Навярно засега е раничко за подобна формулировка, но рано или късно светът ще се адаптира към потока от санкции, както ние привикнахме към незаконната кавказка блокада, продължаващавече три десетилетия. И никой не се интересува от факта, че за това време животът ни поскъпна скокообразно и се усложни именно поради тази блокада. Ако външното откъсване на Армения от морето, железниците и вътрешното лишаване от националния въздушен превозвач, енергийната сигурност, постоянните лъжи около международната магистрала Север-Юг, новата атомна електроцентрала, общоарменската банка не са санкции, тогава какво са?
Можете ли да си спомните поне една забележка, да не говорим за санкции, по отношение на тези, които ни блокираха, на техните покровители и тези, които имаха конкретна полза от това? Имаше ли санкция, която да постави на мястото й онази страна членка на НАТО, която погълна перлата на световната цивилизация „Света София“? Трябва ли и Турция да бъде нападната, за да бъде приета в Европейския съюз? Помните ли какъв дял иска Ердоган от глобалната борса за санкции.
Или пък трябва да припомним флирта с Баку: на кой бряг на реката да минем – десния или левия? Да, санкциите водят до хаос, но не без възможности. Бедствието е да не се виждат тези възможности. В продължение на тридесет години ние плащаме висока цена не за намирането на врагове, както се случва сега, а за поддържането на обикновената християнска визия. Не сме си представяли, че територията ни, наречена евразийска, днес ще бъде еквивалентна на фар. Това е отговорът на въпроса защо в този ураган руснаци и украинци се втурват заедно към християнска Армения․․․