Миналата година се навършиха точно сто години от времето, когато бе ликвидиран престолът на Арменската апостолическа църква в киликийския град Сис в резултат на осъществения от властите на Османската империя геноцид над живеещите в състава й национални малцинства, в частност – арменците.
Век след тази трагедия Киликийският арменски католикосат отчетливо заяви за решимостта си да изиска от турското правителство днес да бъде възстановено правото му на собственост по отношение на незаконно експроприираното имущество на църквата. По този въпрос католикос Арам I излезе със заявление.
На 25 ноември 1921 г. патриарх Сахак II е принуден да изпълни условията на ултиматума, представен му от турските военни, и заедно с цялото си паство напуска столицата на Киликийска Армения. Има неоспорими доказателства, че военните не са действали по своя инициатива, а са изпълнявали заповед на висшето политическо ръководство на Османската империя. Известният турски историк и юрист Танер Акчам открива в архива телеграма, която министърът на вътрешните работи Талят паша изпраща до Джемал паша, който по това време е командир на 4-та полева армия. Съобщението съдържа заповед за конфискация на имуществото на Патриаршията и за депортиране на католикоса и всички свещеници. В тази връзка Танер Акчам изпрати отворено писмо до турския президент Реджеп Тайип Ердоган. В него ученият основателно отбеляза: „От 1948 г. този вид действия се наричат „геноцид “. Може да не сте наясно, но ние знаем за това. Казвате, че турският народ не е извършил геноцид. Тогава трябва да изясните кой го е извършил? Кой са били тези хора? …“.
Няколко години след прогонването на киликийските арменци, катедралата на Сис и резиденцията на арменските патриарси са напълно разрушени. По това време католикос Сахак, заедно с малка група свещеници, обикалят съседните страни в търсене на място, удобно за основаването на своя католикосат. Йерусалим, Алепо, Никозия... През 1930 г., девет години след напускането на Сис, киликийският патриаршески престол е основан в предградието на Бейрут – Антилиас, където действа и до днес.
Във връзка с годишнината от унищожаването на престола в Сис, Католикосатът на Великия дом на Киликия излезе с официално съобщение: „Оставайки верни на свещеното наследство на Католикос Сахак, ние заведохме дело в турския съд с искане да върнем имуществото на Католикосата на неговия законен собственик. Съдебният процес продължава “.
Още преди осем години беше официално обявено началото на работата по изготвянето на пакет от документи, предназначени да обосноват правно исканията за връщане на владенията на Светия престол в древната столица на арменска Киликия. За това бяха привлечени авторитетни експерти, специализирани в международното право. Сред тях беше и известният руски международен адвокат Юрий Барсехов, който малко преди смъртта си успя да завърши работата по материалите, които трябваше да легнат в основата на съдебния иск.
С ответната страна всичко е ясно. Това е правителството на Турция като правоприемник на Османската империя. Но относно това към коя правна инстанция би било правилно да се адресира искът, бяха налице различни мнения. Въпросът бе дали да е към Международния съд на ООН, към Хагския международен наказателен съд, към Европейският съд по правата на човека, към Конституционния съд на Турция или някое от съдилищата на западните държави…
В резултат е взето решение като начало искът да бъде подаден към турската Темида. Да помогнат в това дело се заеха прогресивни представители на истанбулската интелигенция. Сред тях е и известният в Турция адвокат Али Елбейоглу, който неотдавна издаде книга-пособие в помощ на арменците, искащи да си върнат незаконно отнетите от техните предци имущества. В съставянето на иска участва и Бендал Джелил Езмън, който стана известен с това, че се обърна към турския магистратски съд с искане „да се признае Геноцидът над арменците и да бъдат осъдени виновниците за организирането им – Талят паша и неговите съратници“.
Киликийският патриарх Арам I не таи особени илюзии относно безпристрастността на турската Темида. „Ако спечелим процеса, това ще бъде победа за нашия народ, нашата родина и нашата църква. Ако ни откажат, ние така или иначе ще спечелим, защото с този опит ще покажем както на държавата, извършила геноцида, така и на международната общност, че арменският народ винаги ще защитава правата си, независимо колко години са минали“, каза висшият духовник, коментирайки завеждането на делото. Заявлението, към което е приложен пакет документи от 100 страници, бе внесено за разглеждане в Конституционния съд на Турция. Полученият отговор бе изложен на 20 страници, но същността се свежда до следното – Конституционният съд на Турция не може да приеме иска за разглеждане.
Експертите обаче потвърдиха, че заключението е абсолютно незаконосъобразно. Решено е отказът да се оспори в Европейския съд по правата на човека. Съдът в Страсбург е единствената инстанция, която досега успя да принуди турското правителство да обезщети арменците за незаконно отнетата им собственост. В обективността на европейските съдии няма съмнение. Но въпросът е, че според устава на ЕСПЧ жалба може да бъде разгледана от него само, ако искът е минал през всички инстанции на съответната националната съдебна система. Имайки предвид това обстоятелство, е трудно да се спори със заключението на съдиите в Страсбург, които отказаха да разгледат жалбата на Киликийския католикос.
За да бъдат спазени всички изисквания на ЕСПЧ, през 2021 г. Киликийският католикосат заведе дело в турския първоинстанционен съд. Не е трудно да се предвиди каква ще бъде присъдата му. Но след като тя бъде протестирана в Касационния съд и се получи същия отговор, ще бъде възможно да се обжалва отново в Страсбург, като вече се разчита на факта, че ще бъде даден ход на делото. Разбира се, всичко това ще отнеме много време, но пътят трябва да се измине по правилата.
Както можеше и да се очаква, турската Темида проточи нещата. Разглеждането на иска в съда от първа инстанция беше насрочено за 21 април 2021 г., само че заседание не се състоя. На адвокатите на ищеца бе казано, че процесът е отложен за ранната есен. Вече тече 2022 г., но процесът още не е започнал. Явно производството ще се позабави.
Какво ще даде на арменците по света този съдебен процес? Ясно е, че поставената задача не се ограничава само с решаването на въпроса за възстановяването на правото на собственост на Киликийския католикосат относно незаконно отнетите храмове, земеделски участъци и други постройки. „Ние осъзнаваме политическия характер на последиците от нашето искане. Знаем, че съдът ще открие пред нас нови перспективи за глобален процес за предявяване на справедливи искания по съдебен път“, коментира в интервю католикос Арам I, дадено в края на отминалата година. Той не произнесе думата „геноцид“, но за всички е безкрайно ясно, че удовлетворяването на подадения иск неизбежно ще повлече след себе си въпроса за причините, довели арменците до загубата на тяхната собственост. Така че темата за отговорността на Турция за причинения преди повече от 100 години геноцид ще възникне от самосебе си. И в Анкара добре разбират това. Затова и протакат делото в съда. Но рано или късно то ще стигне до Страсбург и тогава ще стане неизбежна правната оценка на събитията от 1915 г. с всички произлизащи от това политически последици.