Според промените и поправките, въведени в Закона за вероизповеданията, право в наименованието си да се съдържа думата „православен“ има само Българската православна църква. Останалите църкви, които са вписали това понятие в названието си, трябва да предприемат стъпки за промяната му.
Решението, което бе гласувано от Народното събрание през януари, пряко засега Арменската църква, която в съдебните регистри у нас фигурира като „Арменска апостолическа православна света църква“. На практика обаче, ако следваме историческите реалности, тъй като арменската църква произхожда от апостолите, никъде по света не използва „православен“, т.е. „Ուղղափառ“. Нейното пълно наименование е Հայ Առաքելական Սուրբ Եկեղեցի. Така че сега следва да се установи тази практика и у нас.
Тези и някои други въпроси доведоха до телефонен разговор между Негово Светейшество българският патриарх Даниил и Върховния патриарх и католикос на всички арменци Карекин Втори. Съгласно съобщение на Българската патриаршия, по време на беседата, духовният глава на БПЦ му е благодарил за изпратеното от арменския духовен водач писмо на 14 януари тази година, с което Арменската църква изразява пълната си подкрепа към църквата и патриаршия в България.
„В телефонния разговор беше потвърдена позицията на Арменската апостолическа църква относно проекта за промени в Закона за вероизповеданията на Република България“, съобщават от Българската патриаршия в сайта си. Пак оттам става известно, че патриарх Даниил е изразил признателност за оказаната подкрепа. Както и че католикос Карекин Втори отново е потвърдил, че Арменската апостолическа църква няма никакви претенции към наименованието „православна“, признавайки БПЦ за единствен изразител на конституционно признатото източноправославно вероизповедание.
При разговора са изтъкнати традиционно добрите отношения между Българската православна църква и Българската патриаршия и арменския народ, се отбелязва също в съобщението.
Факт е, че взаимоотношенията между духовните водачи на България и Армения са налице и са топли. За съжаление обаче, това не може да се каже за някои високопоставени български духовници и свещенослужители, които не възприемат Арменската църква много добронамерено, изтъквайки, че тя поддържа монофизитството. Поради тази причина на места не се допуска изповядващи нашата вяра да бъдат кръстници в българска църква или пък да се извърши венчавка в храм при смесени двойки.
За разлика от това поведение, Арменската църква не създава подобни неудобства на вярващите българи. Достатъчно е, ако кумовете или кръстниците са българи, да бъдат кръстени съгласно традицията. Същото се отнася и до правото на избор за член на Църковно настоятелство към арменски храм. Всеки вярващ арменец или частично с арменска кръв (т.е. роден от смесен брак) има правото да бъде избиран или да участва в избори за настоятелство, стига обаче да е кръстен в арменска църква и да е получил свето миро от ръката на арменски свещенослужител. Това условие носи задължителен характер. И това изискване е напълно разбираемо, защото е показател за принадлежност към Арменската апостолическа света църква, която има история, по-дълга от 17 века.