Едно от основните събития в художествения живот на арменската столица тези дни се превърна откриването на изложбата „Арменския импресионизъм” в Националната художествена галерия на Армения. За първи път в едно пространство се разкрива арменската страна на този стил в живописта. До 31 август посетителите на Ереван ще могат да се насладят на работите на арменските художници, работили в това направление. Самата експозиция е посветена на зараждането, еволюцията и уникалните трансформации на арменския импресионизъм.
В изложбата са включени повече от 70 произведения – живопис и графика, на 20 автори, творили основно през първите три десетилетия на ХХ век. Показани са уникални платна на Кеворк Башинджахян, Ехише Тадевосян, Вахрам Кайфеджян, Гарабед Адамян, Мардирос Сарян, Седрак Аракелян и Ерванд Кочар.
Импресионизмът като направление в изкуството – най-вече в живописта, се ражда в края на XIX-и първата четвърт на ХХ век. Възникването на термина е свързано с първата експозиция на френските художници-единомишленици, състояла се през 1874 г. Една от представените на нея картини на Клод Моне – „Впечатление. Изгрев на слънцето”, дава повод на критика Леруа да нарече обзорната си статия в Le Charivari „Изложба на импресионисти”.
Що се отнася до арменския импресионизъм като самобитно явление, той се формира през XIX–XX век под силното влияние на родоначалниците на направлението – френските художници. В платната на арменските майстори ясно проличава влиянието, което оказват върху тях такива велики таланти като Клод Моне, Едуард Мане, Едгар Дега и други. Върху живописните им работи умело и артистично са предадени неуловимите мигове от действителността, които разтварят контурите на реалните предмети в щрихи.
Представените картини са предимно от колекцията на Националната художествена галерия на Армения и Музея на руското изкуство в Ереван. През 2017 г. те гостуваха и в московския Музей на руския импресионизъм в експозиция под надслов „От Москва до Париж”.
За арменския импресионизъм е характерно обръщането на погледа към природата и националните културни традиции, така че в работите на авторите често е представено как селяните работят на полето, поднесени са обикновени къщи, безлюдни градски улици, пейзажи.