Писали сме, когато сме имали трудности. Споделяли сме колко е сложно за едно малцинствено издание (бутиково, както се шегуваме, защото тиражът му е далеч от това да е над 10 000) да се издържи без спонсори, без дарения, без рекламодатели и с цена на годишен абонамент 25 лева. Всъщност е невъзможно! Както не е възможно и да искаме от верните си читатели и абонати реалната стойност на едно такова издание. Би било непосилно за тях. Така че никога няма да забравим хората, които застанаха зад нас през последните три десетилетия, когато вестник "Ереван" трябваше сам да си намира средствата, за да се издържа. Няма да ги изреждаме – много са! И всеки един от тях е значим за нас, важен и помнен!
БЛАГОДАРИМ ИМ ОТ СЪРЦЕ!
За съжаление тази година се оказа най-трудната за нас като хора, ангажирани с отпечатването и поддържането на вестника. По обективни причини две от важните за изданието реклами отпаднаха, опитите да компенсираме тяхната липса не дадоха резултат и беше ясно, че предстои да се изправим пред дилема – изцяло да го закрием или да търсим друга алтернатива. Повярвайте, скъпи читатели, решението беше трудно и продължава да бъде нежелано. Мъчително е да си представим, че вече няма да получавате в пощенската си кутия нашия "Ереван", няма да го държите в ръцете си, да разлиствате осемте му страници, да откривате грешките, да се взирате в недостатъците, да си изрязвате статии, които намирате за интересни. Оказа се, че доста хора го правят и се събират личен архив. Приятно е за един журналист, за един автор да го чуе. Това си е висока оценка, че все пак има и значими материали.
Особено е трудно да превъртиш нова, различна страница, когато 35 години си сядал зад пишещата машина, а днес – зад компютъра, редил си буква след буква, дума след дума, докато се оформи една статия. Когато си се "разправял" с печатници, с разпространители, с абонати, докато нещата се изгладят и поредната година поеме по своето русло. Трудно е и да кажеш на по-възрастните, но най-ревностни читатели, че вече няма как да получават своя арменски вестник на хартия. Знам, че мнозина от тях ще изпитат силно разочарование, може би и тревога. Разбирам чувствата им, защото те хармонират с нашите…
И така, изправени пред кръстопът, единствената засега възможност бе да потърсим нова алтернатива. По-скоро тя ни намери сама, когато преди няколко месеца един наш млад абонат предложи да направи сайт на в. "Ереван". Беше идея, предложена на доброволни начала, за да се осъвремени изданието, за да има и друг негов вариант, от който може би ще се възползват по-младите, които предпочитат да отворят лаптопа си или телефона си и набързо да попрочетат нещо. Сега обаче това се оказа единствената възможност изданието ни все пак да продължи живота и пътя си.
Ако сте били изненадани защо не обявяваме досега нищо за новата абонаментна година, вече сте наясно за причините – от хартиено издание в. „Ереван“ ще се преобрази в електронно издание. Утешаваме се с мисълта, че много по-крупни печатни издания преминаха към тази алтернатива. И сме с ясното съзнание, че вероятно много от вас ще се откажат от абонамента, че няма да симпатизират на новия начин на списване. Все пак се надяваме да проявят и разбиране, и съпричастност. Защото всичко онова, за което сме писали досега, ще продължава да го има, но за онези, които използват съвременните технически средства (т.е. могат да боравят с компютър). Предимството в случая е, че новините ще "пристигат" много по-бързо, на деня, наред с анализите за тях, когато се налага да има такива. Ще продължим да разказваме за миналото на арменците, за значимите събития от историята и днешния ден, за видните личности, оставили своята диря някога и за тези, които са наши съвременници. До края на живота на хартиения в. "Ереван" остават още два броя. В един от тях ще ви поднесем подробности как ще става абонирането за новото електронно издание. Част от материалите в него се предвижда да бъдат със свободен достъп, но като цяло ще има абонамент, защото дори и в електронен вид, то има своите необходими разходи. А онези, които пожелаят да рекламират своя бизнес, също ще имат възможност за това. Иска ни се да вярваме, че новите технологии предлагат и по-добро бъдеще, дори за един от най-старите арменски вестници в света и за едно от най-старите издания в България, с история, продължила 77 години.