В повечето цивилизовани страни за първа дама в държавата се смята съпругата на държавния глава. В Армения обаче след т.нар. „кадифена революция“ нещата изглеждат по-различно. По време на една от пресконференциите си премиерът Никол Пашинян даде разяснение по въпроса коя е първата дама. Неговото виждане бе, че за всеки арменец първа дама е неговата жена, майката на децата му, а за всяка арменка господарят е съпругът ѝ. Това естествено е приложимо в социален план за всяка едно семейство, но когато става дума за държава?
Битуващата през последните шест-седем години ситуация в Армения показва, че макар в Конституцията на страната да е записано, че за първа дама се смята съпругата на президента, а не на премиера, нещата изглеждат различно. На практика от 2018 г. насам жената, с която живее Пашинян (да припомним, че двамата нямат брак – нито граждански, нито църковен и за това те обявиха сами в началото на тази година, бел. ред.) и която го придружава в задграничните му официални визити, не само си присвои титлата на първа дама, но и полага доста усилия, за да създаде впечатление, че тя диктува на мъжа си какво да прави като лидер. Затова и главният прокурор, както и министърът по социалните въпроси, стоят като сирачета на прага, докато не се появи г-жа Акопян, за да отидат заедно на някакво събитие. А напоследък получаваните от фондация „Моята стъпка“ писма носят следния подпис: „Анна Акопян, първа дама“.
В международен план има установени правила за поведението на първата дама. Те обаче явно не важат за госпожата. Това, че външният ѝ вид коренно се промени след 2018 г. е нормално. Но не и фактът, че Акопян обича да се появява в Интернет, дори измисли т.нар. „семеен подкаст“, който бе стартиран в началото на годината. Вярно, че животът му се оказа много къс, само от два-три епизода и беше спрян, тъй като не даде очаквания ефект, а имаше обратен резултат, с предимно негативни коментари. Съпругата на арменския премиер обича да публикува често снимки и видеа от своето ежедневие, да организира и участва в различни срещи и събития, където не винаги е нужно нейното присъствие, да свиква конференции, да ходи в командировки като един високопоставен чиновник, разходвайки държавни средства. Не пропуска при възможност да обядва и с бизнесмени от чужбина, а свидетели твърдят, че дори се весели с тях, пее и танцува.
И за жалост, всичко това се случва на фона на хиляди почернени арменски майки и при наличието на 120 000 арцахци, принудително напуснали домовете си и нуждаещите се от подкрепа. Да не споменаваме за гниещите в затвори в Баку арменски военнопленници и заложници, за стотици млади хора, останали инвалиди след военните действия от 2020 г. насам, за безследно изчезналите, за които родителите търсят отговори от властите и не ги получават вече пет-шест години или за онези, които трябва да оцеляват с минимални средства.
Ако продължим с образа на Анна Акопян, трябва да добавим, че в Армения упорито се говори за нейната намеса в кадровата политика на съпруга ѝ, както и че тя не крие амбициите си да щурмува арменския политически живот и да навлезе в него, но вече в ролята не просто на съпруга на премиера, а като реално действащ политик. И затова от известно време събира около себе си екип от дами, които имат аналогично мислене и поведение на нейното. Коментира се също, че тази нейната команда си има е название – „Менк“ („Ние“). Нищо чудно и това, както и куп други неща, които се говорят сред хората, да се окаже вярно. Все пак догодина предстоят избори…
И докато едната „първа дама“ на републиката е постоянно под светлината на прожекторите, къде е другата, реалната първа дама на Армения. Тя е почти незабележима и с впечатляващо скромно поведение. Мнозина в страната дори нямат представа как изглежда Анахид Минасян. Тя рядко може да бъде видяна до президента Вахагън Хачатурян, а и той самият е поставен някъде в ъгъла и дори не винаги изпълнява даже полагащите му се правомощия, защото са иззети от ръцете му.
Анахит Минасян се появи публично само веднъж – по време на встъпването в длъжност на съпруга си. Дори тогава от външния й вид си личеше, че не се е подготвяла специално и не обича да е в центъра на общественото внимание. Казват, че дори била против съпругът й да стане президент. И макар рангът ѝ на първа дама да ѝ позволява да посещава събития и концерти, да ходи на сватби, да изнася речи и лекции пред публика, да създаде фондация и под прикритието на благотворителност и изпълнението на полезни проекти да изнудва олигарси и богати хора, нищо подобно не се случва. Тази роля си отреди Анна Акопян. А Анахид Минасят продължава да следва своето тихо и невидимо поведение. По това не се отличава много от съпругата на предходния президент Армен Саркисян, която също имаше изключително умерено и елегантно присъствие.
Арменски медии пишат, че президентшата дори няма помощник и офис, които държавата трябва и може да ѝ предостави. А на въпрос към началника на кабинета на държавния глава защо Анахид Минасян не стои редом до съпруга си при тържествени прояви и не се ползва от полагащите ѝ се услуги, шефът на отдела за връзки с обществеността Ахаси Микаелян обясни преди време: „Съпругата на президента Вахагън Хачатурян е много скромна. Да, тя няма помощници и не вижда нужда от това. Въпросите, свързани със семейството, са много лични. Съпругата на президента предпочита да не се занимава с публични дейности, да се рекламира и да се излага на показ. Тя извършва дейността си далеч от любопитни очи. Ако не греша, тя е учител. Що се отнася до участието в събития, ще кажа следното: не иска, не участва.
За това нейно поведение няма никакви причини, тя просто смята за излишно да извършва някакви дейности и да говори за това на висок глас. Това е много хуманен, принципен и индивидуален подход, който трябва да се уважава. Всеки сам решава дали да отразява своята публична дейност, дали да ѝ дава гласност или не. Ако това е решението на първата дама, не мисля, че трябва да се обсъжда. Ясно е, че е съпруга на президента, но това е проява на скромност и тя не претендира за обществено признание“.