"Прави филми и мълчи" – така е озаглавил своята мемоарна книга един от най-ярките съвременни представители на игралното и документалното кино. Неговото име е Ардавазд Пелешян, а разказаното от него видя бял свят със съдействието на арменското министерство на образованието, науката, културата и спорта. Авторът поднася на бъдещите си читатели паметни епизоди от своето детство и юношество, от младежките си години и продължавайки нататък, проследява целия си живот и творческа дейност. Тази много интересна работа е фокусирана не само върху филмовата публика на световноизвестния режисьор. Благодарение на художественото мислене и умението на документалиста да разказва с тънък хумор, книгата може да представлява интерес и за по-широк кръг читателска публика.
Неотдавна (в края на 2021 г.) Ардавазд Пелешян за пореден път бе почетен от своите колеги в киното. По време на Амстердамския международен фестивал на документалното кино се състоя вечер, посветена на майстора. В негова чест бе и премиерата на последния му филм – "Природа", над който той работи няколко години. В рамките на киносъбитието той бе отличен с наградата "За творчески достижения" за своя неоценим принос в сферата на киното в световен мащаб.
Режисьорът не успя да получи лично отреденото му признание поради здравословни проблеми, така че наградата бе дадена на директора на музея за съвременно изкуство "Картие" в Париж Ерве Шандес и на режисьора Андрей Уджика, за да му я предадат. IDFA-а (The International Documentary Film Festival Amsterdam) – международният фестивал за документално кино № 1, се провежда в Нидерландия от 1988 г. А Life achievement award ("За творчески достижения") е специалната му награда, давана за изключителен принос в киноиндустрията.
Наричат Пелешян "велик експериментатор" и "гений на документалното кино". А той самият обича да повтаря: "Много хора говорят за феноменалността на моята работа, въпреки че самият аз не виждам никакъв феномен. Според мен времето е срещу мен, а киното е срещу времето".
Той не е просто документалист и изключителен режисьор-новатор, той е гласът на поколенията, жива легенда. Ражда се на 22 февруари 1938 г. в арменския град Гюмри. През 1963 г. постъпва да учи във факултета по режисура на ВГИК (висшия руски институт по кинематография) и още тогава се заговаря за неговия талант. В средата на 60-те години на миналия век като студент той получава и първите си отличия за своите филми "Планински патрул", "Земята на хората" и "Начало". Но голяма част от зрителите научават за него от единствената му актьорска роля.
През 1969 г. Пелешян се въплъщава в образа на един от централните герои в култовата работа на режисьора Хенрих Малян "Ние и нашите планини". Още в началото на лентата бива заколен овена на неговия герой Реваз и оттам нататък се разгръща повествованието. Паралелно с работата пред камерата Пелешян завършва една от своите основни режисьорски творби – филмът-есе "Ние" ("Мы"), която представлява поетична история за арменския народ и където разказът тече на фона на музиката на Арам Хачатурян.
Даровитият творец влиза в историята на киното като изобретател на т.нар. "дистанционен монтаж". Така светът научава за великия експериментатор. На киноспециалистите Пелешян е познат като теоретик, който тласка развитието на теорията на монтажа – процес, започнат от видните руски режисьори Дзига Вертов и Сергей Айзенщайн. Пелешяновата теория, описана в книгата му "Моето кино", днес се изучава в множество киношколи. Тя влиза и в задължителната програма на обучението във висшето московско училище за кинематография. Много изявени съвременни кинорежисьори смятат неговото изкуство като пример за подражание, а френското списание „Кайе дьо синема“ го провъзгласява за един от най- великите кинематографисти на нашето време.
Излезлите на екран след "Ние" филми – "Обитатели", "Годишни времена" и "Нашият век" превръщат арменския творец в жив класик. Друг легендарен арменски кинорежисьор – Сергей Параджанов, го нарича "един от малцината истински гении в киното". "Ако аз произвеждам искри, то Пелешян прави кълбовидни мълнии" – така определя мястото на Пелешян видният американски документалист Годфри Реджио.