Арменската църква през вековете често се е изправяла пред прегради – опити да бъде превзета и променена, да бъде игнорирана и потъпкана, да бъде забранена и да се затварят вратите на нейните храмове. И е оцелявала. Кривата на това оцеляване е доста интензивна, динамична, с върхове и спадове. Но тя винаги е намирала сили и пътища да преодолява трудностите и препятствията, дори в течение на векове да замества арменската държава, която престава да съществува, за да остава опора на арменския народ и да го запази от обезличаване. Духовните ценности в голяма степен успяват да съхранят идентичността на арменците във времена на робство и липса на държавност. А роля в тази трудна битка играят арменските духовници и духовните водачи на Арменската апостолическа църква.
Един от тях е Кеворк Чорекчян, който застава начело на арменската духовна институция в едни сложни, опасни и трудни за църквата въобще времена. И трябва да бъде достатъчно гъвкав, комбинативен, дори предприемчив, за да съхрани Църквата от посегателствата на съветската власт. Как успява да го постигне?
Бъдещият католикос се ражда в Нахичеван на Дон през 1868 г. в семейството на ключар. На 9-годишна възраст постъпва в богословската семинария в Нор Нахичеван, а от 1879 до 1889 г. учи в Геворгянската семинария в Ечмиадзин. След това продължава образованието си в Лайпциг, където успешно завършва университетски курсове по теология и философия, както и местната консерватория. През 1894 г. се връща в Първопрестолния Ечмиадзин и работи като учител по музика в Геворгянската богословска семинария. От 1895 до 1913 г. е учител по музика, църковна история и етика в Нор-Нахичеванската семинария. През юни 1913 г. е ръкоположен за архимандрит от католикос Кеворк V (Суренянц).
По време на Първата световна война става член на Комитета за братска помощ на бежанците, бягащи от кланетата в Османската империя, който оглавява през 1916 г. като председател. На 17 май същата година е избран за член на Светия синод на Арменската апостолическа църква и се премества в Свети Ечмиадзин. През 1917 г. е ръкоположен за епископ. От 1921 до 1927 г. е екзарх на ААЦ в Грузия.
След като Светият синод на Арменската апостолическа църква е преобразуван във Върховен духовен съвет през 1924 г., Кеворк Чорекчян става негов член, а две години по-късно е издигнат в чин архиепископ. През 1931 г. той за първи път се кандидатира за католикос на всички арменци, но не е избран. През 1937 г. католикос Хорен I го назначава за свой заместник – местоблюстител на примасткия трон на Свети Георги.
Да припомним, че през април 1938 г. Хорен I става една от жертвите на сталинските репресии. Съгласно една от версиите, чекистите настояват да получат ключовете от съкровищницата на Първопрестолния Ечмиадзин, но духовникът категорично отказва да ги предаде. Причината да искат да посегнат върху нея е, че според тях арменската църква притежава голямо количество оръжия и ценности, които компартията иска да конфискува. Убийството е едно голямо петно върху арменската история, защото в нея намеса имат не само съветските власти и лично Лаврентий Берия, но и представители на арменските в лицето на Виктор Хворостян – министър на вътрешните работи на Съветска Армения, който впрочем скоро след това също е екзекутиран. Официалната версия за смъртта на Католикос Хорен I Мурадбекян е сърдечен удар, но за съвременниците му е ясно, че става дума за престъпно посегателство върху живота му.
След трагичната смърт на католикос Хорен I, епископ Кеворк Чорекчян поема делата на Арменската църква от 1938 до 1945 г.; от април 1941 г. той носи титлата главен викарий на Ечмиадзинския католикосат, одобрена от Националното църковно събрание. В разгара на Втората световна война като архиепископ, той пише писмо до Йосиф Сталин, в което обявява решението на Арменския католикосат да дари на съветските власти скъпоценна панагия, украсена с диаманти и други ценности, на стойност 800 000 рубли, както и парични средства, включително дарения от арменски вярващи, за създаването на танкова колона.
„Дълбоко уважаеми Йосиф Висарионович!
Под Вашето блестящо ръководство и Божията благодат Червената армия победоносно побеждава кръвожадния, омразен враг, прогонвайки го от нашата свещена земя. В редиците на Червената армия, заедно с други народи на СССР, синовете на арменския народ се борят срещу враговете на нашата Родина.
Изпълнявайки дълга си към Родина, се моля на Всевишния за победата на съветското оръжие. За да се укрепи още повече мощта на славната Червена армия и да се ускори окончателното поражение на врага, Католикосатът на Ечмиадзин дарява скъпоценна панагия, украсена с диаманти и други скъпоценности от платина и брилянти на стойност над 800 000 рубли, както още хиляда британски лири стерлинги и 50 000 рубли, във фонда за изграждане на танковата бригада „Давид Сасунски“. Моля за Вашето разрешение да открия специална сметка в Държавната банка на СССР.
Същевременно изпращам специално послание до всички арменски вярващи по целия свят, с което ги участват с дарения за изграждането на танковата колона „Давид Сасунски“. Уверен съм, че както местни, така и чуждестранни арменци ще откликнат на нашето пастирско послание, като организират комитети във всички арменски колонии в помощ на Червената армия и засегнатото население. Тези комитети са събрали и дарили над 15 000 долара и продължават работата си.
Уважаеми Йосиф Висарионович, моля, приемете нашата благословия и поздрави от арменските вярващи и духовенство.
Архиепископ Геворг Чеорекчян, всенародно избраният заместник на католикоса на всички арменци“.
Скоро след това – на 22 януари 1943 г., във в. „Известия“ е отпечатан отговорът на Сталин: „Моля, предайте на арменските вярващи и духовенството на Ечмиадзинския католикосат, които са дарили средства за изграждането на танковата колона „Давид Сасун“, моите поздрави и благодарността на Червената армия.
Издадена е заповед за откриване на специална сметка в Държавната банка на СССР.
Й. Сталин“
Първите бронирани бойни машини с надпис „Давид Сасунунски“ тръгват за фронта през 1944 г. Няколко месеца по-късно втори брониран ешелон, кръстен на генерал Ованес Баграмян и оборудван с най-новите танкове Т-34, също поема към фронта. Що се отнася до тази втора танкова колона, тя пак е плод на усилията на духовника. Още в първите дни на войната главата на ААЦ се обръща към арменците, живеещи в чужбина, призовавайки ги да се вдигнат на борбата срещу фашизма и да защитят родината си. Участието на арменците от чужбина в антифашисткото движение се проявява в различни форми, включително идеологическа и въоръжена борба, както и в набиране на средства за Съветска Армения. По инициатива на иранските арменци е създадена танкова колона „Генерал Баграмян“. Пак тогава патриоти от Иран изпращат на генерал Баграмян красиво инкрустиран позлатен меч, който се съхранява в Държавния исторически музей на Армения.
На 3 април 1945 г. Кеворк Чорекчян отново се обръща към Сталин, този път с молба за разрешение да възстанови Ечмиадзин, да създаде Духовна академия и печатница, да издава списание и да открие сметка в държавна банка. На 19 април Сталин, Молотов и Иван Полянски, ръководител на Съвета за религиозни култове, се срещат лично с архиепископа. Лидерът на СССР след като изслушва доклад за редица нужди на Ечмиадзин, одобрява тези искания.
Преди да се състои тази толкова важна за бъдещето на Арменската църква среща е необходимо с някой от висшите съветски ръководители арменският духовник да проведе сериозна предварителна работа и да подготви необходимите документи, които да се представят на Сталин за одобрение. Предлагат му за тази цел архиепископът да работи с Анастас Микоян, който не само е сред видните съветски лидери, но и вземайки предвид фактът, че някога и той е учил в семинарията. Само че за изненада на всички, Кеворк Чорекчян предлага кандидатурата на Берия. Отказа си да преговаря с Микоян обяснява с виждането си, че ако той не изпълни исканията му, сред арменците ще възникне недоволство, а ако успее да постигне повече, правителствените съветски кръгове може да са недоволни от Микоян и това да му нанесе вреда. С една дума казва, че така се опитва да предпази своя сънародник. Духовникът заявява, че в случая Берия е за предпочитане, още повече, че вече се е срещал с него по църковни въпроси като епархийски глава на Арменската църква в Грузия. Освен това Чорекчян е наясно, че Берия е много амбициозен и много по-близък до Сталин от другите, а той се стреми да постигне осезаеми резултати. Подходът му се оказва удачен и правилен.
Основните въпроси, които архиепископът планира да постави на обсъждане са още даването на разрешение за възобновяване на службите в затворени манастири и църкви, връщането на земите, принадлежащи на Ечмиадзин, разширяването на връзките с диаспората и т.н. Още при първата си среща с Берия той му съобщава, че вече е представил архиепископ Кеворк на Сталин като дългогодишен познат и полезна за държавата фигура, и че Йосиф Висарионович като цяло е благосклонен към местоблюстителя на Католикосата. Така че посредничещият вярва, че преговорите ще бъдат успешни.
Кеворк Чорекчян има и втора среща с Берия, на която му дава писмена молба да бъдат освободени от затворите арменските църковни служители, защото в противен случай църквите и манастирите не могат да отворят врати и да заработят поради липса на кадри. Съветският политик обещава да се заеме с тази задача, дори иска списък с имената на арестуваните и заточените арменски духовници. Владиката му дава такъв с 283 имена в него. Само след няколко дни Лаврентий Берия най-цинично заявява на местоблюстителя, че от целия списък има живи само… двама свещеници – архимандрит Ованес и свещеник Дер Мъгърдич, за чието освобождаване вече се е разпоредил.
Днес трудно можем да си представим какъв удар е нанесен тогава на Арменската църква, колко тя е смазана и лишена от своите предани свещенослужители, станали жертва на една абсурдна репресивна машина. И колко усилия са били нужни, за да се възроди отново…
Както вече писахме, на 19 април 1945 г. сърпазан Кеворк, съпроводен от председателя на Съвета по религиозните дела на Съвета на министрите на СССР Полянски, поема на аудиенция при Сталин. Последният го приема доста радушно и му благодари за патриотичната дейност и оказаната подкрепа. По време на разговора относно състоянието на църковните дела на ААЦ архиепископ Кеворк успява да получи съгласието на Сталин за разрешаване на всички въпроси, с изключение на този за земите, принадлежащи на Ечмиадзин. Съветският лидер смята този проблем за неуместен, тъй като земите вече принадлежат на колективни стопанства – колхози, които е малко вероятно да се съгласят да ги отстъпят. Дори и да бъдат убедени, земите ще се смятат за частна собственост, а данъците ще бъдат толкова високи, че ще трябва спешно да бъдат върнати на същите тези стопанства.
Когато обсъждането на църковните теми приключва, Сталин попита сърпазана: „Има ли други въпроси, които изискват правителствена намеса? Говорете, готов съм да слушам“. Архиепископът му благодари и отправя следната молба: „Архивите на Арменската църква съдържат фермани и харти, получени от шахове, султани, царе и други високопоставени служители, които се съхраняват грижливо. Би било добре, ако вашият подпис бъде сред тях, под предоставените от вас привилегии, в знак на вашето специално внимание към арменския народ и Арменската църква“. Това е умен и пресметлив ход, Сталин подписва такъв документ, който впоследствие арменският духовник ще използва умело не един път.
В края на срещата, малко преди Кеворк Чорекчян да се сбогува, Сталин му казва: „Войната скоро ще свърши. Нашето правителство възнамерява да си върне от Турция западните провинции на Армения, отстъпени през 1920 г. Ясно е, че на тези земи трябва да живеят арменци. За предпочитане е това да са същите арменци, които бяха принудени да избягат от Турция и сега живеят в изгнание. Затова трябва да организираме имиграцията на около сто хиляди арменци. Скоро ще бъде издаден правителствен указ за това. Вие от своя страна трябва да ни съдействате“.
„Когато чух това, разказва по-късно Негово Светейшество, не можах да сдържа радостта си. За миг си помислих, че сънувам всичко. Обещах да направя всичко, но изразих загриженост относно възможността да приема толкова много хора, предвид тежкото икономическо положение в републиката. В края на краищата, те се нуждаят от жилище и храна...“. „Няма значение“, успокои ме Сталин, „ще направим всичко възможно репатрираните да не понесат никакви трудности“.
Е, истината е, че започва репатриация, която да, завършва „щастливо“ – с масово изгнание на арменци в Алтайския край.
За този разговор има и друга версия. Според нея не самият бъдещ католикос е помолил Берия да „посредничи“ за срещата. Казва се, че докато е бил все още местоблюстител, архиепископ Чорекчян е повикан в Москва, където Берия го приема и го информира за необходимостта да се подготви за среща със Сталин. Разговорът със Сталин за земите е преразказан по спомени за срещата на католикоса с малък кръг арменски интелектуалци след завръщането му от Москва (в. „Република Армения“, 1990, брой 57). Ето как се поднася тази история: „Когато казах на ръководителя, че нашите земи в Армения са скалисти и трудни, безнадеждно оскъдни, че хората живеят с вярата за връщането в земите ни, останали в Турция след кървавата трагедия от 1915 г., отбелязах, че ние се нуждаем от нашите земи... Чувайки този въпрос, Сталин отговори: „Да, разбрах, да, преди да се срещна с вас, знаех, че искате да върнете вашата Западна Армения в страната, вашите земи са недостатъчни. Добре, ще преселя арменците... в Северен Казахстан. Всичките и завинаги. Всичките и завинаги“.
Е, от двете версии сякаш втората се оказва по-правдоподобна!
Но да се върнем към това как се развива по-нататък съдбата на Кеворк Чорекчян. През май 1945 г., т.е. веднага след победата над Хитлер, той е избран за 129-ия католикос на всички арменци. Дори в знак на благодарност е върната древната библиотека на Първопрестолния Свети Ечмиадзин, дава се разрешение за дейността на духовната семинария, а на новоизбрания върховен арменски патриарх му е връчен медал „За отбраната на Кавказ“.
В следващите години католикос Кеворк VI многократно се обръща към съветските власти, както и към правителствата на САЩ и Великобритания, с молба за съдействие за връщането на земите на Западна Армения, останали под турски контрол. Напълно безуспешно, както знаем. Католикосът отделя значително внимание и на сближаването между Арменската църква и Руската православна църква. През 1948 г. той участва в тържествата в Москва по случай 500-годишнината от автокефалията на Руската православна църква.
Католикос Кеворк VI умира на 9 май 1954 г. и е погребан в Свети Ечмиадзин.