „Тангото на нашето детство“ (1985 г.) и други. А през 1971 г., когато е премиерата на „Господа на късмета“, на Мъхер Мъгърдичян му присвояват почетното звание Народен артист на Арменска ССР.