„Днес целият арменски народ, с обновена вяра и надежда, отбелязва историческо събитие – обявяването на независимостта на Република Арцах.
Кой не помни героизма на нашите бойци и вярата на народа на Арцах, изкована с кръвта на нашите мъченици преди повече от 35 години, в борбата за свобода и независимост? Кой не помни дългогодишната колективна борба за укрепване на държавността на Арцах с активното участие на всички арменци? Кой е забравил огромната работа, извършена от троицата Армения-Арцах-Диаспора, в името на една обща свята цел – укрепване на независимостта на Арцах?“, отбеляза той.
Католикосът припомни, че де факто днес арменците изгубиха независимостта на Арцах и той бе подложен на етническо прочистване. „Нашите църкви, манастири и исторически и културни паметници – плодове на творческия дух, културния гений и духовните чувства на народа на Арцах – са станали обект на вандализъм от страна на врага. С други думи, Арцах е подложен на планиран и систематичен акт на геноцид. Ето как, в съответствие с нормите на международното право, трябва да се квалифицира насилствената окупация на Арцах и депортирането на арменското му население“, припомни той.
Продължавайки, духовният лидер на Киликийския католикосат, каза, че макар сега Арцах да не е арменски, „не сме загубили и няма да загубим надеждата да възстановим Арцах със земята, народа и правото му на самоопределение“. „Колкото и неблагоприятни да са настоящите обстоятелства, историята не е замръзнало състояние, а процес на непрекъсната промяна. Ако днешните геополитически условия не са благоприятни за възстановяването на независимостта на Арцах, утре те могат да се променят драстично. Трябва да бъдем бдителни и последователни. Светото писание казва: „Надеждата не посрамва“ (Рим. 5:5). Трябва да се държим за тази надежда, подкрепени от вярата на нашия народ и непоколебимата воля да се борим за правата си“, се казва още в посланието му.
Според католикос Арам Първи възстановяването на независимостта на Арцах е неразделна част от свещената кауза на арменския народ и не трябва да бъде забравен. Духовникът декларира, че „вярата и волята на арменците от Арцах да живеят свободно трябва да се превърнат в ежедневна, целенасочена борба“.
„И днес, отбелязвайки деня на провъзгласяването на независимостта на Арцах, нека: си спомним за всички наши мъченици – известни и неизвестни, които проляха кръвта си за провъзгласяването и запазването на независимостта на Арцах;
- да си спомним за нашите сънародници в азербайджанските затвори, които служиха предано на своя народ;
- да си спомним за всички хора от Арцах, които бяха насилствено прогонени от родината си, и да застанем с тях в справедливата им борба за възстановяване на правата им“.
Завършвайки обръщението си католикосът подчерта: „Да помним означава да не забравяме. А да не забравяме означава да се борим за всички онези свещени ценности и идеали, за които нашите скъпи синове на Арцах са живели, борили са се и са умирали“.