Пътят на един икономист от точната наука до създаването на истории
В скоро време на книжния пазар ще излезе поредният роман на писателя Марк Арен (Карен Маркарян) „Отново за любовта“. Той е посветен на известния западноарменски писател, поет и лекар Рупен Севак и разказва за любовта между него и съпругата му Яни.
Следващият
проект на твореца ще бъде посветен на 44-дневната война в Арцах. Един от главните му герои ще е арменец, а другият – азербайджанец. На военните действия е решил да посвети само една страница, а цялата история ще разказва за човешката трагедия, която винаги следва след война.
Всъщност бизнесменът Карен Маргарян, който живее в Москва, е специалист по информационни технологии. Той е икономист, учен, доктор на икономическите науки, заема поста на директор на Националния институт за глобални технологии. Въпреки издадените вече няколко романа, той не е член на Съюза на писателите. Първата му книга излиза на бял свят през 2009 г. Романът е озаглавен „Там, където цъфтят дивите рози“ и с появата си се нарежда сред бестселърите. Оттогава насам е преиздаден пет пъти.
„Тъй като не съм професионален писател, реших да открия свой стил, който наричам авантюризъм. Взимам няколко известни исторически персонажи, оставили следа в историята и смесвам техния свят с този на моите измислени герои. И тъй като те общуват с исторически личности, също отчасти се превръщат в реални“, разказва Марк Арен.
Един от известните му романи, който също се радва на широк интерес, е „Вил-Еврар“. Става дума за психиатричната клините, където Гомидас прекарва последните години от живота си. Авторът е убеден, че творбата обезателно трябва да се екранизира и филмът да получи международно признание. В романа главните герои са младият психиатър Забел, която е лекуващ лекар на Гомидас и нейният ръководител проф. Дюпон – главен лекар и собственик на психиатрията. Но на втори план има още два важни образа – самият велик арменски композитор и гениалният шахматист Шпилмахер – измислен персонаж, който живее с него в болницата. „Поставяйки двама гении на едно място, исках да свържа съдбите на два народа – арменците и евреите. Но ми беше нужен исторически факт, който някак да свърже Геноцида над арменците с Холокоста и да обоснове присъствието на вартабеда и шахматиста в една болница“, казва писателят, споделяйки за подхода си към писането. Арен твърди, че докато работи над тази книга, стига до интересно историческо откритие. Съществувал е реален исторически персонаж – професорът от психиатрията Фостер, който внушава на Хитлер идеята за неговата свръхличност и по този начин той обрича на гибел милиони свои сънародници. Още по-любопитното е, че именно този лекар със свидетелствата си пред съда спасява от наказание арменският отмъстител Сохомон Техлерян.
Герои на „Вил-Еврар“ освен Гомидас и Шпилмахер, са още един шахматист – Алехин, композиторът К. Сен-Санс, както и психиатърът Едмонд Фостер. И тъй като тази част от живота на великия арменски духовник и фолклорист е покрита с тайни, според Карен Маргарян няма никакви доказателства за това, че съдбата на истинските и измислените герои не се пресича по поднесения от него начин. И поради тази причина никой не може да отрече, че разказаната от него история не съответства на действителността…
Според директора на компанията „Букинист“ Хачик Варданян, „авторът гледа на всичко, на Геноцида, от друг ракурс, а Гомидас носи чертите на художествен персонаж“. Той смята, че това никой друг не е разглеждал под подобен ъгъл и това има огромно възпитателно значение за младото поколение.
А сега нека да видим кой е Марк Арен – писателят и ученият?
Той завършва Ереванския научно-изследователски институт. Докато работи през 1976 г. над дипломната си работа, е наясно, че ще започне да работи като проектант на математически машини. По това време, заобикаляйки забраната на САЩ, Съветският съюз успява да се сдобие от Индия със супер-компютър, марка IBM. Когато американското правителство научава за придобивката, се вдига голям шум. То заявява, че Русия може да промени машината. Така и става – въпросният модел е променен, за да се отличава от американския. Решението е секретно, но стига до „кулисите“ на института, който бъдещият учен завършва и който е по-известен с името „Мергелян“. Узнавайки за тази тайна Карен започва да си мечтае да направи откритие и да „натрие носа“ на янките. „Започнах да живея с тази идея. Заедно с моя ръководител Чахоян разработихме вариант за контрол над оперативната памет на компютъра, който по своите показатели превъзхождаше американския. След много години този факт бе признат и от специалистите на IBM.
Преподавайки в Инженерния университет, бях увлечен от изследването на сложните системи. Подобни нелинейни системи винаги са били свързани с проблема за решаване на многобройни уравнения, което кара Белмън да ги нарече „Проклятието на измерението“. Затова учените бяха принудени да пренебрегнат подсистеми и променливи, които на пръв поглед изглеждаха не толкова важни. Много от тези елементи не могат да бъдат взети предвид поради слабото им въздействие. Обаче, взети заедно, те драматично промениха естеството на проблема. Успях да се отърва от това проклятие дотолкова, че в деня на защитата на моята научна дисертация председателят на комисията, обобщавайки резултатите, отбеляза, че методът на Белман ще бъде приложен при изследването на определени системи“. Това разказва Маргарян за началото на своя професионален път.
А в началото на 90-те години в един немски университет той започва да се увлича по непознатата дотогава в Съветския съюз и непривичната теория на антикризисното управление. След като се връща, разбира, че новата му специалност скоро ще стане изключително търсена. Така поема икономистът, но след време открива и друга страст, започва да се увлича по писането. „Първоначално се занимавах с точни науки, но това не позволи на творческото ми мислене да се развие. И разбрах, че трябва да се занимавам с литература. Не знаех нотите, за да пиша песни, но знаех буквите и реших да пиша“, признава писателят. От момента, в който избира, че ще се отдаде на творчество, до днес изпод перото му са се родили над пет романа – „Там, където се раждат дивите рози“, „Реквием за Юда“, „Квартет“ и други.
На въпроса каква е формулата за живота на Марк Арен, той отговаря: „Вярвам, че стойността на един човек е в това, което може да даде на другите, а не в това, което е постигнал. Затова се стремя да бъда стойностен човек, а не успял“. И смята, че умението на човека, който създава нещо,е да може да открива красивото в обикновеното.