На 14 септември 2025 г. (неделя) арменската църква „Сурп Кеворк” се изпълни с богомолци, дошли, за да присъстват на Светата Божествена литургия, посветена на Хачверац, т.е. Кръстов ден. Арменската апостолическа църква отбелязва този голям празник в неделята между 11 и 17 септември. Той е последният от петте Дахавари (големи празници) в годината, които влизат в нашия календар, започвайки в началото на годината с Дзънунт (Рождество Христово), Задиг (Великден), Вартавар или Сретение Господне и Аствададзин (Преображение на Света Богородица).
Българската православна църква отбелязва Кръстовден, т.е. Въздвижение на Светия кръст Господен, на постоянна дата – 14 септември, така че тази година и двете църкви отбелязаха деня на Светия кръст на една и съща дата.
В празничния ден в средата на храм „Сурп Кеворк“ на видно място беше сложен постамент, а на него огромен красив арменски кръст, около който бяха подредени свежи стръкове босилек (рехан) и цветя.
Светата литургия се отслужи от нашия свещеник Дер Таниел Караджян и църковния клир с участието на хор „Шънорхали” с диригент Люси Хампарцумян. С посветени на деня песнопения и слова се отслужи Бадарака (литургията), след което духовникът произнесе вдъхновен кароз (проповед), посветен на празника. Той говори за свещената сила на Светия Кръст, за „Кристоси хачапайдъ“. Отецът подчерта, че за нашата християнска църква и народ Кръстът е свещен, че силата на Христовия Кръст ни съпътства цял живот. Каза да пазим нашата църква, религия и национални ценности. Разказа още защо нашата църква на този ден освещава рехана (босилек), защото тази благоуханна билка е обрасла там, където се е намирал Светия кръст. С песнопения и молитви се освети подредения около кръста босилек.
Завършвайки църковната служба, дер Таниел се обърна към присъстващите богомолци с думите „Кръстът нека винаги ви пази”, честити празника на всички, както и на именниците, пожелавайки „Йертак и хахахутюн (вървете си с мир). С кръст в ръка той благослови всеки от нас. Докосвайки кръста, благодарих на Дер Таниел за богатата проповед, посветена на деня, за литургията и за красивия празник. Ние, богомолците, също си честитихме празника и с китка рехан и с мас (нафора) се отправихме към домовете си, за да отнесем силата на Христовия кръст за здраве и благоденствие на дома и семейството ни.
Нъварт Апкарян