Събраните от базара средства ще послужат в подкрепа на нуждаещите се от Арцах
Дните около Рождество Христово някак си естествено настройват за добри дела, за благотворителност, за отзоваване на покана към оказване на помощ на нуждаещи се. От години в София се организират благотворителни коледни базари и техни домакини обикновено са отдадените дами на Арменско благотворително дружество ХОМ, чийто клон носи названието „Кътутюн“, сиреч „милосърдие, състрадание“. Тази година не направи изключение и членовете му отново се постараха да изпълнят масите с интересни, разнообразни и безспорно вкусни кулинарни изкушения – предимно арменски, но не само.
Този път обаче базарът бе доста по-пъстър, по-богат и дори по-празничен. А причината – прекрасно направените от сръчните ръце на жени от Арцах разнообразни предмети: от плетени детски играчки (мечета, зайчета, жирафчета, магаренца), през уникално изработени шоколадови цветя, до ръчни рисувани платнени торби с арменски букви и орнаменти, облечени в арменски носии кукли (направени от житни класове), декоративни калъфки за възглавници с коледни елементи, обложки за книги, плетени детски дрешки. Имаше още и декупажни коледни свещи, новогодишни картички, забавни детски шапчици, арменски сушени плодове, пакетирани арменски сладки с марката „Аги“ (специална селекция). Със сигурност пропускам нещо... Всички това беше допълнено и от най-различни нашенски и ненашенски сладкиши, соленки и други кулинарни изненади: баклави, постни сарми, банички с месо, джинджифилови бисквитки, торти, брауни, мафиш, анушабур, хариса, хоровац... И тук списъкът е доста сериозен. Но не количеството е от значение – то беше внушително. Важно бе желанието за включване в начинанието, а то наистина го имаше.
Съдбата на арменците от Арцах, които принудително станаха изгнаници, наложи им се скорострелно да напуснат родината си, домовете си и буквално с нищожен багаж да бягат към Армения, към неизвестността, към началото на живот с много неясноти и лишения, не спира да вълнува. Поне онези, които наистина преживяват, макар и отдалеч, трагедията на тези хора и искат да им бъдат полезни, дори и с нещо на пръв поглед малко. Тази загриженост бе причината, която накара момичетата от арменската школа за танци „Наири“ в София да се нагърбят с нелеката задача да организират благотворителен базар. И разбира се, всички събрани средства да бъдат насочени към Армения, към живеещи там арцахци, за да покрият част от потребностите им. За целта бе нужно да се осигурят достатъчно привлекателни предмети за продажба. А каква по-добра идея от тази, те да дойдат от самите хора от Арцах?!
Хореографът на „Наири“ Емма Шахинян и сестра й Лилит успяха да се свържат с жени от Арцах, които умеят да рисуват, плетат, шият и да изработват най-различни красиви предмети. Така те стигнаха до няколко талантливи, упорити и силни дами, които въпреки че бяха преминали през ужаса на войната, наложена им от Азербайджан, въпреки че се оказаха прокудени от родината си, не загубиха усета си към красивото и вярата си в доброто. Доставянето на техните изделия не беше лесно, но момичетата намериха път и за това. Дори се наложи Емма да замине за няколко дни до Ереван и да напълни куфар с част от изработеното, за да бъде всичко навреме в София за базара.
Така позитивизмът и творческият потенциал на даровитите арменки от Арцах стигна и до нас. Всяка от тези жени – Вероника (на 28 г., родом от Степанакерт, завършила „Финансов контрол“); Аксана (родена в Степанакерт, завършила Арт-университет „Гюрджян“); Лилит (от Степанакерт, на 30 г., филолог), които плетат чаровни детски играчки; Анжела (на 68 г., от Степакерт), която изработва плетени детски дрешки; Кристина (от с. Карин Так, губи дома си по време на войната от 2020 г.), която плете прекрасни детски шапчици; Рина (от Степанакерт, филолог и преводач от английски, руски и арменски), която изготвя удивителни цветя от шоколад, присъства чрез изкуството си на базара, който премина на 17 декември при огромен интерес. Беше истинско удоволствие да се видят всички тези изделия, в които те са вложили цялата си любов и сила за живот.
Салонът към арменската църква „Света Богородица“ за миг се превърна в своеобразна изложбена зала с всички тези великолепни предмети. Гледах как момичетата от „Наири“ и техни приятели с внимание и старание подреждаха „витрините“, колко бяха въодушевени и ентусиазирани. Беше истинско удоволствие да се видят толкова млади хора, отдадени на идеята да помогнат. Постепенно започнаха да се трупат по масите и кулинарните изкушения, направени специално за благотворителното начинание. Подреждаха се с внимание и старание приготвени най-разнообразни сладки и солени вкусотии. А после заприиждаха и купувачите, които се спираха пред масите, чудейки се от кое по-напред да си купят. Разбира се, най-голям интерес имаше към храните, но и този към различните ръчни изделия не беше малък. Нещо повече, част от тях бяха продадени дори предварително, благодарение на анонсите преди събитието. Затова онези от нас, които си харесаха по нещо, си го поръчаха и сега сме в очакване да си получим нещата. Ясно е, че и в бъдеще връзката с жените от Арцах ще се поддържа, както и тази с онези, на които предстои да се окаже подкрепа със събраните средства, които достигнаха сумата от близо 7000 лева.
Към нея ще се добави и част от парите, събрани от дамите от ХОМ, в резултат на продадените от тях кулинарни изделия и новогодишни играчки, изработени от Шени Стефанова и Манушаг Куюмджиян.
За добрата организация на събитието своя принос даде и Църковното настоятелство към храм „Света Богородица“, което не само подкрепи начинанието, но и осигури всичко необходимо, за да бъде то на ниво.
Преди базара в столичната арменска църква се отсужи неделната литургия от протойерей Кусан Хадавян, който в проповедта си отдаде нужната дан на внимание към един от почитаните арменски светци – сурп Агоп. Духовникът говори за деянията му. Тази година Арменска апостолическа църква отбеляза деня на Сурп Агоп Мъдзпъна Хайрабед на 16 декември. Не се знае точната дата на раждането му, известна е само годината на смъртта му – 338 г. Светецът получава образованието си в Кесария (Кападокия) заедно със свети Крикор Лусаворич (Григорий Просветител). Известен е с безукорния си живот, а с делата си печели широка популярност. Антиохийския патриарх Мелатий го ръкополага за епископ на Нисибин (Мъдзпин), откъдето идва и прозвището му. За него се разказва, че когато персийският шах Шабух обкръжава Нисибин, който се намира в арменска Месопотамия, градът устоява цели 70 дни благодарение на взетите от духовника мерки.
През 325 г. св. Яков Нисибински присъства на проведения в Никея първи Вселенски събор, където 318 известни отци редактират „Верую“-то. Той е и първият в историята, който се осмелява да се изкачи на планината Арарат. Посвещения за него пишат Крикор Нарегаци и Нерсес Шнорхали. Много арменски църкви по света носят името на светията. У нас той е патрон на храма в Ямбол. Празникът на този светец се почита на първия или втория съботен ден през първата половина на месец декември.
Вартануш Топакбашян