Номинирана е 14 пъти за престижния „Оскар“, получава 
мечтаната статуетка пет пъти – за дизайн на костюми. Има обаче и много други значими отличия, сред които и театралната награда „Тони“. Била е любимата дизайнерка на легендарната Елизабет Тейлър и автор на сватбената й рокля, когато за първи път актрисата се омъжва за Ричард Бъртън. Предпочитаните от нея цветове, които най-често използва в работата си, са червено, розово и оранжево. Нейният изключителен усет към модата, към дизайна, към дрехите намира израз в повече от 80 холивудски филми, театрални, оперни и балетни спектакли. Тя изработва костюми още и за Нюйоркския градски балет, работи като художник по декорациите и костюмите за Руския балет на Монте Карло, както и за Кралския балет в Лондон. В работата си използва необичайни тъкани и материали, дори злато и скъпоценни камъни. А след като някои от филмите излизат на екран, нейните модели се превръщат в мода за дамите. С една дума – тя е легенда и до днес може да се каже, че остава ненадмината.
Тази изключителна дизайнерка се нарича Ирен (ила Айрин) Шараф. Изработените от нея костюми за Бродуей и Холивуд се пазят и често биват излагани в експозиции като пример за елегантност, усет към епохата, която пресъздават и са образци на великолепна и прецизна изработка. „Виждам цветни блокове, за мен филмът е картина“, твърди тя. А в едно свое интервю казва: „Можеш да придобиеш шик и елегантност, но самият стил е рядкост. Според мен единствените театрални артисти, които го притежават, са Одри Хепбърн и Бети Бакол. Гърти Лорънс обаче го притежаваше в най-голяма степен. Тя можеше да направи така, че чувал, привързан с колан да изглежда елегантно“.
Ирен Шараф се ражда през 1910 г. в Бостън. Баща й е роден в Западна Армения. Семейството му емигрира в САЩ в края на XIX век, след като започват първите кръвопролития и преследвания над арменците. Установявайки се в Америка започва да произвежда блузи. Жени се за американка, която е домакиня. Дизайнерката обаче не обича да говори за произхода си, защото се опасява, че това може да попречи на кариерата й. Но външният й вид често я издава, особено характерният орлов нос, който няма как да бъде скрит. Тя не създава семейство, но някак си нейният артистичен ген се предава на племенника й – известният арменски актьор Левон Шарафян, роден в Армения и играл в много арменски и съветски кинотворби.
Интересът у Шараф към модата се проявява отрано и тя учи изкуство и дизайн в Бостън, след което продължава да обогатява уменията си в Париж и Ню Йорк. Кариерата й започва в нюйоркския театър Civic, където работи като асистент на художника и знаменития сценограф Алин Бернщейн. Дебютът й като дизайнер е през 1931 г., когато й предлагат да създаде костюмите и декора за постановката „Алиса в страната на чудесата“. Спектакълът е повече от успешен, но тъй като е времето на Голямата депресия, театърът банкрутира. И Ирен остава без ангажименти. Но явно името й вече се върти из артистичните среди и след време на дизайнерката позвънява известният композитор Ирвинг Берлин с предложение да оформи новия му мюзикъл. Така започва кариерата на Шараф на Бродуей и в Холивуд. И шеметният й възход…
И поредицата от впечатляващи и незабравими за световната кинематография филми… „Американецът в Париж“, „Уестсайтска история“, „Кралят и аз“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“, разбира се – „Клеопатра“ с великата Елизабет Тейлър – тези филми носят на Айрин пет статуетки „Оскар“. А костюмите, които тя създава за тях, са повече от впечатляващи. Само Телър като красивата египетска владетелка сменя 65 тоалета, единият от които блести в злато буквално. Върху наметката за роклята дизайнерката ушива тънки кожени ленти, позлатени с 24-каратово злато, украсява я със стъклени мъниста и бисери. В нейните костюми има и пера, и камъни Сваровски, и коприна от Тайланд, която предизвиква бум тогава в модния свят, и бродерии. „Ако имам лого, мисля, че то е свързано с цветовете, които използвам – червено, розово, оранжево, и някои бродерии, които сякаш се появяват отново в шоутата и филмите, в които съм работила“.
Основната рокля, в която се появява Барбара Стрейзанд във филма „Хелоу, Доли!“, е впечатляваща със златистото кадифе, извезано с чисто 14-каратово злато и кристали Сваровски, които блестят като дъга под прожекторите. Тази уникална дреха и досега се смята за най-скъпоструващата в световното кино. Роклята тежи около 80 килограма и въпреки това актрисата трябва да танцува с нея. И се справя!
Ирен Шараф работи над илюстрации за модни списания, сред
които се нарежда е авторитетният „Вог“. „Шик и елегантност може да се придобие, но самият стил е рядкост“ – обича да повтаря дизайнерката. И тази нейна фраза може да се чуе цитирана и до днес.
Дамата, която впечатлява с огромния диапазон на таланта си и усета към красивото, не се омъжва никога. Дълги години живее заедно с най-близкия за нея човек – приятел и съмишленик. Тя се нарича Май-Май Сзе и е художник, писател, преводач, дъщеря на китайски дипломат. Двете се занимават с благотворителност, поддържат учебни заведения. Приживе дарява богата си библиотека от книга, както и тази на партньорската си на Обществената библиотека на Ню Йорк.
Ирен и Май-Май искат да бъдат погребани заедно. Волята им е изпълнена и днес те лежат една до друга в градините на колежа „Люси Кавендиш“ в Кембридж, на който те даряват щедра сума.
Айрин Шараф напуска този свят през 1993 г. на 83-годишна възраст. Смъртта й настъпва в резултат на сърдечна недостатъчност и емфизем.
Наградата на Фонда за развитие на театъра „Достижение в живота на Ирен Шараф“ е кръстена на името на талантливата дизайнерка. Тя става и първият й носител през 1993 г. Сега отличието се връчва ежегодно на дизайнери на костюми, които са постигнали страхотни резултати и високи постижения в театралното, филмово, оперно или танцово изкуство по време на кариерата си.