В Москва, като част от книжната поредица ДИАЛОГ, общественият и политически деец Юрий Навоян публикува историко-архитектурното изследване на Никита Шангин „Кой и на чия земя създаде архитектурните шедьоври на Планински Карабах?“. В тази работа авторът представя историческите арменски архитектурни паметници на Планински Карабах, както и азербайджанските опити за изкривяване на исторически факти и присвояване на богатото арменско културно наследство.
Никита Шангин е почетен архитект на Руската федерация, професор, член на Московския клон на Международната академия по архитектура, лауреат на наградата „Златно сечение“ на Съюза на архитектите на Русия и националната архитектурна награда на Русия „Кристал Дедал“, носител на „Кристална сова“ в телевизионната игра "Какво? къде? Кога?“, главен архитект на реконструкцията на Болшой театър.
Представяме в превод на български малка част от проучването на този изключителен приятел на арменския народ и на Арцах.
„С изключение на кратък период от VII до IX век, когато Албанската църква има своя автокефалия, т.е. е била независима поместна църква, тя е била органична част от Арменската апостолическа църква.
ТЕРИТОРИЯТА НА ПЛАНИНСКИ КАРАБАХ НИКОГА НЕ Е БИЛА ВКЛЮЧЕНА В ГРАНИЦИТЕ НА КАВКАЗКА АЛБАНИЯ, а културният и религиозен живот тук винаги е бил част от културния и религиозен живот на Армения и е протичал независимо от случващото се в Кавказка Албания. Преобладаващото мнозинство от средновековните църкви в Карабах представляват развит тип класическа арменска архитектура от XII-XIII век, гравитираща към архитектурната школа на нейната столица Ани.
Според документирани данни от международен мониторинг повече от 27 000 паметника на арменското културно наследство са били унищожени в Азербайджан през ХХ век. От тях само в Планински Карабах има 167 църкви, 8 манастира, 123 гробища и 13 археологически комплекса. Подобна държавна политика не може да се нарече по друг начин освен културен геноцид.
През последните години се разиграха недостойни спекулации около един от най-блестящите паметници на арменската архитектура и особено почитания от арменците манастир Дадиванк, който в Азербайджан някои наричат Худаван, други Худавенг.
В Азербайджан набира скорост чисто политическа кампания за създаване на така наречената автокефална (поместна) албано-удинска църква, отделна както от руската, така и от арменската. Това е претекст за отнемане на всички църкви в Арцах от Арменската апостолическа църква.
Удите, живеещи в Азербайджан, Армения и Русия, сега са енориаши на Арменската апостолическа и Руската православна църква. Лидерът на 3000-членната християнска общност на удите в Азербайджан (и по същество марионетка на режима в Баку), г-н Робърт Мобили, директно твърди, че църквите в Карабах изобщо не са арменски, а албански, и следователно трябва да бъдат отнети от арменците и дадени на църквата на удите. Тъжно е, че през последните години този мит намери подкрепа сред редица свещеници на Руската православна църква!
В края на краищата да се върви по пътя на автокефализацията на Църквата по национален признак означава да се получи конгломерат от слаби, озлобени и враждуващи квазицърковни общности за паство и собственост. Това ли искат онези в Русия, които подкрепят политическия антиарменски проект на Илхам Алиев за създаване на удинска автокефалия?
Днес потомци на древните албанци са редица дагестански народи (предимно лезгините) и християни, живеещи в Азербайджан, Русия и Армения - удите. Според преброяването на населението в СССР от 1989 г. официално има общо 8000 уди. Въпреки това, според някои активисти на удите, броят им по време на преброяването в Азербайджанската ССР е бил умишлено подценен от властите на републиката. Трябва да се отбележи, че някои от удите тогава и сега са живели и живеят в Армения и Русия.
В Армения тези хора са практически неотделими от арменците, като се има предвид преобладаването на арменски имена и фамилии сред тях и общата им конфесионална принадлежност към Арменската апостолическа църква. Между другото, в Армения все още почитат генерал-майор и кавалер на Георгиевския кръст Мовсес Бабаевич Силиков (Силикян), който през май 1918 г. командва Ериванската група войски и печели победа над турския експедиционен корпус в битката при Сардарапат. Силиков (1862-1937) е родом от село Варташен, Нухински район, Елисаветполска губерния, уди по народност, армено-григорианска религия. Така че днес част от удите принадлежат на Арменската апостолическа църква, а за някои се грижи Руската православна църква.
В Азербайджан броят на удите е намалял до 3-4 000 души през последните 30 години, което е естествено, предвид масовото им изселване поради „арменската им идентичност“. Но през последните години в Азербайджан активно се пропагандира митът, че азербайджанците уж са потомци на древните албанци и че удите са най-близките роднини на азербайджанците.
В същото време набира скорост чисто политическа кампания за създаване на т. нар. автокефална (поместна) албано-удинска църква, отделна както от руската, така и от арменската църква. Това няма нищо общо с християнския духовен живот.
ТЕЗАТА, ЧЕ СЪВРЕМЕНЕН АЗЕРБАЙДЖАН Е НАСЛЕДНИК НА ДРЕВНА КАВКАЗКА АЛБАНИЯ, няма нищо общо с историческата действителност. Азербайджанският език принадлежи към тюркско-огузката група. Той има толкова много общо с езика уди, както и с други езици на коренното население на Кавказ, колкото руският има с японския. Тоест нищо! В Закавказието, както вече беше споменато, турците се появяват едва през Х век, т.е. половин хилядолетие след изчезването на албанското кралство. По дефиниция тук не може да има етническа или още повече културна приемственост.
Веднага ще кажа, че народът Уди и неговата твърда привързаност към християнството предизвикват у мен дълбоко уважение и тяхната културна и религиозна автономия в рамките на съвременната азербайджанска държава може да се приветства. Друго нещо е, че днес някои от уди-християните са станали пионки в мръсната политическа игра на шовинистичното ръководство на Азербайджан, което означава „който и да е угодно, само не и арменците!“.
За да допълним "картината" на "християнството" в Азербайджан, ще цитираме разказа на лидера на удинската общност Роберт Мобили, споменат от Никита Шангин, според когото донеотдавна той се е наричал Роберт Барсехович Мобилян. Ето какво казва той в едно интервю за българската информационна агенция "Фокус": Историята на християнството в Азербайджан наброява вече две хиляди години. Появяването на християнството на територията на съвременния Азербайджан неразривно е свързано с името на един от дванадесетте ученика на Иисус Христос – апостол Вартоломей. Именно той е първият, който освети тази древна земя с евангелска проповед. Църковното предание свидетелства за това, че свети Вартоломей е помъчен и приема смъртта вместо Христос в гр. Баку през 71 г. пр. н. е. В центъра на Баку в подножието на Момината кула се намира паметното място, където е пролята кръвта на апостола и това място християните го смятат за свещено в продължение на две хилядолетия. Преди 1936 г. на това място имаше параклис, паметна дъска, върху която беше написано за това. През първото хилядолетие християнството широко се разпростира на Кавказ, на територията, на която се намира съвременният Азербайджан, и през IV век тук е създадена самостоятелна Албанска църква, която просъществува включително до XIX век.