Изминаха два месеца, откакто азербайджанските лъже-екоактивисти блокираха Бердзорския (Лачинския) коридор – единствения път, който свързва Арцах със света. Наред с ограниченията за закупуване на гориво и въвеждането на купони за храна, от 10 януари бяха въведени постоянни прекъсвания на електричеството, от няколко дни – по четири часа на ден. На 17 януари Азербайджан отново прекъсна доставките на газ за републиката. Подобни условия на живот засягат не само ежедневието на хората в републиката, но и работата на културните институции. Блогът на Арменския музей в Москва представя как действат днес културните центрове в Степанакерт в условията на блокадата.
Ето какво казва директорът на Степанакертския драматичен театър „Вахрам Папазян“ Армен Харутюнян: „С днешна дата нашият театър е едва ли не единственото културно учреждение, което в условията на блокадата не само не прекрати творческата си дейност, а обратното – увеличи броят на проявите си. От основаването си през 1932 г. нашият театър е играл ключова роля за съхраняването на арменския език, националната идентичност и възпитанието на младежите в патриотичен дух. Така че и сега, дори за час той не е прекъсвал творческата си дейност“. Театърът има наситен график, дори се готви за няколко премиери. Неотдавна са изнесени премиерите на два спектакъла при пълна зала, имало е и новогодишно представление за деца.
„Културата е неотменна част от нашия народ. Тя е изключително нужна, особено сега, когато се опитват да ни идентифицират като потомци на албанци. Културата трябва да ни обедини като народ и е онзи фундамент, върху който се гради държавността. Еднозначно, наред с отбраната и образованието, тя играе основополагаща роля за правилното възпитание на младите хора“, смята директорът на театъра.
Културното огнище, разказва Харутюнян, е имало проблеми и преди блокадата. Сградата му се намира в аварийно състояние и заради това постановките се изнасят в малката зала на Двореца за младежта, но там сцената не отговаря на театралните нужди. Заради ситуацията, в която се намира днес страната, е налице и дефицит с реквизита. „Засега използваме запасите, но не можем да знаем колко ще продължи блокадата, споделя директорът. Поръчвах материали от Русия, от Армения. Но сега нищо не се внася в Арцах. Дори в магазините свършиха боите, строителните материали, но смятам, че наличните запаси ще стигнат за година“.
Със съжаление ръководителят на театъра добавя, че блокадата ще се отрази и върху зрителската посещаемост. „Сега на мнозина не им е до театър, тъй като от сутрин до вечер хората стоят на опашки с надеждата, че ще купят нещо. Затова смятам, че ситуацията ще се отрази върху нашата публика“, казва той.
В Степанакерт
продължава да действа и картинната галерия. Нейният директор Елена Дадаян подчертава, че тя работи по досегашния си график – шест дни в седмицата, от 10.00 до 18.00 часа. Неотдавна е открита нова изложба, имало е и концерт. „Идват както почитатели на изкуството, така и групи от студенти, ученици. Арцахци са много талантлив народ, затова сега изкуството е навярно като хляба насъщен – то просто е необходимо“, твърди тя. И припомня как по време на Великата отечествена война Шостакович пише своята симфония и тя прозвучава именно по време на блокадата. „Така че мисля, че изкуството е винаги с нас, дава ни подкрепа. Може би именно в тези трудни дни в Арцах ще се родят най-забележителните картини“, надява се Дадаян.
Периодичното спиране на тока не са повлияли на работата на галерията, която се помещава в голямо светло здание и затова не се харчи много ток. Казва, че все пак, когато има спирания на тока, учреждението затваря врати, а после продължава работа.
За разлика от театъра и картинната галерия, от няколко дни Историко-краеведческия музей не работи. Поради недостиг на електроенергия, сочи директорът му Жана Арустамян. А с блокадата броят на посетителите рязко е намалял: „Нашият музей винаги се е отличавал с високи показатели на посещаемост не само от местните, но и от чужденци. След войната обаче, поради разбираеми причини, броят на чуждестранните посетители рязко намаля. Но потокът от гости продължи, в частност идваха от състава на миротворческия контингент, ученици, местни жители. След затварянето на пътя на живота обаче музеят практически няма никакви посещения“, посочва Арустамян. „Културата е била нужна при всички времена. В основата на нашата борба винаги е лежала идеята за съхраняване на културата ни. Ние се борим преди всичко за запазване на нашата идентичност, нашата самобитност. По въпроса за достигането до съзнанието на обществеността и запазването на нашата история и култура Държавният краеведчески музей в Арцах изигра и играе огромна роля, ако не и една от най-важните . За всеки, който е посещавал Арцах, първи дълг бе да дойде в нашия музей, където можеше да намери отговори на всички интересуващи го въпроси“, твърди директорът.