На 5 февруари в Лос Анджелес ще се проведе 66-ата церемония по връчването на една от най-големите музикални награди – „Грами“. В две от номинациите – „Най-добър саундтрак към видеоигри и други интерактивни медии“ и в „Най-добър завладяващ аудиолбум“, четем името на един композитор – Беър Маккриъри. Заслугата да бъде включен в тях е на работата му над музиката към видеограта „Богът на войната: Рагнарок“.
Впрочем тази композитор има зад гърба си сериозен арсенал от авторска музика към такива известни сериали като „Живите мъртви“, „Агентите на Щ.И.Т.“, „Властелинът на пръстените: Пръстените на властта“, „Годзила: Кралят на чудовищата“, „Демоните на Да Винчи“, „Вещерът: произход“, „Бойна звезда Галактика“, „Чужденката“, „Черни платна“, „Професорът и безумецът“ (с Мел Гибсън и Шон Пен)... Всъщност списъкът е доста дълъг. Във филмографията на твореца има над 35 проекта, повечето мащабни и като кинематография, и като внушение. Всички тези филми и сериали – предимно в жанра на научната фантастика, фентъзито или ужасите, но и екшъна, се радват на световна известност и безспорен дял за това има музиката, която е важно допълнение за въздействието върху зрителите.
Беър Маккриъри започва кариерата си като един от последните ученици на Елмър Бърнстейн – легендарен композитор в киното. С него си сътрудничи повече от десет години, като запознанството им е доста случайно и неочаквано, но напълно преобръща живота на бъдещия блестящ композитор.
Беър Маккриъри се ражда през 1979 г. в САЩ в семейството на професора от Хавайския университет Джей Маккриъри и писателката Лаура-Ан Калпакян. Впрочем нея няма да я срещнете под това име, защото тя е повече известна с псевдонимите си Джулиет Фицджерълд и Карена Джей Грей.
Лаура-Ан Калпакян се ражда в Лонг Бийч, Калифорния. Майка й Пеги Калпакян е родена през 1922 г. в Константинопол. Рожденото й име е Бакратухи – в чест на арменския княз Бакрад (от династията на Бакратидите). През 1923 г. семейството напуска пределите на Турция, бягайки от гоненията над арменците и се установява в САЩ. Там по-късно Пеги се жени за техническия представител Уилям Джонсън. Ето какво пише тя в мемоарите си: „И двамата ми родители са израснали арменци в Турция, в Османската империя. Семейството на баща ми беше от Мерсин, пристанище на Средиземно море. Семейството на майка ми е от Мараш. По време на Геноцида над арменския народ и двамата живеят в Адана, в Югоизточна Турция. Баща ми Харутюн Калпакян е роден през 1887 г. Майка ми Хайгухи Кулаксузян е родена през 1901 г.“. През 1915 г. родителите на Хайгухи са убити, а тя се спасява благодарение на това, че учи в Американското мисионерско девическо училище, където получава добро образование за времето си, говори четири езика. През 1917 г. се омъжва за Харутюн Калпакян – родолюбив арменец, живо интересуващ се от политика и история. За неговия патриотизъм говорят имената на двете им момичета. Ако по-малката е наречена Бакратухи, то първата носи името Ангахухи (независимост).
За младото семейство е опасно да остане в Адана и затова се мести в Александрета (днес Искендерун), а после в Константинопол. В началото на 20-те години на миналия век фамилия Калпакян се установява трайно в САЩ, където половин век по-късно ще се роди и Беър.
Що се отнася до майката на бъдещия композитор – Пеги, тя се дипломира с бакалавърска степен през 1967 г. от Калифорнийския университет в Ривърсайд. Започвайки кариерата си като социален работник, получава магистърска степен от университета в Делауеър през 1970 г., защитава докторска дисертация по литература от Калифорнийския университет в Сан Диего през 1977 г. Автор е на доста книги, като видимо има предпочитание към мемоарите. Печели наградата Pushcart, както и тази на Pacific Northwest Booksellers Association. Впрочем това е първата награда за американска писателка от арменски произход.
Толкова за арменските корени на Беър Маккриъри. А сега да се върнем към неговата музикална кариера, която както се вижда, е забележителна. По-голямата част от годините си на формиране прекарва в Белингам, Вашингтон, където завършва гимназия през 1997 г. В това заспало пристанищно градче 16-годишното момче си представя как създава музика и дори в главата му се въртят филмите, чиято музика мечтае да напише. Има си разбира се, и фаворити. Накъде по това време Бърнстейн акостира с лодката си там и случайно – както много подобни такива, в които обаче има и нещо закономерно, двамата се срещат. Беър все още не знае, че този човек е една от легендите във филмовата музика, маестрото обаче разпознава у амбициозния гимназист страстта му да разказва музикално истории. Насърчава го да учи композиция в USC School of Music в Лос Анджелис. И когато младежът е приет в училището, той го взима под своето крило. Две десетилетия по-късно неговото протеже потвържава, че инстиктът не го е подвел и доказва, че е един от най-гъвкавите и търсени композитори в индустрията.
„Форбс“ преди време обяви, че „като композитор, подходът на Маккриъри е един от най-впечатляващите в съвременния Холивуд“. Успехът на композитора не се дължи само на таланта му, а и на впечатлюващата му прецизност и трудолюбие. Самият Беър разказва, че за написването на музиката към видеоиграта „Богът на войната: Рагнарок“, много щателно се е заел да изучава музикалните традиции, фолклора на скандинавските народи.
Маккриъри е пианист с класическо образование и самоук акордеонист. Над проектите си работи упорито, изучава героите и съобразно техния характер и сюжета създава своята музика. Всъщност той е още твърде млад и зелен, както се казва, когато му се налага да нагази в дълбокото. След като през 2002 г. завършва образованието си, на следващата година той вече работи под ръководството на основния композитор на тричасовия минисериал, който излиза през 2003 г. като въведение към поредицата „Бойна звезда Галактика“. И когато сериалът е приет, Гибс решава да не посвещава пълно работно време на редовната продукция, така че Маккриъри се оказва единствения композитор. Той работи по сериала, докато не стига до края си през 2009 г., т.е. създава музиката на над 70 епизода. Към днешна дата са издадени шест албума със саундтрака на „Battlestar Galactica“, които събраха не само одобрението на критиците, но и се радваха на търговски успех. Саундтраците за втори и трети сезон се класираха сред 30-те най-добри продажби на музика на Amazon.com още в първите дни от пускането им.
Беър Маккриъри работи по „Crip Camp“, номинирания за Оскар документален филм за движението за граждански права на хората с увреждания, продуциран от Барак и Мишел Обама. Негови са и хитовете на Universal студио във филмите „Blumhouse Freaky“ и „Happy Death Day“. И ако трябва да продължим със списъка на проектите, реализирани от талантливия музикант, то трябва да се споменат анимационният филм на Paramount „Paws of Fury: The Legend of Hank“, приключенският филм на Netflix „Rim of the World“ на режисьора Мак Джи, както и научно-фантастичната драма на Ан Хатауей „Colossal“, анимационният филм на Netflix „Animal Crackers“, биографичният филм на Дани Стронг за Джей Ди Селинджър „Rebel in the Rye“, документалният филм „Unrest“...
След като влиза в света на видеоигрите, те му носят престижните награди BAFTA и DICE за впечатляващия резултат на хита „Богът на войната“ на Sony Playstation през 2018 г. Другите заслуги на Беър във видеоигрите включват Call of Duty: Vanguard на Activision, за което беше номиниран за Грами, преживяването с виртуална реалност на „Star Wars: Tales from the Galaxy's Edge“ и „ Assassin's Creed Syndicate“ на Ubisoft.
През последните години Маккриъри става все по-известен за своите музикални иновации. Той спечели награда Emmy за изключителната основна тема към епичното историческо фентъзи на Дейвид С. Гойър „Демоните на Да Винчи“. Самата тема е внимателно изграден палиндром (звучи еднакво напред и назад), предизвиквайки музикална почит към собствените писания на Да Винчи. Неговата музика за епичния „Foundation“ е оркестрирана около персонализиран софтуер, вдъхновен от математическата предпоставка на шоуто. Музикантът също получи номинации за Еми за работата си по пиратската драма „Черни платна“. Музиката му за „Агентите на Щ.И.Т.“ на помогна да се проправи пътят за завръщането на голямата оркестрова музика към телевизията. Два пъти е награждаван от колегите си за „Композитор на годината на ASCAP – телевизия“. Неговото разнообразно творчество вдъхнови The Ringer да обяви през 2023 г Маккриъри за 23-тата най-категорична „мечка“ в популярната култура!
„...Сред първите партитури, които хванаха ухото ми, бяха „ Завръщане в бъдещето“ от Алън Силвестри, „ Империята отвръща на удара“ от Джон Уилямс, „Голямото приключение на Пи-Уи“ от Дани Елфман. Може би дори, наистина далеч назад, „Поличба“ от Джери Голдсмит. Това са всички композитори, които започнах да следвам, със сигурност, докато бях на 10 или 11. Гледах всеки филм, който можех да намеря, само за да чуя музиката на един от любимите ми композитори. Определено следях кариерите им по начина, по който всички мои връстници биха следвали актьор или спортист“, споделя в едно от множеството си интервюта Маккриъри.
Творецът обича да си сътрудничи с артисти от целия музикален спектър – с мултиплатинения артист Hozier, за да създаде „Blood Upon the Snow“ за „God of War: Ragnarök“, с многократната носителка на „Грами“ Фиона Епъ , която изпя песента му „Where the Shadows Lie“ във „Властелина на пръстените“, с легендарната певица Шинейд О'Конър по основната тема от седмия сезон на „Outlander“. Маккриъри се радва на вълнуващо музикално сътрудничество с изпълнители катоШърли Менсън („Гарбидж“), Серж Танкян („Систем оф а даун“) и Скот Ян („Антракс“).
Освен това Беър никога не се задоволява да работи само в затъмнено студио или предпианото у дома. Радва се да се изявява и на концерти. Дирижира своята музика из цяла Северна Америка и Европа, участва в Международния фестивал за филмова музика в Убеда, Испания, композира концертни поръчки за Calder Quartet и Getty Center, за Хагската филхармония и балет в Германия, за Сиатълския симфоничен оркестър и Golden State Pops Orchestra. И тук списъкът е впечатляващ
Уникалният композитор твърди, че винаги ще гледа назад с благодарност към деня, в който за първи път се е срещнал с Бърнстейн. „Напътствията на Елмър бяха дар, който никога не мога да върна“, каза Маккриъри. И допълва: „Но ще прекарам живота си в опити да го направя“.
Творецът смята, че композиторите Джери Голдсмид, Елмър Бърнстейн, Дани Елфман, Енио Мориконе, Джон Уилямс и Шърли Уокър са ключови за неговото израстване. Те са неговите герои, докато расте и сега, когато той самият е вече додсатъчно известен, за да бъде следван от по-младите си колеги. Маккриъри признава още, че и съвременни композитори като Ханс Цимер продължават да вдъхновяват растежа му.