Буча е един 
от многобройните градове в Турция, където се организираха новогодишни концерти. Тази година кметството покани специален гост на града да бъде един от най-предизвикателните и известни артисти в страната – рокаджията и композиторът Хайго Джепкин. С неговата музика жителите на Буча посрещнаха 2023-а година.
Хайго Йозгат е име, което почитателите на тежкия рок познават добре. Роденият през 1978 г. в Истанбул музикант, композитор, актьор, има предизвикателна визия, запомнящи се парчета и талант, който му позволява в творчеството си да прави впечатляващи преходи от тежката музика към нежните мелодии.
Роден е в християнско семейство – арменско. Завършва частното средно училище „Гетронаган“, две години учи музика в колежа „Мимар Синан“, междувременно взима уроци по солфеж и хармония. Още тогава започва да пее с такива турски изпълнители като Огюн Санлъсой, Айлин Аслъм, Корай Джандемир (Карго), Демир Демиркан. Прославя се като композитор и негови песни биват включени в техни албуми.
През 2005 г. изпълнителят създава своя група, която носи неговото име. Тя е съставена от четирима музиканти – Умут Тюре (китара), Онур Шенгюл (бас китара), Мурад Ергюл (ударни), а Хайго е вокалистът. Същата година излиза и първият им диск. В дебютния албум „Sakin Olmam Lazım“ са включени песни на арменеца – от традиционни турски до тежък рок. Групата се отличава със свой стил, а думите на песните са запомнящи се.
През 2007 г. излиза вторият им албум – „Tanışma Bitti“, благодарение на който аудиторията от фенове се увеличава, а през 2010 г. – третият. През този период Хайго и колегите му записват и няколко клипа, на бял свят излизат и едни от най-популярните им сингъли, а след това заминават на турне в Германия. Петият (2016 г.) пък съдържа кавъри на песни на музиканти, повлияли на певеца в юношеските му години, в изпълнение на Хайго.
„Албумите ми всъщност са биографии. Името на първия ми албум беше много подходящо за моето настроение: „I Need To Be Calm“ („Трябва да съм спокоен“). Доброта, зло, расови, религиозни, вербални, именни и типологични проблеми и сценични изпълнения – обхващаше нещата, с които ще се сблъскам... Трябваше да „запазя спокойствие“, за да се справя с всякакви негативни ефекти.
Вторият ми албум – „Срещата приключи“, беше албум на ужасите, който направих, за да отлича онези, които наистина обичат и да видя тези, които работят усилено. Въпреки че, да накараш хората да те обичат като се плашат може да е глупава стратегия за някои, аз успях. Третият албум съвпадна с период, в който се чувствах много зле и исках да говоря за смъртта. Кой обаче има право да говори за смъртта на 33-и? И откъде знаеш, че ще видиш 34? Ето защо „Sandık“ е тежък албум. Лично аз съм тежък, не се движа на сцената, от време на време дори публиката пита: „Какво става с вас?“.
„Aşkın Izdırabını“ беше
четвъртият ми албум, в който разказах за състоянията на любовта, като се шегувах, за да хвърлям мъртвата пръст върху себе си и разкрих, че всичко това е болест“, споделя музикантът. Последният засега седми албум на Джепкин излезе през 2020 г.
Той се изявява често в телевизионни програми, във филми, в мюзикъли. Запомнящо стана участието му в бродуейския мюзикъл „Джекил и Хайд“, където му партнира Елчин Сангу. Премиера се състоя през октомври 2022 г. и се превърна в едно от най-впечатляващите музикални събития. В последвалите след спектакъла интервюта арменецът призна, че винаги е изпитвал страст към театралната сцена, но малко се е притеснявал как ще се справи. Отзивите показват, че и в това амплоа успява да впечатли публиката.
Корона-пандемията не успя да спре креативния изпълнител. Издаденият през 2020 г. албум носи названието „Карантина“ и е записан от него при домашни условия, събирайки в едно едни от най-обичаните му парчета. Пак по същото време в You tube феновете му имаха удоволствието да го слушат в концерта „Епична симфония“, където той пее под съпровода на симфоничен оркестър от 60 души.
Джепкин е от артистите в Турция, който активно присъства в социалните мрежи, често си позволява коментари по актуални теми, дори и в политически аспект, не пести критики и то доста солени, брани каузи, които го вълнуват. Медиите в страната постоянно пишат за него и то не само за изявите му сцената, а и за другите му прояви, които понякога са доста скандални. Ексцентричността му привлича вниманието на журналистите, а и той сам дава основание да бъде писано за него. Певецът има своите истини, които отстоява. Една от тях е против ранните бракове на момичетата – нещо, което смята за позорно. Обича да се включва и в различни социални проекти, твърди, че това кара хората да се чувстват полезни на света. Или ако трябва да обобщим, визията му може да подведе мнозина. Хайго е човек с ценности, които отстоява и не се страхува да бъде прям, да казва и пише за нещата така, както ги чувства.
Животът му далеч не е най-лесния. Сблъсквал се е с омраза, с негативизъм, с неприятни истории, дори е стигал до съдебни процеси. Особено нашумяват два от тях. Единият е против негова фенка, която го преследва, заплашва, звъни по няколко пъти на ден и това създава дискомфорт не само на него, но и семейството му. В крайна сметка съдът се произнася – нито в негова, нито в нейна полза, но поне спират телефонните натрапвания. Другият е срещу човек, който публично си позволява да коментира външността му доста грубо и с неприлични сравнения. Шумен е и скандалът с едни турци, които видимо водени от ксенофобски нагласи, при излизане от бар го обиждат за това, че е арменец. Джепкин при всички подобни случаи не остава безмълвен, а турските медии – от най-авторитетните и известните до по-малките, не пропускат случая да пишат за скандалните истории.
През 2018 г. арменецът се ожени. За голяма част от огромната му фенска маса това не бе особена изненада, защото той се реши да каже „да“ и да се обвърже с Аслъ Кула, с която са заедно вече 15 години. За място на своята сватба двойка избра Кушадасъ. На въпрос защо все пак след толкова време се решава на такава стъпка, отговорът на певеца е кратък: „Заради сватбената снимка“.
През 2019 г. Джепкин, който не крие, че е арменец и е член на фамилия Йозгат, стана почетен гражданин на град Селджук. Не са редки случаите, когато арменската му идентичност му е създавала и продължава да му ражда проблеми. Той самият твърди, че предпочита да не говори за това, тъй като омразата като бумеранг може да се върне при него. Признава например, че е прекарвал много вечери в дома на Хрант Динк – арменския журналист, който бе убит брутално в Истанбул преди години, но избягва да пее на тази тема, защото предпочита да не използва политически теми в музиката си. Хайго бе сред множеството арменски писатели, артисти, певци и интелектуалци, които през 2018 г. се подписаха под писмо с призив да се разреши на арменската общност да си избере нов духовен водач/патриарх.
Досега обаче всичките му албуми са на турски език. Когато през 2016 г. излиза петият му албум, в интервю му задават въпрос дали няма да изпълни в бъдеще нещо и на арменски. „Правенето на нещо на арменски трябва да е на базата на отделен проект. Може би в бъдеще ще има такъв албума… Когато е специален проект, той се превръща в нещо, което само заинтересовани и любопитни хора биха искали да имат“, смята той.
Преди десетина години Хайго решава да напусне Истанбул и се мести в Шириндже (в района на Селджук). Отваря свой кампус, който нарича „Barrel Camping“ – нещо като лагер за съвместно живеене с други хора. „Реших да напусна Истанбул, защото през последните години разрастването на града, увеличаването на имиграцията, липсата на места за разходки по улиците, изчезването на чувството за мир, невъзможността да се движа в трафика, умората, мрачността и изтощението на хората ме поглъщаха професионално. Не можех да продуцирам нищо, не можех да отида никъде, не можех да седна на пианото и не можех да направя мелодия. И така, мислейки, че имам нужда от спокоен ум, взех много бързо решение. Това беше най-доброто решение, което съм вземал в живота си“, признава той.
На новото място Джепкин създава собствена ферма. „Желанието ми беше да създам алтернативен общ живот сред природата, където да мога да приема приятелите си, да осигуря място за моите животни да се разхождат свободно, да намеря домове за нуждаещи се животни и където други хора да могат да идват и да отсядат с животните си. След време искам това място да бъде посещавано от общност, съставена от хора, които се познават. Опитвам се да създам собствена република. Аз съм с хора, които познавам, в моето автономно пространство. Ако някои неща започват да ви правят нещастни отвън, вие се опитвате да съберете около себе си нещата, които ви правят щастливи. Това направих и аз“, казва откровено нестандартният изпълнител.
Зад суровата му и различна външност стои човек, който мрази лъжата, обича спокойствието и семейството си, познаващите го твърдят, че е забавен и остроумен. Що се отнася до проблема, който има с едното си око още от раждането си, смята, че „моето око е личната карта на детството и младостта ми“. Твърди: „Различието ми беше дадено от самото начало като благословия“. Ето още как представя той формирането си: „Откакто съм се родил, заради окото ми изглеждам различно. Страхувах се да се погледна в огледалото. Не гледах в очите на момичета. Започнах живота с минус 1. Името ми е различно, минус 2. Слушах метъл музика. Бях с черни тесни дънки и с дълга коса. С това – минус 3. Превърнах тези разлики в положителен материал“.